/Проодължение от предната статия..../
Заслужава внимание още едно важно обстоятелство. У нас много и с основание се говори за лошото макроикономическо управление. По-малко, дори нищо не се казва за управлението на фирмите. Това е забранена територия за обективните анализатори. Ръководителите на частните бизнес организации често се изказват назидателно за положението в здравеопазването, образованието, науката, иновациите, енергетиката, железниците, пенсионното дело и т н., но като че ли не виждат изключително тежките проблеми в своя двор. Вместо да насочат главните си усилия към рационализиране на стопанската си дейност, те се борят активно за още повече привилегии на държавата към тях в допълнение на досегашните важни реверанси, за сметка на работниците.
Прекалено чести, дори масови са нарушенията на законите по данъчната дисциплина, трудово-правните отношения, условията на труд, редовното изплащане на заплатите и други подобни. Българският частен сектор все още не е доказал своите предимства пред държавния в повишаването на конкурентоспособността на фирмено и продуктово равнище.
Причините за ниската конкурентоспособност на фирмено равнище са много. В основата, може би, са две: Първо, посредственото, дори лошо управление на фирмите от неквалифицирани собственици. Това важи предимно за малките и средни фирми. Второ, криминалните методи на зачеване на немалка част от българския частен сектор през последните двадесетина години. Много собственици, изглежда смятат, че тези методи с които са започнали преди години могат да се прилагат и сега, та дори и в бъдеще. Това, обаче ще става все по-трудно.
След като тези хора нямат сили или желание да въведат ред в своите стопанства и не допускат други да го направят, държавата следва да помисли за намиране на решения. Някой може да възрази, че това е недопустимо, защото частната собственост е свещена и неприкосновена. Това не е вярно, защото първо, във всички цивилизовани страни частната собственост има както права, така и задължения пред обществото и второ, защото предстоящите фалити на такива частни фирми ще засегнат не само техните еднолични собственици и/или акционери, но и широк кръг заинтересовани групи: държавата чрез бюджетните приходи; осигурителната система чрез осигурителните вноски; обслужващите банки и банките кредитори; екологичната среда чрез нарушаване на държавните стандарти; общините, където действат фирмите и техните клонове; работещите във фирмите и техните семейства; други фирми доставчици на суровини, материали, компоненти, ремонтни, транспортни и други услуги; потребители на компоненти или крайна продукция на въпросните фирми и т.н. Известно е, че по сегашните световни и европейски стандарти добър бизнес е само този, който работи както за интересите на акционерите, така и за заинтересованите групи от населението.
По-нататъшно повишение на националната конкурентоспособност на България не е възможно без повишение на фирмената и продуктовата конкурентоспособност. Повишаването на фирмената конкурентоспособност не е частен проблем и грижа само на собствениците и ръководителите на фирми. То е и фундаментален национален проблем, от който държавата няма право да се дистанцира. Количествен израз на изброените и други проблеми е квази бюджетният дефицит - натрупаните огромни междуфирмени и други задължения, които вече превишават двукратно годишния ни БВП. По-нататъшното натрупване на верижна задлъжнялост може да предизвика тотален срив в националната икономика с непредвидими последствия.
Наскоро министър-председателят изрази задоволство от класирането ни по конкурентоспособност и заяви, че България вече не е най-бедната страна в ЕС. Такова некомпетентно изявление е достойно за съжаление! Пак наскоро президентът заяви: „Това, което Световният икономически форум... показа на целия свят, е повод за гордост...България се изстреля с 12 места напред”. Това още по-некомпетентно и напудрено с оптимизъм изявление също е достойно за съжаление! Не станаха ли твърде много достойните за съжаление изказвания, действия и бездействия на най-високопоставени лица в нашата държава, които обиждат честта на България и на българите?
_______________________________________
- Публикувана в ДУМА в силно съкратен вариант.
- Още по-прецизно би било да се изследва класирането, примерно за десетина и повече години. Това, обаче е невъзможно, защото през този период СИФ разширява ежегодно броя на обхванатите страни. В началото са били включени 50-60 страни, за да достигнат 144 през 2012 г. Сравненията с 2011 г. са достатъчно надеждни от тази гледна точка, понеже обхванатите тогава страни са били 142.
