Разселването на държавни учреждения – поредната авантюра на Дянков

Чака ни тотален хаос в държавната администрация

През последния месец Симеон Дянков и други министри ни занимават как ще се намалят задръстванията по софийските улици след изпращането на 40 държавни чиновници в Пловдив, на други 80 във Варна, на трети в Плевен, Русе, Велико Търново, Хасково и т.н. Говори се, че първата вълна на замисленото разселване ще е през септември-октомври тази година, а следващата през април 2013 г. То щяло да засегне около 20 министерства и агенции и около 2500 чиновници.

Симеон Дянков отново ме изуми с „аргументите” си за разселването

след освиркването му на конгреса на КНСБ на 2 май. Той никога не е проявявал уравновесен подход в работата и поведението си, но може би това го е извадило още повече от равновесие. В кулоарите на конгреса казал: „Ако висшите администратори се пръснат из страната, ще имаме много по-разнообразен поглед върху това, което е необходимо за икономиката”. Защото животът изглеждал по-различно от Пловдив, Русе, Плевен или Варна отколкото от София. Това, изглежда е основният му аргумент за предложеното от него разселване, но то е безмислица, защото,

Първо, известно е, че не тези администратори от средното и по-ниско ниво правят държавната политика, а онези, като него, които ще си останат в София и със самочувствието на всезнаещи и с авантюристични наклонности ще продължат по старому.

Второ, информираността на зрелите политици по обществените реалности няма нищо общо с местоположението на службата в която работят. Ако желаят, те могат да видят и от София как живеят хората, посещавайки по-често инкогнито и без предварително уведомяване на местните власти, крайните квартали на големите градове с изровени и кални улички, без канализация, с остатъци от някогашни тротоари, с течаща питейна вода от пробити тръби; малките градчета с 30-40-50% безработица; откъснатите от света, със затихващи функции и намаляващи обитатели селца (в България вече има 183 обезлюдени села и стотици други с по 5-10 жители), останали без училища, лишени от здравна помощ, с измъчени и забравени възрастни хора и малкото все още останали там хора на средна възраст, експлоатирани жестоко от изкупвачите на тяхната продукция срещу символично заплащане.

Трето, ако се има предвид прякото наблюдение на мизерията в която живеят стотици хиляди българи, тя не е в най-големите градове, а в селата и махалите из Родопите, Стара планина, Странджа и другите планини, в малките градчета. Водени от логиката на Дянков защо не изпратят някои министерства и агенции в Тополовград, Исперих, Омуртаг, Кула, Луковит, Павликени, Берковица, Трън, Годеч, Тутракан, Елена, Сопот, Трявна, Момчилград, Крумовград, Рудозем, Пордим или в някои родопски и старопланински села. Хем там държавните чиновници и техните семейства ще дишат по-чист въздух и ще боледуват по-малко.

Дянков заяви също, че „голяма част от служителите в администрацията сами изразили готовност да се преместят”. Това е чистопробна лъжа. Той подценява силно интелекта на средния българин, ако смята, че някой ще му повярва. Служителите в предвидените за разселване софийски служби са силно разтревожени. И то е разбираемо, като си помислим какво им предстои. Неслучайно 80-85% от служителите на НАП и централното управление на митницата се подписаха под протестно писмо до най-висшите държавни институции. Останалите 15-20% са средни или по-високи началници или се страхуват да се подпишат, а не че горят от желание да напуснат София. В другите предвидени за преметване служби също гъмжи от недоволство.

Дянков ме шокира и с обещанието за 10% повишение на заплатите и пенсиите през 2013 г. „чрез малко по-активни политики за разпродажба на ненужни държавни активи”. Този човек изглежда е загубил способност да мисли рационално или никога не я е притежавал. Вместо да говори за политики за икономически растеж, като най-сигурен източник за по-голяма заетост и по-високи доходи, той мисли за приватизация на малкото останали ненужни държавни активи. Така може да разсъждава само човек, който няма представа колко пари могат да се съберат от разпродажба на такива активи, а също и че законът не разрешава приходите от приватизация да се използват за повишение на заплати и пенсии.

Кризата вече се почувства и в България. А през следващите месеци ще се чувства още по-силно. Бюджетът тази година ще завърши с дефицит. Така ще е и през следващата година, поради продължаващата криза и ниската събираемост на данъците. През януари 2013 г. предстоят плащания на 1,8 млрд. лв. по държавния дълг. Затова се готви емисия на държавни облигации за покриване на тези плащания, т.е. нов заем за изплащане на стария. И всичко това на фона на задълбочаваща се криза в Европа и нарастващи различия между правителствата на страните членки, особено след резултатите от изборите в Гърция и Франция. Сега се чуди как да запълни дупките в държавните финанси през тази и идущата година, а обещава увеличения на заплати и пенсии. Този човек най-безсъвестно лъже хората. Той няма намерение да изпълнява обещаното. Аз отдавна не вярвам нито на една, изречена от него дума. Помните ли колко пъти вече ни извежда от кризата? Колко пъти ни присъединява към еврозоната. И колко пъти обещава повишения на заплати и пенсии!

Шокиран съм от тази поредна авантюра. Наричам я авантюра, защото планираното разселване на държавни учреждения не притежава нито едно предимство в сравнение със сегашното тягостно положение в администрацията. Хората, замислили разселването не си ли дават сметка, че това е напълно излишно за малка страна като нашата. То не е безусловно необходимо дори за много големи държави с федерални структури. Нима не разбират, че в нашата централна и местна държавна администрация са наложителни други далеч по-важни реформи, включително електронизация на управленските дейности, закриване на дублиращи се и ненужни агенции и съкращения на излишен персонал и т.н.! Нима не се досещат, че ще парализират още повече и за дълго работата на държавната администрация! Този парализ ще бъде тотален по време на местенето. Че ще прахосат много милиони левове за изпълнение на разселването. И понеже това недомислие сигурно ще се провали, освен създадения хаос и парализа и милионите левове за неговото изпълнение, ще се изразходват нови милиони левове за поправянето му.

Като си помисля, че такива хора управляват нашата държава ме навява все по-голяма тъга за нейното бъдеще. И още по-голяма тревога за пословичното търпение, покорство, послушание и безразличие на голяма част от моите сънародници, за разлика от другите европейски народи.

Ще изброя част от тежките последствия от тази авантюра:

- Почти всеки документ, внасян за приемане в Министерския съвет предварително се съгласува от министъра-вносител със заинтересованите други министерства и агенции. В някои случаи те са 2-3, а в други може да достигат 5-6-7. Никакви конферентни връзки при сегашната българска административна култура не могат да заменят преките контакти при съгласуванията между учрежденията в София. А и ние не сме готови с такива нови технологии за управленски комуникации.

- Ще се затрудни изготвянето на общи документи на правителството (проектозакони, проектопостановления и т.н.) от работни групи с участието на водещото министерство и на представители на 5-7-8 и повече заинтересовани министерства и агенции. В тези работни групи стават оживени дискусии, има сблъсъци на мнения и на интереси, обратни съгласувания с ръководителите на съответните министерства и агенции, налагат се поредици от заседания и т.н. Това трае обикновено половин година, а понякога година или две. Никакви конферентни връзки не могат да заменят живите преки контакти и понякога ожесточени дискусии, когато говорят едновременно няколко души и никой никого не слуша. А представяте ли си как участниците в такива работни групи ще сноват постоянно до София и обратно до градовете в които ще работят, в продължение на години и откъсването от основната им работа!

- Често пъти се налага министър председателят да вика за спешни служебни и поверителни разговори министри, зам. министри, ръководители на агенции и други, а министрите да викат за такива спешни разговори свои заместници, директори на дирекции и други подчинени и да им предават или да получават служебна документация. Представяте ли си как ще става това с хора, работещи в провинцията на стотици километри един от друг? И тук новите технологии са безпомощни.

- Много често се налага началникът на кабинета на министър-председателя да вика министри, зам. министри, ръководители на агенции за спешни разговори, за възлагане на задачи по текущи проблеми от името и по поръчение на министър-председателя, да им предава и да получава служебна документация. Същото правят началниците на кабинети на министрите на тяхното равнище. Представяте ли си как ще става това с хора от провинцията. И тук новите технологии, дори да ги има, не са заместители на живия контакт.

- Ще се затруднят контактите на правителството при съгласуването на проекти за важни държавни решения с ръководствата на БНБ, на търговските банки, със синдикатите, с работодателските организации и с голям брой неправителствени организации, чиито централи са и ще останат в София.

- Успокояват ни, че така се постигала децентрализация на управлението. Нищо подобно! Децентрализацията означава прехвърляне на управленски компетенции заедно с ресурси за тяхното осъществяване от централните към местните органи, преди всичко на общините. Тук става преместване на държавен орган от София в Пловдив, Варна, Русе и т.н., който си остава централен държавен орган и не предава нито грам свои управленски функции на общините в тези градове.

- Успокояват ни също, че ставало дума за преместване на дейности в провинцията, а не на хора. Боже господи! Как можеш да преместваш управленски дейности, без компетентни хора, които да ги упражняват! А докато тези дейности бъдат автоматизирани напълно ще са нужни още много, много години. Особено ако ни управляват такива хора.

- Немалка част от служителите в министерства и агенции, установили се от години в собствени жилища в София, ще откажат да се преместят в провинцията и ще се прахоса натрупаният у тях от години голям административен опит. Ще трябва да се търсят заместници, които ще се нуждаят от време за пълноценно навлизане в работата, докато достигнат нивото на техния предшественик. А той (предшественикът) ще трябва да започва отново от нулата, като си търси нова работа в сегашната сложна ситуация на пазара на труда. Оформя се типична картина за управленски хаос и разсипничество на ценен интелектуален административен капитал.

- Симеон Дянков казва, че овакантените места в агенциите, преместени в провинцията ще се попълват с местни хора и това ще намали безработицата в съответните райони. И го смята за положителен резултат. Това не е вярно, защото, Първо, назначаването на държавна служба трябва да става на основата на професионални качества, а не според местоживеене. Второ, екипирането на преместените агенции с местни хора ще създаде опасност те да обслужват преди всичко интересите на града и региона, а не държавните интереси, каквото е основното им предназначение. Ще се превърнат от държавни в регионални. Ще се народят множество регионални административни княжества. Това ще бъде пагубно за интегритета на държавната администрация.

- Министри, зам. министри, ръководители на агенции и други, преместени в провинцията ще се налага да прекарват голяма част от времето си в пътувания; ще им трябват паралелни кабинети и в София със секретарки и друг персонал. Всяко от тези учреждения ще има нужда от повече автомобили. Ще се налага плащането на командировъчни и транспорт. Тези, които ще се местят ще получат еднократни парични помощи за покриване на разходите по преместването. Ще се изплащат компенсации на тези, които откажат да се местят. Всичко това ще струва много пари на държавата. Ще зачестят и автомобилните злополуки на постоянно кръстосващите страната държавни служители.

- Ще трябва да се търсят помещения за тези държавни учреждения в провинцията, да се правят основни ремонти на съществуващи сгради, тотално обновяване, приспособяване, да се плащат наеми и т.н. Това ще струва десетки, а може би и стотици милиони левове. А заеманите до сега служебни помещения в София ще останат неизползвани, при положение, че на имотния пазар има хиляди свободни помещения за офиси поради кризата.

- Ще се създадат излишни нови напрежения и конфликти в държавата, между градовете и в обществото, наред с изобилието от съществуващи такива. Ръководителите на големите градове ще се надпреварват да привлекат повече държавни служби и така да се превърнат в символична втора столица. В някои случаи за една и съща агенция ще се борят 2-3-4 областни градове. Ръководителите и обществеността в отделни градове ще се почувстват ощетени от едни или други решения, ще назреят недоволства и конфликти между тях. Например, трудно ще е да се обясни с какво Варна е по-подходящ от Бургас като домакин на агенцията по рибовъдство. С какво Плевен е по-подходящ от Хасково за агенцията по винарство. С какво Пловдив е по-подходящ от Варна за дирекциите по туризма. Варненци могат да кажат, че преобладаващата част от приходите от стопански туризъм са от крайморския регион. А най-големите планински курорти – Банско, Боровец и Пампорово са достатъчно далече от Пловдив. Подготовката на туристически кадри с висше образование е също във Варна. Могат да се дадат и много други подобни примери за необмислени решения. В случая броят на километрите от управленския орган до управляваните нямат значение за скромните български мащаби.

- Пренасянето на части от министерства и на значителен брой агенции в различни градове извън София ще създаде много неудобства и ще причини допълнителни разходи за бизнеса, когато се налага да ги посещават по своите дела. Сега с едно посещение в София може да се свърши работа в няколко министерства и агенции. В бъдеще за целта ще се налагат посещения в различни градове, ще се пропътуват хиляди излишни километри, ще се разходва повече време и средства.

- Особено големи проблеми за другите държавни учреждения, а също и за бизнеса ще създаде пренасянето на Агенция митници и Националната агенция по приходите (НАП). Нищо не налага изнасянето на митническата централа в Русе, при положение че и сега има 10 териториални подразделеления на митниците, от които едно е в Русе. Подобно е положението и с НАП, която и сега има 7 териториални дирекции (в това число една във Велико търново) и 23 офиси за обслужване в по-големите градове. На териториалните офиси на НАП и Митницата е по-удобно да контактуват със София, отколкото с Русе и Велико търново. А на министър-председателя, на министъра на финансите, на другите министри е по-удобно да контактуват с ръководствата на НАП и на Митниците в София. Да напомням ли, че преместването на тези две агенции, наред с големите многомилионни разходи, с деморализацията и загубата на високо квалифициран персонал за чиято подготовка са нужни много години, ще означава тотален блокаж на тези изключително важни държавни дейности в продължение на много месеци с неоценими тежки последици за икономиката и финансите на държавата. Трудно ми е да измисля по-ефикасно средство от това за тотална дестабилизация на България.

- Голямата част от министрите, зам. министрите, ръководителите на агенции, техните преки помощници и изпълнителският персонал имат семейства. Местенето ще създаде много проблеми за техните съпруги и съпрузи, които ще трябва да преживеят главоболията и разходите на преместването, да си търсят работа в съответния град, да наемат жилища и да плащат високи наеми, при положение че имат жилище в София. Техните деца трябва да се местят в училища и детски заведения на новото място. В резултат на тази никому ненужна раздяла на стотици километри между съпрузи и между родители и деца ще възникнат сериозни смущения в много семейства, с тежки последици, особено за децата.

В миналото в отделни случаи Бойко Борисов е бил по-земен от своя заместник и е отменял негови недомислия. Спешната намеса на премиера се налага и сега. Иначе той ще носи главната политическа и морална отговорност за предстоящия хаос в държавната администрация и за прахосването на много милиони левове. Това начинание е фундаментално погрешно по своя замисъл. Ангажирането на министъра по еврофондовете г-н Дончев в неговото допълнително проучване не може да промени нищо.

Администрацията играе много важна роля в живота на всяка държава. Тя може да съсипе държавата, а може да допринесе много и за нейното успешно развитие. Приносът на Симеон Дянков за още по-големия хаос в нашата държава тепърва ще се почувства. Затова трябва да бъде спрян, докато не е късно!