/Поглед.инфо/ Част седма/ 5. Създаване на концентрационни лагери е петата характерна черта на фашистката държава, според трактовката на д-р Желев. Те стават необходими поради огромните мащаби на репресиите и терористичния характер  на режима. Без тях системата не може да съществува.(89)

Концентрационните лагери не са измислени от тоталитарните държави. Първите лагери се изграждат от англичаните по време на Бурската война* в началото на ХХ век. Както в Южна Африка, така и в Индия те се създават за неутрализиране и отстраняване на “нежелателни елементи”. Именно тогава за първи път се появява и понятието “превантивен арест”, възприето по-късно в Третия райх. В лагерите принудително се въдворяват заподозрени, чиято вина нито може да се докаже, нито могат да бъдат осъдени по обичайния правов ред.(90)

Веднага след провокационното подпалване на Райхстага нацистите започват масови арести. През нощта на 27 срещу 28 февруари 1933 г. са арестувани 10 хиляди души. Четири месеца по-късно броят на “превантивно арестуваните” е близо 70 хиляди. Към средата на 1935 г. броят им достига 318 хиляди; 218 хиляди от тях са подложени на изтезания; 4,200 са убити без съд и присъда. Отначало арестуваните се задържат в полицейските участъци и в казармите на нацистките щурмоваци. Но през първите месеци на започналия терор казармите се препълват и режимът започва да изпитва остра нужда от специални помещения за задържане. На 19 април 1933 г. – по-малко от три месеца след като идват на власт – нацистите учредяват Управление на концентрационните лагери и лагерите за отбиване на трудова повинност. Създават се първите “лагери за превантивен арест” в Бухенвалд, Дахау, Равенсбрук, Заксенхаузен.(91)

Първоначално се въдворяват главно политически опоненти. Не малък обаче е броят и на т. нар. вероотстъпници и асоциални елементи. Ако концлагерите бяха създадени срещу политическите противници, системата не би могла да се разрасне толкова. Наличието на политическа опозиция е само претекст. Изследванията сочат, че липсва и убедителна икономическа целесъобразност. На въдворените се възлагат безсмислени и непосилни задачи. Лагерите едвам финансират собствения си надзорен апарат. Но нацистите продължават с изграждането на скъпо струващи фабрики на смъртта и превозват милиони хора от едно място на друго. И това продължава в разгара на войната, при сериозен недостиг на строителни материали и транспортни средства. Очевидното разминаване между икономическата нецелесъобразност и военната целесъобразност придава на цялото начинание налудничава нереалност.(92)**

Потребността от подобна репресивна мярка обаче става разбираема, когато се осмисли същността на нацистката доктрина за тотално господство. На първо място трябва да бъдат премахнати “отрицателните хора от германския народ”. Погромите през ноември 1937 г. се организират именно с такава цел: да подсигурят нови 20,000 души, предимно евреи, за въдворяване в лагерите. През 1938 г. категорията на невинните започва да се попълва масово с евреи, за да достигне шест години по-късно зловещата цифра шест милиона!(93) 

Системата на произвол цели, освен това, да смаже гражданските права на цялото население, което в крайна сметка се оказва извън закона в собствената си страна. Сриването на човешките права, унищожаването на юридическата самоличност са най-важните предпоставки за тоталното господство над човека. Лагерите и убийствата на политически противници представляват само част от всеобхватно организираното забвение, в което потъват не само носителите на общественото мнение, на писаното или изреченото слово, а и семействата и приятелите на жертвите. На практика лагерите представляват учебни полигони, където пазачите и надзирателите се обучават да бъдат достойни членове на SS. Стремежът е да постигнат такава сюблимация, че да елиминират всякакви вътрешни възражения, лични мотиви, емоции или задръжки. Неколцината лекари и инженери, на които било поверено поддържането на газовите камери, непрекъснато въвеждали подобрения не само за да се повиши производствения капацитет на фабриките за трупове, а и за да се ускори и съкрати жизненият процес.(94) 

В България също се създават т. нар. селища на Държавна сигурност, т. е. концлагери, където се въдворяват “нежелателни елементи”. Веднага след германското нападение срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г. властта въдворява в тях без съд и присъда няколкостотин “политически ненадеждни” лица. Също както в нацистка Германия, произволът цели да смаже тези лица като им отнеме гражданските права, като ги постави извън закона в собствената им страна, чрез методите на тотално властване над човека и личността. През лагерите преминават 5,740 души. През военно-трудови дружини и “поправителните” роти към дивизионните области – 10,800 души. По данни на военно-съдебната служба на Министерството на войната, от 1 януари 1942 г. до 9 септември 1944 г. са привлечени под отговорност по подозрение и улики в конспирации 64,345 души. Военно-наказателно преследване е предявено срещу 12,869 души, от които 1,590 са осъдени на смърт, а 1,133 – на строг тъмничен затвор.(95)

Засягайки еврейския въпрос на среща с Рибентроп през април 1943 г., царят заявява, че възнамерява да събере около 25,000 български евреи в концентрационните лагери в страната, понеже имал нужда от тях за пътностроителни работи (96). В монографията си "Българските евреи и окончателното решение" американският историк Фредерик Чери анализира цялостно репресивната антиеврейска политика и режима на лагерите.(97)

Можем ли да приемем, следователно, че е налице и петата обща характерна черта на фашистката държава, така както е дефинирана във фундаменталния труд на д-р Желев: създаването на концентрационни лагери?

 __________________

Литература:

(89) Желев, цит. съч. с. 210.

(90) Arendt, цит. съч., с. 187.

(91) Желев, цит. съч. с. 212-213.

(92) Arendt, цит. съч., с. 192-193.

(93) Пак там, с. 198-199.

(94) Пак там, с. 200-205.

(95) Даскалов, Дончо (1999) Политически убийства в новата история на България, изд. Петър Берон, София, с. 198.

(96) Нойков, Стилиян и Валентин РАДЕВ (1995) Цар Борис ІІІ в тайните документи на Третия Райх 1939-1943, Универс. изд. “Кл. Охридски”, София, с. 48 .

(97) Cherry, Frederick B. (1972) The Bulgarian Jews and the Final Solution 1940-1944, University of Pittsburgh Press, London.

* Бурската война (1899-1902 г.) Великобритания води за завладяване на независимите бурски (от холандски заселници) републики Transvaal и Orange Free State в южната част на африканския континент. 

** В “Списъкът на Шиндлер” (изд. “Абагар”-В.Търново, 1994 г.) авторът Томас Кинийли документално показва каква голяма изгода може да носи трудът на лагерниците, когато за тях се полагат минимални грижи и им се възлагат смислени производствени задачи. Печалбата е толкова голяма, че с част от нея Шиндлер може да подкупва висши нацистки чиновници и по такъв начин да спаси въдворените от унищожаване в газовите камери.   

Текстът е продължение на изследването на д-р Радко Ханджиев какво казва академичната наука на Запад за проявленията на фашизъм в политическа реалност на България отпреди септември 1944 г.; публикуван е в студия под заглавие „Имало ли е фашизъм в България? Поглед отвън“ в бр.9/2009 г. на сп. „Ново време“. Част седма.

Свързани текстове: http://avtorski.pogled.info/article/71635/Imalo-li-e-fashizam-v-Balgariya-Kakvo-kazvat-zapadnite-istoritsi

http://avtorski.pogled.info/article/71679/Fashizmat-na-vlast-totalno-edinovlastie

http://avtorski.pogled.info/article/71719/Fashistki-i-pronatsistki-dvizheniya-i-formatsii-v-Balgariya

http://avtorski.pogled.info/article/71839/Fyurerat-ima-samo-prava-nyama-zadalzheniya-I-nikoi-nyama-pravo-da-razsazhdava

http://avtorski.pogled.info/article/71929/TSar-Boris-%D0%86%D0%86%D0%86-balgarskiyat-Fyurer

(следва)