/Поглед.инфо/ И така, отиваме към нови избори. Шоуто продължава (The Show must go on!). И фундаменталният въпрос, според мен, е: ще успее ли Слави Трифонов да оплодотвори кредита, който му гласуваха избирателите за смяна на системата или ще пропилее спечеленото? Знайно от историята е, че лесно спечелени победи впоследствие най-често водят до невъзстановими загуби. А личности, които с много шум влизат в политиката, рядко остават завинаги в аналите на историята...

Многобройни са критиките в публичното пространство какво Слави не прави. Нямал адекватна програма, нито идеология, нито платформа... Като че ли другите партии имат? Не чухме някоя партия или коалиция да е споменала дори, че Конституцията ни е потъпкана; че неотменимите ни граждански права на практика са суспендирани; че в България няма легитимна съдебна власт съгласно заповяданите в Конституцията организация и устройство на съдебната власт; че загубата на българския генофонд вече клони към 24% и е два пъти по-ускорена в сравнение с първия век на османското нашествие; че над нацията зловещо продължава да жъне косата на демографската катастрофа...

Критики – бол! Но не намирам смислени коментари за това, което Слави действително направи. Нито обяснение за изумителния резултат постигнат от неговата формация? Гласувалите за ИТН само „чалгари“ и „селяндури“ ли са, както презрително ги наричат соросоидите и неолибералният ни, божем, „елит“? Нито как би се отразил крайният резултат от изборите на 4 април, ако не бяха 1 186 309 фалшиви имена в списъците на ЦИК?

Не прочетох например някой да се е опитал да дешифрира хода му с номинирането на Ети Стефанова за премиер. Обикновеният шахматист – да не говорим за световен шампион, вижда поне пет хода напред, за разлика от повечето от нашите, божем, депутати от последните 30 години, които доказаха, че не виждат по-далеч от закуската си. Това според мен е смисълът на посланието с Ети Стефанова.

Актуално е и разбирането на Слави, че в съвременния свят разделянето ляво-дясно отдавна е загубило първоначалния си смисъл. На 5 май 2018 г. например, председателят на Християнската социална народна партия на Люксембург, която съвсем не може да бъде наречена „лява“ – Жан-Клод Юнкер, оглавяващ по същото време и Европейската комисия, произнася кратка реч в град Трир по случай 200-годишнината от рождението на Карл Маркс: „Никой не може да отрече, че Маркс е фигура, която определи по един или друг начин развитието на историята и да не се говори за него, значи да се отрече историята“. Не се чу представител на ПЕС да е отишъл на събитието или да е казал нещо за Маркс; но за идеологията на ПЕС най-вероятно днес Истанбулската конвенция е по-важна от Карл Маркс, коментира проф. Васил Проданов, член-кореспондент на БАН. Е, кой тук е ляв и кой – десен?

В този контекст, предложението за актуализиране на пенсиите наистина наподобява популистка акция, докато не се отменят резервите в Закона за ратифициране на Европейската социална харта (ДВ, бр.30/2000), които по същество забраняват правото на:

- справедливо възнаграждение на работещите, достатъчно за поддържане на прилично жизнено равнище за тях и семействата им (ч. I, т.4 на ЕСХ);

- разумна продължителност на работния ден и платен годишен отпуск най-малко от 4 седмици (ч. II, чл. 2, ал. 1 и 2 на ЕСХ);  

- справедливи, безопасни и здравословни условия на труд (ч. I, т. 2 и 3 на ЕСХ);  

- специална закрила на децата, младежите и жените в майчинство (ч. I, т.7 и 8 на ЕСХ);

- семейството, като основна клетка на обществото, да има право на социална, правна и икономическа защита (ч. I, т.16 на ЕСХ);  

- тези, които не разполагат с достатъчно средства, да имат право да се ползват от мерки, съдействащи за постигане на най-доброто им здравословно състояние (ч. I, т.11 и 13 на ЕСХ);

- социална закрила на всички възрастни, вкл. достатъчно средства, за да водят прилично съществуване и да играят активна роля в обществения, социалния и културния живот (ч. I, т.23 на ЕСХ);  

- жилище и на закрила срещу бедност и социална изолация (ч. I, т.30 и 31 на ЕСХ);  и т.н., и т.н.

Е, уместно ли е днес да продължаваме да използваме понятия като ляво и дясно – атавизми отпреди повече от 200 години, от времената на френския Конвент?

Кой разумен човек не би се съгласил, че в парламента трябва да има личности, които да представляват цвета на нацията (не прононсирани клетвопрестъпници); да се държат достойно; да притежават изключително високи професионални, делови и морални  качества, така че актовете, които приемат, да бъдат отражение на обективното право.

Кой разумен политик не би се съгласил, че в ситуацията, в която България днес е поставена, въпросът за ЕС и НАТО не може да бъде обсъждан. България следва да изпълнява поетите си съюзнически ангажименти и договорености. Но те не трябва да накърняват частично или изцяло – сега или в бъдеще – националния ни суверенитет. Такива резерви имат някои страни-членки на НАТО и Евросъюза, като тези от Вишеградската четворка; и Турция, като член на НАТО; и независимо от отделни субективни критики спрямо тях, нито една от посочените държави не е изключена от НАТО или от ЕС, защото правото на държавен суверенитет, закрепено в националните им Конституции, произтича от принципите на международното право, което се явява надмощно право.

Това е така, защото държавният суверенитет е неотчуждаемо юридическо качество на независимата държава, символизира нейната политическо-правна самостоятелност, висша отговорност и ценност като първичен субект на международното право. Концепцията за държавен и национален суверенитет е резултат от многобройните дискусии след учредяването на ООН през 1945 г., докато през 1970 г. е закрепена в Устава на ООН с Резолюция 2625 в Декларацията за принципите на международното право. Такъв, впрочем, е и смисълът на разпоредбата на чл. 24 в Конституцията на Република България. Така че няма повече или по-малко суверенитет, както се опитват да извъртат лобистите на съвременния глобализъм. Суверенитет е единен и неотчуждаем!

Напълно обосновано и логично бе и връщането на мандата за съставяне на правителство. ИТН нямат необходимото мнозинство в парламента, за да извършат легитимна смяна на системата. Докато не се създаде квалифицирано мнозинство от народни представители, които действително да милеят за възраждане на Отечеството, за напредъка на България, всякакви опити за промяна ще бъдат сведени до изпразнени от съдържание формални ре-форми.  

Считам, че по този въпрос Слави Трифонов вероятно черпи от унгарския опит, от обратът към национално отговорна, социално ориентирана политика, осъществен през 2010 г. от правителството на Виктор Орбан. Но нека напомним, че Орбан имаше един неуспешен мандат (1998-2002г.), а през следващите 8 години на опозиция дълго преосмисля идейните си позиции, начините и средствата за осъществяване на спасителния обрат за Унгария. Нека напомним също така, че в непосредственото му обкръжение се открояват способни администратори – и връстници, и от по-старото поколение. Шандор Пинтер, например, преди политическата промяна от 1989 г. е ръководен комсомолски и партиен деец; израства до директор на Будапещенската, а впоследствие и на Националната полиция; министър е на вътрешните работи в първия кабинет на Орбан (1998-2002 г.) и във всички следващи правителства от 2010 г. до днес. Негова заслуга са съхраняването на специалните служби, повишаване ефективността на полицията и решително туширане на престъпността. Янош Мартони е друг деец на УСРП (комунистическа), който е привлечен за министър на външните работи в кабинетите на Орбан (1998-2002 и 2010-2014 г.).

Така че на Виктор Орбан следва да се гледа като на събирателно име на значителен брой талантливи управленци – и от „комунистическото“ минало, и от настоящето демократично развитие, които споделят разбирането и необходимостта Унгария да отстоява национално отговорна, социално ориентирана политика. Благодарение именно на такъв високопрофесионален екип започва да се осъществява успешната мащабна реформа на администрацията и съдебната власт. Пристъпва се и към рязко съкращаване на административните разходи. Премахва се мажоритарния елемент; изборите се провеждат само на един тур. Форинтът става официална национална валута; евентуално присъединяване към еврозоната ще трябва да получи одобрението на две трети от депутатите. Държавните медии (радио, телевизия и информационната агенция МТИ) се обединяват и минават под надзора на Медиен съвет. Официално се признават само 14 конфесии от регистрираните дотогава 348; останалите остават без регистрация, вкл. ислямът...

Страната поема път към ускорена реиндустриализация. Унгарците, санкционирани дори повече от нас от злокобния Версайски диктат, понесли неописуеми щети и през Втората световна война, днес не само възстановиха икономиката и социалните си дейности, но са на първо/второ място по усвояване на еврофондовете. Освен мощни индустриални центрове и процъфтяващо селско стопанство, в страната произвеждат пет автомобилни завода плюс завод за детайли на хеликоптери „Еърбъс“. Но най-мащабният от всички проекти е разширяването на атомната централа в Пакш с два нови енергоблока, всеки от които е с почти двойно по-голяма мощност от сега съществуващите. Инвестицията в размер над 10 млрд. долара е на руския гигант „Росатом“ и ще започне да се изплаща с произведената електроенергия. Социалното значение на този строеж се измерва с 10-те хиляди нови работни места, а това означава и повишаване на националния доход. Правителството положи неимоверни усилия и успя да преодолее налаганите от ЕК възбрани за реализиране на проекта. По този начин страната си гарантира енергийната независимост за следващите 50 години. Докато нас ни притискат да закрием и последните два блока на АЕЦ „Козлодуй“. Външно-икономическите връзки се разширяват към страните от бившото съветско пространство, Китай, Индия, Турция, Иран... Безработицата от 14% през 2010 г. се свежда до поносимите 3,8%; икономиката е в подем с 5% годишен растеж. Преди т.нар. пандемия, средната работна заплата е 1420 евро, пенсията – 450 евро. А социалната политика на правителството и мерките срещу демографската криза нямат аналог през последните 30 години в Европа!

Така че, ако Слави Трифонов действително иска със законови средства да успее да изчегърта всичко противоправно сторено не само през последното десетилетие, а и от времето на Филип Димитров, необходимо му е такава широка подкрепа на предстоящите избори, която да доведе до квалифицирано мнозинство в новия парламент. Времето за размисъл е кът. Трябва бързо да преосмисли кои са политическите и социални субекти, които – също като него, – ратуват за възраждането и напредъка на Отечеството и с които може да се сключи коалиционно споразумение. Усетът му на държавник, засвидетелстван чрез казаното и делата му досега, сочат че той е в състояние да стори това. В името на България да прегърне като свой чистият и неподправен зов на Апостола на свободата:

„За Отечеството работим, байо! Кажи ми ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно...“

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели