Унгария и България са в един съюз, но гледат в различни посоки

/Поглед.инфо/ Премиерът ни отклони проекта на Орбан срещу соросоидирането на европееца и българина

Миналата неделя унгарският премиер Виктор Орбан произнесе реч, която надхвърля рамките на традиционния отчет за дейността на правителството през 2017 година. След месец в страната предстоят парламентарни избори; и макар според мненията на много от наблюдателите, коалицията на партията ФИДЕС с Християн-демократическата народна партия (ХДНП) ще успее да получи мнозинство за трето поредно управление на страната, има и много въпросителни. Виктор Орбан (заедно с кръга от подкрепящите го енергични млади политици) е олицетворение на вероятно най-голямата политическа заплаха за Запада: за осемте години на своето управление той успя да превърне Унгария в това, което нарича модел на "нелиберална демокрация". Затова от официален Брюксел и отвъд океана не секва потокът от критични изявления и публикации, стигащи до заклеймяване, както и щедра финансова подкрепа за т.нар. леви и крайно десни опозиционни групи.

Един от главните акценти в речта на Орбан бе заплахата от безконтролната миграционна политика, насърчавана от редица кръгове на Запад. Не става дума за обикновен спор между Западна и Централна Европа. Все по-отчетливо се разделят пътищата на развитие на тези две части на стария континент. Според унгарския премиер, демокрацията, върховенството на закона и пазарната икономика остават общи, но основите, върху които се осъществяват, стават „все по-разнообразни”. Макар политиците да не говорят открито за това, всеки може да го види с просто око. Големите стари държави в Западна Европа са станали мигрантски държави. Ден след ден техните културни основи се преобразуват; израстналото в лоното на християнската култура население намалява, големите градове се ислямизират. А на хоризонта не се наблюдават политически сили с волята и способността да спрат този процес, камо ли да го обърнат. Без значение е дали това се дължи на слабостта на либералните демокрации, на последиците от предишното колониално минало и търговията с роби, или на алчните, подривни действия на империята на Джордж Сорос; фактите говорят от само себе си.

Тревогата на унгарците произтича и от обстоятелството, че броят на задължителния прием се увеличава. Според новата квота, Унгария трябва да приема по 10 хиляди мигранти годишно; преди това бяха 1000. Ясно е, че квотата няма горна граница. „Дебатът за задължителната квота стимулира миграцията”, предупреждаваОрбан.„Процесът е опасен за нашата национална сигурност, за нашето благосъстояние, за европейската християнска култура...”

И наистина, проучванията в западно-европейските страни сочат, че процентът на мигрантите нараства все по-бързо. В Бавария например повече средства се разходват за даване на убежище, имиграция и интеграция, отколкото за развитие на икономиката, околната среда и здравеопазването. Тазгодишните данни на записалите се в училищата наВиена изненадват: процентът на мюсюлманските деца, които тръгват на училище, е нараснал. „Това е бъдещето, което там вече е настояще”, изтъква Орбан. Впрочем, според оценки в докладите на НАТО, към 2020 г. 60 милиона мигранти ще са се преселили в Европа.

Това означава, че ислямската цивилизация, която винаги е виждала своята мисия да обърне европейските народи в това, което нарича истинската вяра, чука на вратата на Централна Европа не само от Юг, но и от Запад. „Ние успешно защитаваме южните си граници с изграждането на ограда, с правна и физическа защита на границата, с примерната твърдост на нашата полиция под ръководството на министъра на вътрешните работи Шандор Пинтер. Ние изградихме бариера, така че да не могат да ни наводняват от юг. От тази посока, ние сме последната латинска, западно-християнска страна. Нашите защитни линии са достатъчни да задържат и най-големите потоци. Пред нас е православното християнство, което също се бори смело и решително. И трябва да отдадем почитта си към православните страни Сърбия, Румъния и България”, заяви унгарският премиер.

Орбан огласи, че един от главните идеолози на мрежата на Сорос – комисарят по правата на човека на Съвета на Европа (Нилд Муйжниекс – бел. ред.), неотдавна се изпуснал, че от няколко години тайно се осъществява програма за създаване на подобна на Сорос човешка раса или, както свенливо я наричали - Homo sorosensus. Това означава „соросоиден човек”.

„Осъзнах”, продължава унгарският премиер, „че от тяхна гледна точка, от гледната точка на типовете соросоиди, ние, коренните жители на собствените си страни, със собствената си култура и религия - ценности, за опазването на които в продължение на векове се борим с нокти и зъби - сме хора, които не могат да бъдат опазвани, нито могат да бъдат трансформирани. От тяхна гледна точка мигрантите са по-добра суровина, с която може да се работи. А лицата, които се наемат да изпълняват този план, безопасно и весело си живуркат сред нас...”

Според ООН, „всички страни настоятелно трябвада приемат мигранти; имиграцията и нейното улесняване имат положителен ефект върху икономическия растеж и просперитета.” Това е цитат, съдържа се в документа на ООН. Според Орбан обаче, „от европейска гледна точка това очевидно е идиотизъм; все едно да казваш, че грипната епидемията е нещо добро, защото допринася за здравето и благополучието на хората. ООН счита, че в Европа трябва да се създадат безопасни и регулирани миграционни маршрути. ООН настоява, че дълг на всеки европеец е да помага на мигрантите да пристигат в страните им, да се установят там и да им се намира работа... Очевидно това е абсолютна безсмислица. Непонятно е защо ни мислят за лунатици, че ще приемем това и после ще го изпълняваме.

Категорично трябва да заявим, че Унгария не е страна на ненормални, разтревожени хора. Тревожно е друго: че организациите на Джордж Сорос са се настанили не само в Брюксел и Будапеща, но и в Ню Йорк, в ООН; тревожно е, че се харчат огромни суми, за да налагат приемането на мигранти на световно равнище; тревожно е, че Сорос се бори не само срещу нас, но и срещу британците, срещу президента Тръмп, срещу израелците. И навсякъде основната тема е една и съща: принудителната миграция. Но те няма да успеят. Ние не сме сами и ще се борим заедно, за да ограничим - и след това да спрем - плана на Сорос, представен в Брюксел и в ООН. И ако имаме достатъчно съюзници, - а можем да ги имаме - сигурен съм, че ще успеем!”

Унгарският премиер съобщи, че следващия ден ще бъде в София, където ще предаде на министър-председателя на България, който понастоящем председателства Европейския съюз, проект за европейско законодателно, което да осигури пълна защита на европейските граници. „Защитата на границите е важното, не задължителни квоти за мигранти. Ако защитим границите си, никой няма да може да влиза без разрешение и няма да има кой да ги разселва...”

На пресконференцията в София Орбан първо наблегна върху вековните исторически връзки между двете страни. Той повтори основните акценти от неделната си реч за съхраняване на европейската християнска цивилизация от миграционната заплаха. Опазването на границите, според него, изисква ръководството на силни лидери, които не се страхуват да предприемат решителни действия. Орбан похвали българския премиер за мерките по опазване на южната ни граница. „България е поела историческа отговорност за решаване на проблема. Бойко Борисов е забил брадвата си в голямо дърво и му пожелавам успех...”

Унгарският премиер също подчерта, че страните от Вишеградската четворка (Словакия, Чехия и Полша) се солидаризират с позицията на унгарците; и се надява на подкрепата на Италия, ако партийният алианс на Силвио Берлускони спечели на 4 март изборите в тази страна. Орбан, който преди седмици бе във Виена за среща с новия австрийски канцлер Себастиан Курц, е обнадежден от „патриотичния завой” на Австрия. В този контекст, визитата на австрийският канцлер в София миналия вторник може да се тълкува като подтикване, България да се солидаризира с така оформящия се „патриотичен алианс”.

В отговор, българският премиер изтъкна, че когато е сигурно, че границите са добре защитени, когато хората, избягали от войната са на сигурно място, и когато могат да се върнат в страните си, за да ги възстановят, тогава може да преговаряме за разселване. „Ще разгледаме документа, който предлага Виктор”, каза Бойко Борисов и увери, че ще го предложи на вътрешните министри на ЕС, за да се потърси отговор на един неразрешим в момента проблем за реформиране на Дъблинското споразумение – това, което иска и Вишеградската четворка.

С този си отговор, Борисов фактически реагира уклончиво на идеята, изложена в проекта на Орбан, че охраната на границите, а не мигрантските квоти,трябва да бъде приоритетът.

Трудно може да се приеме, че унгарският премиер е бил удовлетворен от визитата си в България. Няколко унгарски медии излязоха със заглавие „Орбан отиде в София, за да пледира срещу мигрантите, и каза нещо странно”. Какво странно е казалли? Дали пътьом не е изпуснал някоя реплика по адрес на Борисов, за което намекват български електронни сайтове? Няма никакво потвърждение...

Но едно еясно: всичките унгарски почести, ордени и ласкателства не вършат работа, когато нещата трябва да се решават от „началниците” в Брюксел, а не от силни лидери. Когато България и Унгария, макар да са в един съюз, всъщност гледат в различни посоки.

Дума