Топчето пукна! Десетки хиляди хора излязоха вчера в 15 града в цяла България на протести срещу непосилните сметки за ток и парно. Кладите с квитанции, замерянето на офисите на енергоразпределителните фирми с яйца и камъни, подпалването на автомобилите на EVN в Пловдив, преките попадения със снежни топки върху министъра на икономиката са чудо невиждано по нашите географски ширини.
За пръв път след Лукановата и Виденовата зима площадите са пълни с разярени граждани, готови да линчуват както чиновниците от властта, а също така инкасаторите и мениджърите на дружествата монополисти.
За разлика от предишните спорадични изригвания на народното недоволство, този път улиците не са пълни с нетърпеливи за промяна, а с озверели от глад и отчаяние хора.
Бедата не е само в това, че в разгара на отоплителния сезон милиони получиха шокиращи сметки за ток и парно. За нещастие мнозина, най-вече пенсионерите, видяха, че разходите им за топлото надвишават чувствително месечните им приходи. Междувременно монополистите отчетоха страхотна година - за 2012 г. ЧЕЗ е увеличил печалбата си с 240%, а Енерго-Про (бившият Е.ОН) - с 33 на сто. Отчетът на третия монополист - ЕВН, не е публичен, но едва ли са за оплакване.
Дрането на живо се случва насред влошаващото се икономическо положение. Стоките поскъпват, безработицата не спира да расте, хиляди предприятия изпитват предфалитни гърчове, десетки хиляди работници са оставени без заплати.
На този фон правителството доста смело се осланя на закрепената финансова стабилност, докато социалната стабилност започна да се взривява. Неделните бунтове се различават от протестите на различни съсловия по своя експлозивен заряд. Ако природозащитниците или учените се прибират веднага след като краткосрочните им искания са изпълнени, гладните и отчаяни хора са готови на радикални действия, докато решения на техните проблеми не се виждат на хоризонта.
Улицата вчера издигна лозунга: "Вън монополистите!"
И е крайно време правителството да го чуе внимателно. Този път няма да помогнат оправданията с тройната коалиция, ниското напрежение, разтегления период на отчитане, студеното време и ланския сняг. Стихийното въстание показва, че търпението е изчерпано докрай.
Мнозина гневни граждани посочиха светлия пример на Албания, която тези дни изгони ЧЕЗ от страната и отхвърли исканията им за компенсации. При Топлофикациите, част от които са държавни, стои друг проблем - как да се намали цената на парното и да се облекчат длъжниците, които са затънали в борчове.
Ако кабинетът не предприеме бързи и решителни действия за нормализиране на обстановката, почти сигурно насъбраният гняв ще се насочи към управлението и може да избие в непредвидими улични размирици, хаос и насилие.
Няма да е зле финансовото министерство бързо да помисли дали да не развърже кесията и да вдигне, ако е нужно, бюджетния дефицит, но да не позволи гладни бунтове да залеят страната.
От човек, който е доведен до ръба на оцеляването, не могат да се очакват непременно мъдри и стратегически решения. Отчаяният електорат е лесна плячка за чакащите в засада популисти и чудотворци, които вече използват несгодите да привличат озверелите хора и да предлагат чудотворни решения.
Един народен трибун вече обеща пенсии от 500 и заплати от 1000 лв. и подкани да го убият или разстрелят, ако не изпълни ангажиментите си. Със сигурност до изборите месиите ще никнат като гъби след дъжд за разлика от трезвите решения и практичните пътища за повишаване на доходите и измъкването на икономиката от блатото на кризата.
