За нелегалните имигранти пътят към богатия Запад е ходене по мъките, а Дъблин е тъмната страна на Шенген
Аует протяга ръцете си и показва и обезобразените си пръсти. "Той си изгори пръстовите отпечатъци, за да може да кандидатства за убежище като нова личност", обяснява негов приятел. Така започва страховит репортаж в "Гардиън" от Рим, посветен на нелегалните имигранти в Европа. Причината за увеличаването на самонараняванията сред бежанците от Близкия изток и Африка се крият в Дъблинската наредба. Официално е известен като Регламент 343, приет през 2003 г. от членките на ЕС плюс Норвегия и Швейцария. Дъблинската система урежда как държавите разпределят лицата, търсещи закрила. Основният принцип е, че отговорност за бежанеца носи първата европейска страна, в която той е влязъл и потърсил закрила. Наредбата определя и начина за прехвърлянето на имигрантите между различните държави. Благородната цел е да се избегне възможността недобросъвестни лица да търсят закрила в повече от една страна.
През последните години в България проникват незаконно около хиляда души, като две трети от тях са без документи за самоличност. След като бъдат настанени в някой от двата дома за временно настаняване на чужденци към МВР - в Бусманци или в Любимец, те искат официално закрила в България. "Немалка част от тях, може би половината, продължават пътя си към Западна Европа. После повечето ни ги връщат по силата на Дъблинската наредба", казва Даниел Инджиев, директор на дирекция "Качество на процедурата, временна закрила и компетентност за разглеждане на молбите" в Държавната агенция за бежанците (ДАБ).
Един от най-знаменитите бегълци е сомалиец,
който непрекъснато изчезвал на Запад, след което го връщали обратно, а той всеки път настоявал: "Не ми се стои в България".
При регистрацията на всеки пришълец се снемат отпечатъци, които се вкарват в общоевропейската система EURODAC, която обслужва Дъблин. Регистрацията става по три категории: 1. лица, потърсили закрила; 2. задържани на границата и допуснати в страната; и 3. незаконно пребиваващи в страната.
При проверка на всеки пристигнал имигрант, например в Швеция, се прави проверка в EURODAC, от което се вижда, че той е влязъл първо и потърсил закрила например в България, след което шведската държава отправя запитване и урежда прехвърлянето му у нас. За да не бъдат връщани в бедните югоизточни държави, много бежанци си горят и изпилват с шкурка пръстовите отпечатъци.
"При нас също бяха зачестили случаите с обезобразени отпечатъци. Това се прави от хора, влезли незаконно и регистрирани по категория 2. Когато поискат закрила, те вече попадат в категория 1 и ги местим в центъра за бежанци в Пъстрогор. Тогава разбираме, че те са обработвали пръстите си и отпечатъците са им с ниско качество. Пръстите обаче зарастват за около месец, затова няма смисъл от самонараняването", допълва Инджиев.
Според Дъблинската наредба отговорността на една държава към даден имигрант отпада, когато веднъж лицето вече е било там и е напуснало по своя воля. Втората причина е, когато получи отказ да му бъде дадена закрила и е изведен обратно в родината си. Третото основание е, ако един чужденец е бил повече от три месеца извън ЕС. Четвъртото е, ако е получил убежище другаде. В целия ЕС
през 2009 г. е имало 46 058 запитвания за трансфери
между страните членки, от тях са осъществени едва 11 816.
В резултат на Дъблин и ограниченията за чужденци, държавите от "първа линия" като Гърция, Италия, Малта и Кипър се препълват с бежанци, а освен това страните от богатия Северозапад им връщат онези, които са успели да се доберат до тях. През 2011 г. около 140 000 са влезли нелегално в ЕС.
64 000 от тях са доплували през Средиземно море до бреговете на Франция и Италия покрай "арабската пролет", като има доказателства, че около 1500 души са се удавили в препълнените салове и надуваемите лодки.
55 хиляди от тях са проникнали в Гърция през турската граница. Други 468 500 души са задържани в ЕС с невалидни документи, а на трети страни са върнати около 190 000.
Южната ни съседка обаче се дави в хуманитарна криза заради неспособност да опази границите си и да обработи документите на пришълците.
Счита се, че най-малко половин милион чужденци без документи живеят в Гърция. Голямата част разчитат безпрепятствено да продължат на Запад. Само че сметките им се оказват грешни, европейските държави не ги допускат на тяхна територия или ги връщат обратно. Миналата година Европейският съд по правата на човека осъди Белгия и Гърция заради прехвърлянето на афганистанско семейство от Брюксел към Атина по силата на Дъблинската спогодба. Съдът постанови, че Белгия е виновна, защото е знаела за нечовешките условия в гръцките бежански центрове, а Гърция за това, че не спазва забраната за мъчения и лошо отношение и не спазва правото на убежище.
След решението на Европейския съд всички страни членки прекратиха трансферите към Атина, която и без това не може да се справи с проблема. В разгара на икономическата криза, засилването на политическото напрежение и надигането на неонацистката партия "Златна зора" гръцките власти минаха към радикални действия.
Ударно отварят имигрантски лагери със затворен режим,
строят ограда по река Марица, откъдето нахлуват повечето бежанци. В доклада на Еврокомисията от 2011 г. се отбелязва, че Гърция хитрува, като не регистрира всички влезли имигранти в системата EURODAC. През 2009 г. са снети отпечатъците на 18 714 души, а следващата година само на 4486. Българските власти също хващат нелегални емигранти до границата с Гърция, за които впоследствие Атина твърди, че изобщо не са пребивавали на тяхна територия.
Една от основните причини, поради които България и Румъния все още не влизат в Шенген, е именно гръцкият имиграционен проблем. Европейските страни се опасяват, че с влизането ни бежанците ще могат безпрепятствено благодарение на падналите граници да достигнат до Западна Европа през териториите на България и Румъния.
Другата тревога е, че и маршрутите на нелегалните имигранти от Турция ще се прехвърлят през българската граница, Черноморското крайбрежие и румънското пристанище Констанца, пише в доклад на Европейския център за подкрепа и убежище. Освен това според прогнозите на "Фронтекс" гражданските войни в Близкия изток и Северна Африка, икономическата криза и климатичните промени ще увеличат бежанския поток.
Досега най-големите групи пришълци са с произход от Афганистан, Ирак, Пакистан, Бангладеш, Нигерия, Тунис, Мароко и Либия. Напоследък се наблюдава значителен ръст на идващите от Сирия, като повечето от тях са млади мъже, дезертьори от армията на Башар Асад.
Вълната засега ни подминава
България засега е почти незасегната от бежанската вълна и "Дъблинския капан". От Близкия изток потокът минава през Гърция, а този от Средна Азия и бившите съветски републики - през Полша и Румъния. Статистиката показва, че по Дъблин през 2007 г. например са ни върнали 23 души, през 2008 г. са ни върнали 43, а ние сме изпратили 31, през 2009 г. са ни върнали 2-ма, а сме изпратили 19.
През 2010 г. са ни върнали 53, а сме изпратили 30. Миналата година към България е имало 372 запитвания за трансфери, но реално са ни прехвърлили 46 души. Ние пък сме отправили запитвания за 129 души, а сме прехвърлили ефективно 52-ма. За първото полугодие на 2012 г. сме имали 221 запитвания и са ни прехвърлили 28 души. България пък е отправила 27 запитвания и е успяла да премести 8 човека.
