"Сто пъти да влезеш в битка и сто пъти да победиш - това не е най-доброто. Най-доброто е да покориш чуждата армия, без да се сражаваш", гласи една от прочутите сентенции на Сун Дзъ за изкуството на войната. Като каратист седми дан Бойко Борисов неизбежно покрай мавашитата и тупалките на татамито е попил и малко източна мъдрост, която ще му позволи да се ориентира в задълбочаващата се политическа криза.
"Бойко, върни се в парламента!" - този рефрен подхванаха вече и патроните ни в Брюксел, като най-гласовити са шефовете на Партията на европейските социалисти. Аргументите им са железни - ако ГЕРБ благоволи да заседава в Събранието, това ще освободи правителството на Орешарски от мъртвата хватка на Волен Сидеров. Според настойниците от Брюксел появата на дясна опозиция ще установи диалог на парламентарно ниво, ще успокои страстите и ще преодолее колапса между управляващи и управлявани.
От камбанарията на ГЕРБ обаче събитията изглеждат по драматично различен начин.
Кабинетът на Борисов бе пометен от народния гняв през февруари, а понастоящем нито една от дълбоките причини за яростния социален бунт - глад, бедност и безработица, не е отстранена. Предизборната кампания се превърна в скотобойна, а в новия парламент БСП, ДПС и "Атака" установиха не точно тройна, а "тайна коалиция", по израза на Георги Първанов.
Още в началото грубо бяха порязани мераците на ГЕРБ като първа сила да се сдобие със свой председател на парламент, а Сидеров почна
ежедневно да им скача на бой
в пленарната зала. Освен това новите управляващи се втурнаха да създават комисии за разследване на управлението на Борисов, първата от които се хвана здраво да нищи хвърковатите им приключения с правителствения "Авиоотряд 28".
Очевидно на доскорошния премиер не му се нрави ролята на боксова круша, която му бяха отредили Станишев, Местан и Сидеров, и той рязко се отдръпна. ГЕРБ изобщо не влезе в спор при избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и де факто остави управляващите да се сблъскат челно с избухналото недоволство. Излизането им от парламента в началото целеше да изпрати Станишев и Местан изцяло в обятията на Сидеров, който един ден забрави да иде на работа, с което провали заседанието на парламента и осуети избора на ключов вицепремиер.
В същото време депутатите заседават 21 дни под целодневната обсада на протестиращите, които вече искат не само оставката на Орешарски, но и
незабавното разпускане на 42-ия парламент.
Борисов си дава сметка, че за една немалка част от разбунената улица той не е по-различен от Станишев, Местан и Сидеров. С евентуалната си поява избраниците от ГЕРБ ще легитимират клатушкащия се парламент, което може допълнително да настърви хората срещу тях и ще бъде възприето от техните симпатизанти като подло отстъпление. "Когато врагът ти греши, не го прекъсвай", казва Наполеон. Затова ще бъде глупост ГЕРБ да грабне вниманието на многохилядното множество тъкмо когато то се е заело да сваля от власт политическите им противници.
Затова въпреки мощния натиск на българските и европейските играчи вероятността ГЕРБ да приеме поканата за танц в законодателния храм се оценява като нулева от повечето наблюдатели. По-скоро герберите упорито ще гледат отстрани агонията на парламента и летния антиправителствен карнавал в центъра на София.
Системната криза на политическата система обаче не бива да радва Борисов дори и скоро махалото да го върне на власт. Него също ще го чака един "висящ протест" с огромна взривна сила. Затова основните партии трябва изключително сериозно да преосмислят поведението си, тъй като гражданското общество повече няма да търпи рецидиви от миналото и ще наложи на партиите извършването на операция "Чисти ръце" в редиците си под камшика на протестите. Пред опасността от тотално пропадане на парламентарния модел отговорните политици трябва да преодолеят двете крайности, в които изпадат - личната омраза помежду им и задкулисните прегръдки. Възможно е в следващото Народно събрание да се стигне до неудобни конфигурации, затова ГЕРБ и БСП трябва да обмислят не пълно сдобряване, но преминаване към разумна форма на диалог, която да не насъсква техните привърженици и да позволи политиците да се захванат с тежките проблеми, вместо да отдават всичките си сили в кроене на византийски интриги и разрушителни за държавата действия.
