"Как се получи така, че хората масово излязоха на бунт за промяна, а изборите възпроизведоха статуквото в 42-рия парламент?" Над тези въпроси си блъска главата не само подалият оставка лидер на СДС Емил Кабаиванов. Задават си го и водачите на всичките 41 политически сили, изпаднали извън борда.
За пръв път след 1991 г. близо 25 на сто от избирателите гласуваха за малки партии и коалиции и вотът им отиде в нищото.
Този парадокс се дължи на няколко причини. Черната кампания постигна целта си и мнозина, отвратени от калните борби, си останаха вкъщи. Близо 900 хиляди души по-малко отидоха до урните в сравнение с 2009 г. ГЕРБ се срина зрелищно, но с последни сили успя да удържи първото място. Наказателният вот срещу партията на Бойко Борисов пък наля вода най-вече във воденицата на БСП, която отбеляза ръст от 150 000 гласа.
При ниска избирателна активност изборното състезание се превърна в сблъсък на твърдите електорати на 4-те най-големи национални партии, който в крайна сметка не даде шанс на малките играчи. В изборите взеха участие двойно повече формации, което доведе до небивало разпиляване на гласове, финансови и организационни ресурси.
Най-близко до чертата остана НФСБ - патриотичната партия, която действа в симбиоза с телевизия СКАТ. Десетина хиляди гласа не достигнаха на Валери Симеонов и компания да се озоват в Народното събрание. Фронтът обаче получи национална популярност и с упорита организационна работа вероятно ще сполучи на следващия вот.
Тежко разочарование преживя и "България на гражданите", която също остана на една ръка разстояние от депутатските си блянове. "Нормалността" на Меглена Кунева не беше подходящото хапче за болната глава на радикализирания гласоподавател.
За пръв път останките от традиционната десница - СДС и ДСБ, ще гледат от външната страна законодателния храм. Простите сметки показват, че ако двете партии не се бяха изпокарали по махленски и се бяха явили във формат "Синята коалиция", щяха да надхвърлят 4-те процента. Неуспешен се оказа и опитът на Мария Капон за самостоятелна игра - ЕНП спечели 0,17%.
Липсата на време, опит и познания попречи и на "лицата на протеста" да бъдат забелязани. ДГИ на Ангел Славчев, Дончо Дудев и Янко Петров взе едва 0,4 на сто. Симпатичната партия "Зелените", която стоеше зад мащабните екопротести - съпротивата срещу ГМО и шистовия газ, и окупирането на "Орлов мост" през миналото лято, отчете доверие от 0,7%.
Всъщност от антисистемните явления най-добре се представи "Глас Народен" на Светльо Витков, за когото гласуваха 1,33 на сто. Ако фронтменът на "Хиподил" беше обединил сили с други младежки структури, сигурно също щеше плътно да доближи до 4-процентовата бариера.
Амбициозният проект на Борислав Цеков "Модерна България", събрал университетски светила и ярки общественици, също не бе забелязан от електората и остана с 0,4 пункта. Сходен резултат постигна и коалицията "ГОРДа България", която бе задвижена от Слави Бинев. 0,25 от гласовете взе "Либерален алианс" на аптекаря Веселин Марешки, въпреки че проведе скъпа и добре организирана кампания. За партията на Христо Ковачки - ЛИДЕР, пък гласуваха двойно по-малко хора в сравнение с 2009 г.
Едно от големите неудобства за прохождащите партии бе липсата на време. Избирателят, който пое ударна доза пропагандно облъчване за месец, нямаше как да се ориентира в стълпотворението от кресливи чудотворци.
Затова и новите проекти не бива да униват или да винят "простия народ" за хилавите си постижения.
А трябва да заложат на дългосрочна стратегия за увеличаване на влиянието си в цялата страна. Да изграждат структури и да издигнат възможно най-рано авторитетни личности за кандидат-депутати, за да могат те да се опознаят с избирателния си район, а и местните хора да имат възможност да ги огледат и преценят.
Лидерите на малките партии трябва да преборят егото си намерят начин да обединят усилията с други себеподобни за следващата битка. По-добре да бъдат заедно в парламента, отколкото да стоят самотни и мърморещи в небитието. Слабите и разделени антисистемни партии - това е най-лесният начин да се увековечи сегашното политическо статукво.
