/Поглед.инфо/ Почти половин век кипърският конфликт между гърци и турци тлее с различен интензитет. В последните години този замразен конфликт започна отново да гори с все по-голяма сила, заплашвайки да срине целия южен фланг на НАТО и това, което САЩ се опитват да градят от 40-те години на ХХ век.
През 1974-та година, гръцката хунта подстрекава преврат в Никозия, чиято крайна цел е обединението на двете гръцки държави. Само пет дена по-късно, Турция започва военна инвазия на острова, завземайки северната част и създавайки непризнатата Севернокипърска турска република.
Разбира се, част от генезиса на конфликта се корени още в османско време и последвалия го период на британски конфликт на острова. Наличието на две етнически, религиозно и цивилизационно различни общности на толкова малка територия е сигурна рецепта за конфликти, защото, Балканите и Близкия изток не са, уви, Швейцария и няма да бъдат.
В последно време най-актуалният повод за гръцко-турския конфликт е откритието на европейска компания, че на 150 километра от острова има богати залежи на газ.
Много скоро турският кораб "Фатих" (кръстен на османския завоевател на Цариград султан Мехмед II Фатих), започва сондажи за газ. За президента на Кипър това разбира се е равнозначно на "втора инвазия като тази от 1974-та". ЕС също осъжда турските действия, въпреки че го прави доста по-деликатно, особено на фона на милионите мигранти, които Ердоган от години държи като Дамоклиев меч над главата на крехкия европейски либерален ред.
Много бързо във водите около острова започват да кръстосват, както научно-проучвателни, така и бойни кораби.
Залежите на газ се намират в рамките на 200-километровата изключителна икономическа зона на правителството в Никозия, но както е известно, Турция отдавна не признава правото му да се разпорежда едностранно с тези ресурси. От турска гледна точка, откриването на залежите трябва да облагодетелства не само старите съперници в Никозия, но и Севернокипърската турска република или иначе казано, Турция.
Неотдавна Гърция осъди сондажните дейности, които Турция извършва в Изключителната икономическа зона на Република Кипър. В отговор на това, Анкара обвини Атина, че разпалва конфликт.
"Гърция още веднъж с днешното си изявление демонстрира своите нереалистични възприятия и отказът си да признае правата на турските киприоти", заяви говорител на турското МВнР.
Според Анкара, Атина и Никозия "умишлено игнорират факта, че Турция има легитимни и суверенни права в Източното Средиземноморие и Егейско море".
Нещо повече, турското МВнР подчерта, че действията на Гърция и Кипър са "заплаха за мира и сигурността".
Освен сериозната и опасна конкуренция между трите страни за стратегическите газови находище има и друга взривоопасна точка. Няма как да пропуснем и мигрантската криза, която Ердоган нагледно демонстрира, че може да се поднови, след като пусна хиляди мигранти да нахлуят на гръцка територия.
На всичкото отгоре, Атина най-редовно се оплаква, че турски изтребители нарушават гръцкото въздушно пространство.
Независимо коя страна е права в случая, фактът е, че по южния фланг на НАТО, който винаги е бил един от най-важните, две от страните-членки са в открит конфликт, който не е невъзможно да прерастне и в серия от въоръжени сблъсъци от водите около Кипър до река Марица. Разбира се, много положително мислещи хора, особено от твърдото евроатлантическо ядро в България, биха казали, че това е невъзможно, но геополитиката не се подчинява на пожеланията и утопията. Малцина са смятали за невъзможно и монолитната, силна и мощна югославска държава да се разпадне или пък в 21-ви век на границите на ЕС да избухне кървав конфликт (Украйна), но това са обективни факти.
От 1948 година в сила влиза доктрината "Труман", което е първият по-голям външнополитически акт за възпирането на потенциалното съветско разрастване, предприет от САЩ. И този акт е фокусиран изцяло върху Гърция и Турция, което иде да покаже колко стратегически за САЩ са тези държави. Всъщност, Гърция и Турция са били дълго време от първостепенно значение и заБританската империя.
Какво би станало, ако започне открит конфликт между Гърция и Турция? През декември бившата гръцка външна министърка Теодора Бакояни заяви, че Атина ще остане сама, ако това се случи. Според нея (впрочем тя е сестра на премиера Мицотакис), "никой няма да пожертва себе си за Гърция". Но дали това наистина е така, на фона и на американско-турското напрежение? Във всеки случай цялата концепция на НАТО би пропаднала, ако това се случи.
Днес кипърският конфликт и сериозните противоречия между Турция и САЩ заплашват да унищожат 70 години усилия на НАТО да се затвърди в Егейския басейн, което би гарантирало на Алианса подстъп, както към Близкия изток, така и към Русия. НАТО-вският характер на Турция и Гърция е гаранция, че Русия няма да има свободен достъп до топли морета и да заплашва средиземноморските интереси на САЩ и съюзниците им. В последните години, въпреки противоположните интереси в конфликтни зони като Сирия и Кавказ, Русия и Турция започнаха едно опасно за НАТО сближаване, заради което дори се заговори за американско изтегляне от стратегическата база Инджирлик.
Ако гръцко-турското съперничество прерастне във въоръжен сблъсък, а предвид наличието на сериозни военни и военноморски сили в контактните зони между двете, това не е чак толкова невъзможно, САЩ ще трябва да изберат. А изборът сам по себе си ще значи краят на НАТО. За външни страни като Русия въпросът е доста по-лесен. Ако Вашингтон и Анкара се сближат отново, Москва винаги може да използва добрите си връзки с Никозия, а съответно и с Атина, с която я свързват не само общи интереси в редица области, но и обща културно-религиозна традиция, което влияе на обществените възприятия. Такъв подход може дори да повлияе на отношенията между РФ и ЕС.
Обратното, ако разривът Турция - САЩ продължи с пълна сила, Москва има шанса да "открадне" втората най-силна страна в НАТО и да сложи край на американския геополитически монопол в Близкия изток, а може би и на Балканите. Естествено Турция едва ли би станала официален съюзник на Русия или член на Евразийския съюз, предвид конфронтацията между двете в Сирия, Кавказ, Либия и Централна Азия, но за Москва е достатъчно Анкара най-сетне да избере самостоятелен път на развитие, различен от евроатлантическия.
Разбира се, съществува и опцията за диалог, който да замрази поне временно кипърския конфликт. Но дори това да стане, въпросите рано или късно ще изплуват отново с пълна сила. Нито етнорелигиозното, нито геостратегическото напрежение могат да се потушат само с блага дума и стандартните клиширани фрази от страна на европейски и международни организации и институции.
