/Поглед.инфо/ Тези дни поредна жертва на тепърва зараждащата се в България политическа коректност, стана социологът професор Михаил Мирчев. Заради една лекция, в която говори за етносите, интеграцията им и други подобни въпроси, той беше набеден от "Студентското общество за равенство при СУ", че разпространява "реч на омразата на расова и етническа основа".

Авторите на тази нелепа атака дори твърдят, че проф. мирчев защитавал "нацистки", "фашистки" и "антисемитски" тези. Това, разбира се, е повече от нелепо. Не е тайна, че проф. Мирчев беше кандидат на БСП за кмет на София. А всеки, който е следил негови изказвания и обществени позиции, ще види, че в тях няма абсолютно нищо "нацистко" или "фашистко".

Но днешните либерали и ляво-либерали са с манталитета на германски гестаповци или есесовци от 1930-те и 1940-те години на миналия век. Само, защото някой си е позволил да напише или каже "циганин", а не "ром", или пък е пуснал някоя шега на основа етнически стереотипи (каквито българите да речем, най-редовно пускаме и за собствения си етнос), той вече може да бъде наречен "фашист".

Случаят с професор Мирчев болезнено много напомня на този с германеца Тило Сарацин. През 2010 година, Сарацин издаде книгата "Германия се самоунищожава", в която използвайки фактология и неща, които всеки живял в Германия може да потвърди, доказва, че родината му е заплашена демографски, културно и от гледна точка на тероризма от радикална ислямизация.

В резултат на това, Сарацин е изключен от борда на Германската федерална банка, където работи, а по-късно и от Германската социалдемократическа партия (партия сестра на БСП, с която проф. Мирчев има общо).

Либералните гестаповци унищожават живота на един човек, защото си позволява да каже някакви очевидни истини, или пък да постави на дневен ред притесненията си.

В България, макар и медиите да са зависими от олигарси и да сме на незавидното 111-то място по свобода на медиите, все пак имаме свобода на словото.

Като човек, който е живял в Германия, авторът на тази статия най-отговорно може да потвърди това. Кой българин може да си представи, че ще бъде повикан в полицията, защото е написал във Фейсбук нещо за нелегалните имигранти?

Защото това например, се случи с един от най-добрите ми приятели, който направи грешката да сподели в социалната мрежа, че след идването на стотици мигранти в градчето Идар-Оберщайн, гарата е заприличала на обществена тоалетна и е станала опасна. Няколко дена по-късно от полицията му изпратиха писмо, в което го помолиха да се яви на определена дата, за да обясни твърденията си.

Примерите на журналисти или политици (при това не десни политици, а представители на някои от казионните партии), чиито животи са били съсипани заради политическата коректност са бол.

Така например, професор Рут Бен-Гиат от Нюйоркския университет, която специализира в проблематиките свързани с фашизма в Европа, казва следното, базирайки се на дългогодишните си изследвания:

"В Германия нямаш право дори да кажеш, че си горд, че си германец. Трябва да казваш, че си европеец".

И това не е преувеличение. През 1990-те дори има случай, когато известен политик от управляващия Християндемократичен съюз на Германия, е сериозно нападнат от медиите, защото си позволява да каже "Ich liebe Deutschland'' ("Аз обичам Германия").

На Запад е сериозно заплашена и академичната свобода. Още през 2016-та година, когато различни говорители и анализатори с про-тръмпистки възгледи искаха да изнасят нормалните за САЩ публични дискусии и лекции в редица престижни университети като Бъркли, настана истински хаос и дори насилие. Много често мероприятията на тръмпистите биваха нападани от Антифа или разни студентски групи, включително с камъни и бутилки, с активното насърчаване на преподавателите.

Безброй са случаите, при които реномирани учени губят титли и академични постове, защото са си позволили да кажат нещо, което не се харесва на либералните гестаповци.

През септември месец пък, се появи прелюбопитната новина, че Конференцията за композцията на колежите и комуникациите - водеща езикова академична асоциация в САЩ, иска да се спре употребата на книжовния английски език в американските университети.

Защо? Защото било расизъм и дискриминирало чернокожите студенти, които уж били изпитвали затруднение да говорят книжовно....

Идеологическите съратници на хората, които нападнаха професор Мирчев са тези, които цяла година бутат исторически паметници и статуи в Съединените щати и Западна Европа. Впрочем, дори паметници на откровени анти-расисти.

В този смисъл, показателен е опитът например, да се очерни репутацията на британския политик Уилям Гладстон. Известният ляв журналист Велислава Дърева дори поведе борба за добрата репутация на този човек, който е толкова важен за българската история.

Други жертви на "анти-расисткия", а всъщност, анти-цивилизационен бяс това лято бяха Уинстън Чърчил (негови паметници бяха осквернени на няколко пъти), Юлий Цезар, Константин Велики (да, този, който е отговорен за християнизацията на Европа), Наполеон (френският император, който е отговорен за гражданското право) и редица други.

Проблемът с цялата тази ляво-либерална и троцкистка гестаповщина е, че тя изменя фундамента на самото общество. Литературата вече не се цени по чисто литературните й качества, а по това дали е "правилна" и проповядва "добрите ценности". Историята пък автоматично се обръща наобратно, превръщайки се в изцяло черно-бяла. Няма нюанси, няма по-дълбоки фактори и причини - всичкото зло на този свят произтича от "белия християнски патриархат".

Още по-големият проблем е, че ако допуснем днес гестаповците да очернят репутацията на проф. Мирчев, утре ще започнат да дебнат като хищници всяка българска медия, всеки учен, историк, социолог или политик, който си позволи да каже нещо, което не се вписва в официално позволения наратив.

А цялата работа с политически коректния език напомня и на "новговора" на Оруел. Дори терминологията се изменя, за да се угоди на борците за "справедливост".

Тези хора искат да превърнат университетите от места за свободен дебат и човешки прогрес, в центрове на новата инквизиция. Те искат да отрежат крилата на академичната свобода, превръщайки университетите в "ковачници за кадри". Впрочем, всичко което те искат в България, вече или е приложено на Запад, или в момента се "опича". Неслучайно, в САЩ съотношението в академичните среди между републиканци и демократи е почти изцяло в полза на последните.

У нас неправителствените кръгове, ляво-либералните и соросоидни мрежи се въртят основно около няколко малки политически сили, които се водят десни. В момента, в който позволим на тези гестаповци да определят кой може и какво може да се говори в университетите, висшите ни училища ще станат буквално развъдници на въпросните политически сили, което е всичко друго, но не и демократично. Университетите винаги са били и трябва да бъдат място, в което се срещат и сблъскват най-различни мнения. Един храм на науката и свободното слово, в който не властват стереотипите или идеологиите.

Срамно е, че има и български студенти, които подкрепят офанзивата срещу проф. Мирчев, който явно беше избран да бъде една от първите жертви на навлизащата у нас, либерална гестаповщина.

Само сравнете днешната ситуация с тази от началото на миналия век, когато Софийският университет дори е затворен за известно време от Фердинанд Сакскобурготски и стамболовистите се опитват да посегнат на университетската автономия. През далечните 1906-1907 година българските студенти се противопоставят на цензурата, тиранията и силовите попълзновения срещу академичната свобода, свободата на словото и съвестта. Днешните неолиберални и троцкистки промити мозъци не могат да търпят наличието на свобода на съвестта и словото в българските университети.

Битката за българското висше образование и опазването му от попълзновенията на розовите гестаповци и соросоидни шпицкоманди може да реши и съдбата на България въобще.

Все пак, именно в университетите се възпитава и обучава бъдещият елит на страната. И ако университетите паднат, то можете да сте сигурни, че никога повече в България, няма да има свободни медии, свободни журналисти, обективни исторически изследвания, коректна социология или свобода на съвестта.

Днес отново светът води битка с фашизма, но този път той се е маскирал с миловидните розово-жълто-сините багри на съвременния либерализъм. Това го прави още по-опасен, потентен и страшен.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели