/Поглед.инфо/ Както вече е известно, американският Държавен департамент излезе с дългоочакваната си позиция по въпроса за Северна Македония. Съединените щати са "разочаровани", че България блокира процеса по приемане на бившата югославска република в Европейския съюз.
"Ясно сме изразявали нашето желание да видим, че кандидатурата на Северна Македония минава на етап Междуправителствена конференция до края на тази година", казват волята си американците.
Разбира се, както знаем, позицията на верния пудел на Съединените щати, наречен Федерална република Германия, не е по-различна. Нещо повече, от месеци в германските медии се излива откровена българофобска помийна кампания, която е меко казано обидна за българския народ и държава.
Германското издание Die Welt нарича спора ни със Северна Македония за езика абсурден. Германецът Михаел Рот твърди, че това са "конфликти със силен емоционален заряд", но "тези сенки от миналото обаче не бива да спъват старта за преговорите" на Северна Македония за членство в Европейския съюз.
Още по-брутално звучи позицията на коментаторката Йохана Даймел, която пред Дойче Веле казва, или по-правилно заплашва, че ако Бойко Борисов и занапред се запъва по отношение на Северна Македония, отношенията му с Германия и канцлера Ангела Меркел няма да си останат същите.
Според лицето Даймел, "абсурдно е да вкарваш споровете за идентичността в преговорния процес с ЕС".
Тя смята, че е абсурдно и опасно да загърбваме ценностите на Европейския съюз, само защото сме имали някаква си историческа интерпретация. Сиреч, България трябва да се откаже от историята и идентичността си, в името на блажения европейски рай.
Въпросът, на който обаче г-жа Даймел не може да отговори е, каква полза имаме ние българските граждани от този Европейски съюз? Нито е застанал на позиция да ни помогне срещу корупцията и мафиотското управление у нас, нито е направил нещо за подобряването на социо-икономическата ситуация в България.
И не, еврофондовете не са помощ за българската държава и народ. Европейците много добре знаят, че това са механизми за създаване на клиентно-патронен мафиотски режим. И това ги устройва перфектно, защото така обвързват родния ни псевдо-елит със себе си.
И защо германците решават, че българите трябва да загърбим историята, идентичността и самоуважението си, да плюем на предците си (да не забравяме, че 30-40 процента от българите днес имат някакви македонски корени), само защото те са решили, че Македония трябва да бъде незабавно приета в Европейския съюз?
Явно типовете и типките като г-жа Даймел смятат, че страна, в която се правят списъци на лицата от български произход (които най-вероятно ще се използват за репресии), има своето място в Европейския съюз.
Ясно антибългарска позиция заема и бившият заместник-посланик на Германия у нас, Клаус Шрамайер, който има наглостта дори да твърди, че издигаме нелепи исторически претенции. Нещо повече, лицето Шрамайер твърди:
"Тъкмо българите имат всички възможни основания да третират с разбиране своите македонски братя и сестри. Та нали именно фаталната българска стратегия по време на Междусъюзническата война доведе до изгубването на Вардарска Македония и Южна Сърбия. Държавата България не се отнесе „братски“ към македонците нито по време на двете окупации през Първата и най-вече през Втората световна война, нито пък когато предаде македонските евреи на нацистка Германия."
Първо, един дипломат би трябвало да познава по-добре историята, а ако все пак не е запознат, то най-добре е да си мълчи, когато има риск да се изложи.
Искам най-публично да попитам г-н Шрамайер, как точно България не се е отнесла "братски" към македонците през Първата световна война и окупация ли е било това? Нека г-н Шрамайер да не бърка "подвизите" на нацистките си предци с тези на българите през Първата световна война. Неслучайно десетки хиляди македонци стават част от Българската армия. И пак, неслучайно, хиляди сръбски войници от Македония отказват да стрелят срещу Българската армия, в резултат на което мнозина са съдени за дезертьорство.
Как по-точно сме се отнасяли зле към македонците през периода 1915-1918 може да стане ясно само от факта как ни приема населението там. Няма бунтове, няма метежи (за разлика от, например, Тиквешкото въстание срещу сърбите през 1913 г.). Нещо повече, тогавашното ВМРО е един от факторите, който влияят на България да влезе на страната на Централните сили във войната.
Сред тогавашния български елит няма да е преувеличено, ако кажем, че македонското присъствие е може би до една трета, ако не и повече. Става въпрос за десетки и дори стотици генерали, офицери, политици, държавни чиновници, журналисти, индустриалци и влиятелни хора, които са част от българския елит, а родом са от Вардарска и Егейска Македония. За сведение на лицето Шрамайер, именно тези хора оказват силен лобистки натиск, за да "окупираме", както той се изразява, Македония.
Според Шрамайер Скопие не може да изпълни българските искания, без да се откаже от идентичността и националното си самосъзнание. Но явно той не разбира, че България също не може да изпълни повелята на Германия и САЩ, без да се откаже от идентичността и националното си самосъзнание. Почти цялата ни история е обвързана с Македония. Всеки трети от нас има рода от Македония. Дали сме стотици хиляди жертви за свободата на Македония. Някои от най-трагичните моменти в историята ни като борбата на цар Самуил срещу византийците, са свързани с Македония.
Дипломатът Шрамайер иска да се откажем от всичко това, за да може Берлин да изпълни геополитическите интереси на Съединените американски щати. И нещо повече, той ясно ни казва, че идентичността и самосъзнанието на македонците явно са по-важни от тези на българите. Те, видите ли, не могат да се отказват от идентичността си, но ние явно можем.
По-нататък Шрамайер също ни заплашва, твърдейки, че във финансово отношение България не може да си позволи да ядосва Брюксел. Тоест, ако България продължава да отстоява позицията си в защита на най-жизнените ни национални интереси, Брюксел ще спре еврофондовете, които се използват като механизъм за поддържане на мафиотско-олигархичната клиентела у нас.
Класически западен механизъм - поддържа се един мутренско-олигархичен псевдо-елит, и когато въпросната държава се опита да заеме независима позиция в съзвучие с националните си интереси, Брюксел спира хранилката за въпросния "елит", с цел да го принуди да обърне поведението на страната си.
Но да се върнем към позицията на реалния заинтересован от безусловното приемане на Македония в Европейския съюз, без оглед от щетите срещу България.
Помощник-държавният секретар на Съединените щати по европейските и евразийски въпроси Филип Рикер заяви в писмо до Зоран Заев, че общ интерес на целия евроатлантически свят е приемането на Северна Македония в Европейския съюз.
Той също пише, че Вашингтон е разочарован, че страните-членки на Европейския съюз не са успяли да постигнат споразумение за одобряването на преговорната рамка за Северна Македония.
Но позицията на Рикер, както и гореописаната позиция на Държавния департамент, са свързани със стратегията на администрацията на Доналд Тръмп.
Да видим каква е позицията на идващия президент Джо Байдън.
Бившият заместник-помощник държавен секретар Хойт Ий заяви категорично, че ако Джо Байдън стане президент, той ще подкрепи интеграцията на Северна Македония в Европейския съюз.
Той добавя, че Джо Байдън ще бъде "шампион" по интеграцията на Северна Македония в ЕС.
"Очаквам България и останалата част от ЕС да намерят начин да преодолеят проблемите, за да може Северна Македония да започне преговорите възможно най-бързо", казва Ий.
И тъй като е ясно, че сложните проблеми между Скопие и София не могат да бъдат решени "възможно най-бързо", че да започнат преговорите, това е индикация, че екипът на Джо Байдън иска България да изостави националните си интереси и да започне с компромисите.
Причината Съединените щати да бързат толкова с евроинтеграцията на Северна Македония е, че в Държавния департамент, Пентагона и ЦРУ готвят нова офанзива по границите на Русия. Целта е да се създаде напрежение по всички възможни фронтове и посоки, което да изтощи и "задуши" Руската федерация, като по този начин постеле пътя за една цветна революция в Москва.
При тези планове Съединените щати не могат да си позволят едно празно и незаето от тях петно на Балканите, в лицето на Северна Македония. Излагането на американския тил в Европа чрез забавянето на интеграцията на Западните Балкани в ЕС ще даде възможност и на самата Русия да поеме глътка въздух, а може би дори да отвори фронт за американците в региона.
Освен това Сърбия и Северна Македония са действително едни от последните точки, в които руските интереси на Балканите не са премахнати все още.
Не трябва да се пропуска и Турция. Независимо дали Вашингтон ще поиска да се сближи отново с президента Ердоган по анти-руска линия или пък обратното, ще се опитат отново да организират цветна революция в Анкара, американците трябва да си гарантират, че целите Балкани са под техен контрол. А в Северна Македония съвсем неприкрито присъстват и турските интереси, при това не само финансови, банкови и търговски, но и неприкрито геополитически.
Какво би станало, ако Турция придобие твърде голямо влияние в Западните Балкани чрез Северна Македония, Босна и вероятно Косово, ако в същото време Анкара продължи да се държи независимо от атлантическия вожд? Със сигурност нищо хубаво за американската стратегия в Близкия изток, Кавказ и срещу Русия.
На фона на задвижването на тези колосални геополитически планове, разбира се, че Вашингтон и твърде зависимия от него Берлин няма как да оставят малка България да пречи.
Всяка цена, която България плати за приемането на Северна Македония в ЕС, ще е повече от приемлива за Германия и Съединените щати. За да се задоволят интересите на евроатлантическия елит, България трябва да се откаже от историята си, да направи компромис с идентичността си, а ако се наложи дори и да признае несъществуващо "македонско малцинство" на територията си.
Нека не забравяме как Брюксел ни нанесе два удара заради сепаратистката антибългарска групировка ОМО "Илинден", например.
Неотдавна нерегистрираното сдружение "Македонски клуб за етническа толерантност" спечели дело срещу страната ни в Съда по правата на човека в Страсбург.
Дружеството има за цел да утвърждава "македонските етнически характеристики на българска почва", което е не само исторически и фактологически неиздържано, но може да влезе и в противоречие с българските закони.
Според брюкселската номенклатура България била нарушила чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека и по-точно, правата на "македонското малцинство" у нас. България беше заставена да изплати на агентите на една чужда държава по 7 500 евро за всяко от делата, както и да регистрира дружеството.
После, когато ЕП прие резолюцията си за България, в която имаше и все пак дългоочаквано осъждане на корупцията у нас, хубавите впечатления се заличиха и с добавянето на въпроса за ОМО "Илинден" в нея.
Разбираемо е, че Съединените щати и Германия си гонят американските геостратегически интереси. Лицемерно е, че очакват от нас да се откажем от всичко, за да ги задоволим. Но колкото и лицемерно да е, все пак е логично, предвид факта, че досега сме жертвали всичко в името на светлий евроатлантизъм.
Но не повече.
София за пръв път зае адекватна позиция. Едва ли това се дължи на някакъв новооткрит патриотизъм у Бойко Борисов и г-жа Захариева, но при всяко положение, позицията е правилната. Отвъд всякакви партийни и идеологически, властови и други интереси, днес почти цяла България е обединена в позицията за Македония.
Изключение правят само някои грантово подхранвани НПО-та и малки партии, свързани с "Америка за България" и американските интереси у нас, които никога не са представлявали повече от 6-7 процента от населението на страната.
Така или иначе, мнозинството българи сме единодушни в позицията си, че е достатъчно, както и че компромиси с нашата история, идентичност, суверенитет, национална сигурност и териториална цялост не може да има.
Защото нека не се лъжем, ако направим компромис да допуснем Македония в ЕС, без да сме решили спорните въпроси, това е пълно отстъпление от българския исторически наратив. Тоест от идентичността ни и това, което представляваме като нация и етнос.
Нещо повече, това е не само директно признание на македонистката идеология, създадена в лабораторията на Йосиф Броз Тито, но и пряка заплаха за българската национална сигурност и териториална цялост.
Не е тайна, че радикалните македонистки кръгове, в т.ч. свързани с бившите югославски служби за сигурност (УДБА) имат териториални претенции към Пиринско, независимо че Зоран Заев ни уверява, че това не е така.
Първата стъпка е да направим компромис с историята си, в името на мъгливата и не особено ползотворна за нас идея, Северна Македония да влезе в ЕС.
Втората стъпка ще дойде, когато ни заставят да признаем несъществуващото "македонско" малцинство в Благоевградска област.
Третата стъпка ще бъде да ни заставят да им дадем "културна", а може би дори и административна автономия.
И преди да се усетим, с любезното съдействие на ЕС и САЩ, у нас ще почнат да пристигат македонистки учители, медии, учебници, вестници и книги. И под прикритието на "човешките права" и "европейските ценности", децата в Петрич, Благоевград, Сандански и тнт. ще започнат да учат за "македонския" цар Самуил, за "македонските" войводи от ВМОРО, за "македонските" будители и какво ли още не.
Това е много възможен сценарий и не трябва да се подценява в никакъв случай. Особено на фона на натиска срещу България, който идва от най-мощните структури и сили на света.
Но има и няколко положителни новини:
Първо, както вече споменахме, това е първият въпрос, по който българската нация е почти изцяло обединена и единодушна. А това вече само по себе си е голямо постижение и кой знае до какво ще доведе. Със сигурност, на фона на това единодушие, Бойко Борисов е наясно, че ако отстъпи пред натиска, нито той, нито партията му имат някакво политическо бъдеще. Дори най-фанатичните избиратели на ГЕРБ няма да ги подкрепят.
Това важи още повече за партията ВМРО-БНД, която, ако позволи правителството, в което тя участва да отстъпи по този въпрос, губи въобще обосновката за съществуването си.
Опозиционните сили като БСП също са наясно, че отстъпление от националните позиции по македонския въпрос, автоматично значи загуба на обществено уважение и доверие.
Второ, България не е съвсем сама. Има вече сериозни индикации, че поне частично, Гърция ни подкрепя в позицията ни. Какви интереси преследва Атина, след като исканията й бяха постигнати с Преспанския договор, все още не е ясно. Така или иначе, засега интересите на София и Атина съвпадат.
Нещо повече, имаме и съюзник в лицето на френския президент Еманюел Макрон, който отдавна даде заявка, че не подкрепя разширяването на ЕС на всяка цена.
За разлика от Германия, която е твърде зависима от Съединените щати, Франция винаги е показвала, че може да отстоява позициите си. Това е видно, както от времето, когато Шарл де Гол изкарва страната от военните структури на НАТО, така и отказът на президента Жак Ширак да участва в някои от американските военни авантюри.
Стана видно и след като президентът Макрон многократно изрази позициите си, че Европейският съюз трябва да е по-еманципиран и независим от САЩ, или пък, че Франция трябва да гради конструктивни отношения с Русия.
И точно както президентът Макрон наруши западното единодушие по отношение например на въпроса за сирийския президент Асад, така пак той наруши западната политкоректност що се отнася до темата с ислямския тероризъм, а сега да се надяваме, ще заеме самобитна позиция и по македонския въпрос.
Имаме всички основания да разчитаме, че Париж няма интерес от безусловното и спешно приемане на Северна Македония в Европейския съюз.
Разбира се, излишно е да се казва, че други фактори, които все пак имат влияние на Балканите, особено Руската федерация, също нямат интерес от приемането на Северна Македония в Европейския съюз.
Всичко това означава, че макар и срещу България да е застанала могъща антибългарска коалиция в лицето на Германия и Съединените щати, имаме все още шанс да спасим националната си идентичност, култура и история.
Не успеем ли да се преборим по македонския въпрос, може просто да обявим и закриването на държавата България. Обратното, успеем ли, това ще е първата проява на независимост за последните 30 години, което дава надежда, че България не е напълно обречена да стане "failed state'' (провалена държава) и да изчезне.
Има и една поука от ситуацията, която може би много българи най-сетне ще проумеят. Никой от нашите "партньори" не ни мисли доброто. Нашите интереси нямат никакво значение за Запада и могат да бъдат пожертвани всеки момент.
България е жертвала всичко в името на т.нар. евроатлантически път, а в замяна получава нож в гърба по въпрос, който може би касае самото й съществуване. Нека всеки си прави изводите от този факт.
