Вливането на ГДБОП в МВР не е решение за престъпността.

Предателствата не са от вчера.

Интервю на Поглед. инфо с Тихомир Стойчев, бивш директор на ЦСБОП, председател на НААФ и преподавател в НБУ

Г- н Стойчев, в едно телевизионно предаване в събота обявихте рязко несъгласие с аргументите на вносителите на измененията в Закона за ДАНС, според който ГДБОП излиза от МВР и се влива в ДАНС. Пояснете как беше създадена ЦСБОП и какви бяха основните й цели?

Службата беше създадена през 1991 г. в съответствие с Устройствения Закон за МВР, известен като „Закон Данов”. В него за първи пътбешеразписана като самостоятелна национална служба и ЦСБОП. В преходните и заключителни разпоредби се предвиждаше националните служби да се ръководят по отделни закони и вътрешнонормативна база. За съжаление, този Устройствен закон беше бързо отменен и всяко следващо се считаше едва ли не за задължено да пречертава и прекроява службите за сигурност. Тази политическа воля, маскирана като имаща за цел битката с престъпността и корупцията, прикриваше откровения лобизъм и процеса на сливане на политическия и олигархичен елит с криминалния. При управлението на ГЕРБ май идеите се изчерпиха и проектът за Закон за управление на системата за защита на националната сигурност се обърна сякаш назад, но както знаете, не се стигна до приемане в НС. Освен високите критерии при подбора на първоначалния състав, имаше и един замисъл, службата, по модела на някои чужди служби, да се занимава основно с агентурно-оперативна, аналитична и организационно-методическа дейност. Това щеше да бъде полицейско разузнаване, което да осигурява със своевременна, точна и адекватна информация основните потребители - властите, от които зависят политическите и управленски решения. При необходимост от реализиране на информацията, се предвиждаше предварително обсъждане със следствието и прокуратурата, а на финалната фаза включване на полицейските служби. За съжаление клиентите и на информацията, и на идеята, се оказаха канибали.

Кога започна антагонизмът между ЦСБОП и НСС?

На практика почти от самото създаване на двете служби. Причините бяха диктувани основно от страх, ревност и неразбиране, кактоиот личностнитеособености на някои ръководители. Постепенно всичко си дойде на местата - системата за сигурност се превърна във функция на всичко ставащо в страната. Утвърди се политизиране, снижаване на нивата на професионализъм и ефективност, поддържане непрекъснато ниво на конфликтност, изпълнение на поръчки и накрая тотално проникване на различни престъпни интереси вътре в самата система, реализирани включително посредством проникване в нея. Това, към което нормално се стремят враждебните на страната ни режимиитехните служби, е постоянна цел и на организираната престъпност.

Беше ли заложен конфликт в различните цели и задачи, поставяни на двете служби? И за какъв страх, ревност и неразбиране говорите?

Системата за сигурност се подчинява на правила. И май те не се разбират от мнозина, включителнои ототговорни за състоянието на системата. Иначе страхът е най-вече у тези, които привидно, участвайки в политиката и властта, имат други цели - кариеризъм, бързозабогатяване, обслужване на чужди престъпни интереси. Както се вижда, от качествата и способностите на ръководството, както на самата система, така и на отделните нейни елементи, зависи тяхната ефективност. Обратно, самият връх на тази система беше политизиран постепенно, докато средните и ниски нива се лумпенизираха и потънаха в корупция. Престъпността проникна отвътре, но и някои чужди служби си свършиха работата. Въшките изпълзяха по челата на мнозина, както се вижда днес.

Кога започна използването на НСБОП за политически цели?

Ами още от самото начало. С идването на правителството на СДС. Първият директор на ЦСБОП, полк. Стефанов, беше отстранен, без никой да обясни защо. Пуснаха се умишлени слухове в службите, че е пренасял пари с куфари. Толкова забогатя, че сега вече, наближавайки 70- те, този човек със заслуги и опит е работник в една банка. Моя милост беше отстранен, след като отказах да изпълня политическите поръчки на министър Соколов, един чужд на системата и много странно раздвоен човек. Той издаде заповед за моето уволнение три дни, преди правителството да си тръгне и предложи на Прокуратурата на въоръжените сили да ме разследва по обвинение, че съм разгласил държавна и служебна тайна. Всъщност повод станаха две мои интервюта, дадени пред журналистите А. Заркова и Д. Статков, в които посочих публично това, на което, при докладване по служебната йерархия, не се даваше ход,четези, които ни управляват, са корумпирани и вършат престъпления. Ръководството на МВР по това време попречи на пълното разгръщане на ефективността на службата. А именно тя в кратки срокове се превърна в лице на МВР, а и на страната в международното антикриминално партньорство. Мога да кажа, че благодарение на работата на мнозина от колегите, без разлика дали те са работили преди това в ДС или НМ, България стана пълноправен член на НАТО и ЕС. В последствие повечето служители реализираха успешна кариера. Повечето „офицери за връзка”, изпратени в страните- партньори, са служители на БОП, а това не е никак малко. Напротив, то е признание и за доверието, и за капацитета на тази служба. Бивши служители на ЦСБОП и ГДБОП са търсени от български и чужди фирми, ръководят звена за сигурност на банки, на фирми, налагат се като експерти в публичното пространство, намират място в образованието и науката. Само последните години, струва ми се основно след 1997- 98 г., започнаха процеси, които зацапаха и поставиха под съмнение службата. Основна вина за това отново имат не самите служители, а представителите на политическия и управленски елит. Кадровите назначения по върха на системата за сигурност започнаха да се провеждат все по- безпринципно, като в това се намесваха политико-олигархични фактори. Този процес не е трудно да се проследи дори по географията на назначенията. Говореше се, че за да бъде издигнат кадър от провинцията на висока позиция, местен олигарх е платил над 700 хил.евро. То и иначе няма обяснение как неизвестни служители за броени часове се озоваваха встолицата на удобни местенца. Други предпочитахаграничните пунктове и митниците. А за след това направо не ми се коментира. Грозно е, че за това неведнъж са информирани различни отговорни институции и равнища, но освен декларации, до нищо съществено не се стигна.

Българските служби работят в обща среда. Не си ли пречат, препокриват, вярно ли е, че се регистрират като агенти или обекти лица от престъпния контингент, за да им осигуряват „чадър”?

Много неща са верни. И не е трудно да се видят. Не само българските,нои чуждите служби тук работят в една среда, досягат се до източници от едно общо пространство. За справка прегледайте публикациите в Уикилийкс, в печата. Това, което се знае в специалните служби, се знае и в обществото, но в първите то носи гриф за секретност. Всъщност информаторите на службите основно са граждани. Към което се добавят и техническите, и аналитичните ресурси и възможности. Взаимното проникване на лоши практики продължава. Припомням, че около 1998 г. привидно заедно работещите НСС и НСБОП тръгнаха да реализират контрабанден канал в Свиленград. Липсата на синхрон случайно подложи на риск лични и семейно–групови далавери. Налагаше се в движение от София да бъдат променяни заповеди и разпореждания, за да не лъснат мащабни контрабанди. По-късно на мястото на един контрабандист от локално значение се появиха имената на Косьо Самоковеца и на Иван Тодоров-Доктора.В публичната и секретната информацияимаединодушие, че това стана факт с подкрепата на властите. Замесените до най-високо ниво политици и сега имат своето признание, а „криминалните бушони” изпращяха към небитието. Последва ново противопоставяне на службите-НСС, Полиция, ГДБОП, граничари и т.н. Съвсем ясно контролиран и иницииран на най- високо ниво процес. В НСС неколцина се затвориха в един кабинет и написаха един от най-знаковите си доклади, който се обърна в един момент срещу своя поръчител, тогавашния премиер Иван Костов и неговата партия. Ръководителят на НСС сам разнасяше доклада на различни места, очаквайки той да убеди и следващите управляващи в готовността му да служи. Между впрочем, твърде култивирано и в непосредствено подчинените му верни хора, написали доклада, довел до подмяната на половината правителство на ОДС.

Има ли война между службите от оня период?

Всъщност, трябва да се признае, че да. Проекциите на тази война личат и днес. Забележете - в ръководството на НСС нависокоравнище са се сменяли само и единствено директорите. Техните заместници и хората непосредствено под тях остават непроменени. И това са същите тези, които получиха заслуженото име „Клан”. По същото време в НСБОП или ГДБОП течаха непрекъснати промени - структурни, законови, кадрови. На много по-късен етап се стигна до съгласувано посягане и на НСС, обединена с ВКР и БФР. Всъщност също необоснован акт, зад който пролича по- скоро вътрешнопартиен конфликт. Припомням, че и тогава не стана особено ясно кой писа закона, с кого го обсъди и т.н. Правоприемникът ДАНС нямат равни със своите ръководства в плетенето на интриги, в подслушването, в използването на службата за лични и политически цели. Заради допускането на всичко това политиците от периода на преход, от всички партии, не бива да бягат от отговорност.

Кои са ефектите от противопоставяне между различните служби?

Свързвам го с горния въпрос. Факт е, че система за сигурност няма. Държавността е поставена на карта. Ликвидираното стопанство е в колапс. Никой от нас, бившите служители, и в най-лошите си сънища не е мислил, че враждебно-престъпния контингент, по който сме работили, ще се превърне в незаобиколим фактор в обществено-политическия и икономически живот. При това безнаказано. И с откровенното съдействие на властта.

Как виждате сливането на ГДБОП и ДАНС? Кои са добрите и лошите страни?

Като напълно необосновано. Дори опасно.

Престъпността е социално явление и битовата престъпност е логистична мрежа и кадрова банка за организираната престъпност. Ако бъде разкъсана връзката между специализираните звена на БОП и ресурсите на полицията, ще се наруши информационния цикъл.

Ако в ДАНС искаха и можеха да работят по организираната престъпност, те вече имаха тази възможност.

При управлението на НДСВ, обаче, те сами закриха направлението „Икономическа и вътрешна сигурност”. Точно там се работеше по организираната престъпност и корупцията, там бяха делата, по които можеха да бъдат проследени разграбването на банките, на стопанските субекти, нарушените приватизационни сделки, смените на собственост и предназначение на земи и т.н. Сегашното желание за реформи на сектора на всяка цена и прибързано плаши, ако щетеипоради кадровите решения. Естественият център на пирамидата за сигурност са властите. Ние сме парламентарна република, в която Министерския съвет носи отговорност за националната сигурност.

Без финализираща намеса на съдебната власт, дейността на службите се обезсмисля. Време е да се прозре, че без създаване на силна пирамида в СНС, която реално да генерира идеи и задачи, които да стават политики през решенията на законодателния орган, през министерския съвет, ефективна система за сигурност няма да има.

Опасявам се, че в МВР са изпратенихорав екипа, ръководил НСС след 1997 г., участвал във фабрикуването на поръчкови разработки, подслушвания, доклади, извършвал действия, които не само не са укрепвали и гарантирали, а напротив, са застрашавали националната сигурност.

А работата на НСС и ДАНС в миналото остава непроверена.

Имам чувството, че може би някой се е загрижил определени лица да бъдат максимално разтоварени от ангажименти и рискове, но да бъдат така разположени под светлината на прожекторите, че, превърнати в публични личности, да им бъде гарантирано политическо бъдеще.

Други пък определено желаят да продължи замитането на следите от извършените през годините на преход престъпления.

Трети са, едва ли не,откритозаинтересовани да нямаме собствена и ефективна система за сигурност.

То, предателството, не е от вчера.

Иначе отдавна, не само секторът сигурност, държавата ни се нуждае от преустройство. Науката и практиката познават традицията в подходите, обосновани от общата теория на системите, но май никой не търси решения. Струва ми се, че по-скоро в случая се цели бърз политически ефект. Но такъв няма как да настъпи. Министърът на вътрешните работи едва ли ще оправдае доверието. Той и главният му секретар са свързани с контраразузнаването. А между него и работата на полицията има съществена разлика.

Какво прогнозирате оттук нататък?

Със сигурност ескалиращи, трудноуправляеми и нерешимиконфликти. Може да се прогнозира, че властта на статуквото, което по чудо се възпроизведе, отново вече е застрашена. Предизборно партиите обещаваха откритост, прозрачност, а се видя, че такива няма. Българските граждани отново останаха изолирани и излъгани от елитите. Останалите в опозиция и улицата при всички случаи ще се възползват. Мисля, че решенията трябва да бъдат другаде, ако се целят трайни и ефективни, съответстващи на националните интереси резултати.

 

Препечатването на интервюто може да става, само след разрешение на редакцията на Поглед.инфо

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели