- Как ще коментирате, г-н Първанов, решението на президента Плевнелиев и на премиера Борисов България да се противопоставим на посочването на дата, на която ЕС да започне преговори за членство в Македония?

- Като грешка. Аз се занимавам с македонския въпрос от много години. Няма друг политик, дори и Красимир Каракачанов, който да е водил по-яростна полемика от мен със Скопие. Но позицията да наложим вето или да спрем усилията на Македония за членство в Европейския съюз е грешка.

- Защо? Същата позиция изразява и президентът Желев.

- Защото с това решение ти наказваш нашите братя оттатък границата, а не наказваш неколцината писачи там, които водят антибългарската кампания. Знам ги поименно кои са: Тричковски, Мричковски, всеки от които е писал от времето на "Работническо дело" и „Нова Македония“ до ден-днешен. Знам настроенията в кабинета там, в целия политически елит. И в същото време не можеш да накажеш Македония, македонците, нашите братя по кръв и да ги лишиш от перспектива. Още повече, че досега нали казвахме, че като влязат и те в Европейския съюз, това ще е фактическото обединението на нацията. С този ход ние поемаме една линия, която ще ни постави в по-неизгодна ситуация от гърците, защото гърците имат измерител за своето вето – спора за името. Те казват – да се промени името „Македония“ и тогава всичко е окей. Ние не предлагаме измерител, защото нямаме такъв.

- Имаме – да се спре антибългарската кампания! В замяна на подкрепата ни – те да покажат добросъседство.

- Никога няма да спрем публикациите. Договорът с Македония аз съм го отстоявал хиляда пъти, но един договор нищо не променя.

- А как да реагираме тогава? Как да спрем злостните нападки?

- С аргументи. С полемика.

- Но те не ги чуват.

- Пътят е само в диалога, с полемика, с издания. Няма нито една българска телевизия с присъствие в Македония. Идете в Скопие, включете телевизора и ще видите три сръбски канала, няколко албански, един гръцки, но български – няма. Няма я позицията на България там. В същото време се води много яростна полемика срещу нас, много издания се опитват да изкривят истината, но тях не можеш да ги спреш. Как ще спреш публикациите? Колко договора трябва да подпишем, за да накараме журналистите, на които в кръвта им е да пишат срещу нас и които си изкарват хляба с антибългарска позиция? Затова решението ни е грешно.

- Така ли трябваше да бъде взето това решение - на една среща между президента и премиера?

- Категорично не. Това е тема поне за Консултативен съвет при президента. Тема, първо за много сериозни предварителни дискусии и второ – решението трябва да дойде при отчитане на националните фактори.

- Но повечето историци подкрепят позицията на Борисов и Плевнелиев. Ето, Божидар Димитров казва: „Не си заслужава да влизаш в полемика със скопските фалшиви историци,.

- Разбирам колегите историци, те са нахъсани, защото сме насъбрали много на колегите си от Скопие. Но аз съм водил тази полемика още от 1986-та година на Шестия конгрес по балканистика. Тогава бяхме аз и още един историк - Пламен Цветков. Оттогава досега ние сме със затихващи функции от гледна точка на полемиката, но с административни средства нищо няма да постигнем.

- Как ще реагира Скопие на решението на София?

- Това е много важен въпрос. Ако Брюксел се съобрази с нас - не ни убеди да си смекчим позицията и не даде дата на Македония - ще се отприщи много тежка антибългарска кампания и тя вече ще хване почва. Защото хората от Струмица ще си кажат: „Защо нашите ни спират?“. Ако пък Брюксел не се съобрази с нас, което е по-вероятно и даде дата на Македония, за България пак ще е лошо.

- Вие смятате, че дата на Македония ще бъде дадена?

- Да, до юни месец ще има дата.

- Изпусна ли се моментът, в който политиците да дадат тон за добросъседските отношения?

- Декларацията, която се подписа по времето на Иван Костов /1999 г./ беше много добра и не заради Костов, а заради Любчо Георгиевски.

- Борисов казва, че тя заслужава адмирации и трябва да стане договор, след който македонците спокойно могат да разчитат на нашата подкрепа.

- Да, те се съгласиха, но нищо не можем да победим с този договор. По времето на президента Борис Трайковски, Бог да го прости, не е имало договори. Ние се срещахме с него по 10 пъти на година и имахме чудесни взаимоотношения. Сега ще искаме от тях да отбелязваме заедно исторически годишнини. Ами припомнете си колко пъти сме ходили с Трайковски на гроба на Яне Сандански, на Гоце Делчев, колко пъти сме били заедно и в Благоевград, и в Струмица. Ще ви разкажа един случай за първи път. Бяхме с Трайковски в Банско в музея на Вапцаров. И той спира пред прощалното писмо на поета, повика своята сътрудничка от протокола и я пита: „Данке, това на какъв език е?“ И тя започна да се усуква как това било официалния език и как тогава ги карали да пишат на официалния език. Трайковски избухна: „А бе как ще накарат да напишеш предсмъртните си стихове на някакъв официален език, а не на този, който ти идва от сърцето?“ Но Трайковски беше друг и атмосферата в нашите взаимоотношения беше друга. И тогава имаше тук-там по някоя публикация, но климатът беше по-различен.

- Какво е обяснението ви за втвърдения тон на днешните български власти?

- Обяснението не е свързано с Македония.

- А с кого?

- Обяснението е свързано с това, че трябваше да си измислим външен враг. Спомнете си големия филм „Да разлаем кучетата“. Понеже не можем да се изрепчим на Русия, нито пък на Щатите, на турците не можем да кажем две думи за централата, която ще строят до границата ни, и затова ще смачкаме македонците.

- Но това не е европейска политика - да си създаваме врагове. Европейската политика е да градим мостове.

- А вие нима мислите, че водим европейска политика? Това е много грешно решение. Гърците се чудят как да се измъкнат от ситуацията, а ние се набутахме насила.

- Каква е вашата оценка за срещата Обама – Борисов?

- Оценката ми за срещата е позитивна. Хубаво, че прозвучаха положителни послания за България, които не са за първи път, но не знам кой подведе Обама да каже, че той би гласувал за Борисов. Това един президент не може да го каже.

- Вие получихте ли достатъчно информация за целите и резултатите от посещението, извън протоколните похвали на Обама?

- Някои неща започнаха да излизат. Едното е за закупуването на изтребителите F-16. Това не е малко основание, защото сделката е много голяма и САЩ ни натискат от десетилетия за нея. Основната тема обаче е енергетиката – не е Сирия, не е Иран, а енергетиката.

- За шистовия газ ли?

- Не, не, не. За ядрената енергетика.

- Да не строим "Белене" ли?

- Не, да не го строим с руснаците, а с американците.

в. „ПРЕСА“