/Поглед.инфо/ Наскоро премиерът ни събра босовете на водещите футболни клубове, за да се върне феър плей в този спорт и да се понапълнят стадионите.

Не е ли обаче по-важно, дори по-съдбоносно премиерът ни да се погрижи как с българи да се напълнят не стадионите, а обезлюдените региони, стопяващите се градове, опустелите села. Защото България се оказа в демографска катастрофа, заради която вече бере душа в интензивното на историята. На година страната ни чезне средно с по 50 000 души, на ден - със 136, а на час - с по 6 души. 

Няколко седмици преди Борисов да привика футболните босове, ООН излезе с демографски рентген за света. За България докладът звучеше като присъда - не само защото населението ни никога няма да бъде повече от сегашните малко под 7 млн. души. То ще се срине или до 2,18 млн. души (най-лошия вариант), или до 3,6 млн. (среден вариант), или до 5,5 млн. (най-добрият вариант). Родни демографи, статистици и социолози, изследвания на други международни фактори (ЕС, Световната банка, ЦРУ) вещаят, че това може да се случи още в самия край на този век - от 2080-а нататък. В прогнозите им преобладават първите два варианта. 

При това, ако се запази сегашната тенденция в етническо отношение, българите ще се окажем третата народност - т.е. малцинство. Много стряскащо е откритието на етнолога доц. Игнат Минков за демографската картина в трите етнически общности на държавата ни. При българския етнос има отрицателен прираст - коефициентът е минус 8,2 на 1000 души. Т.е. на всеки 1000 души българите намаляваме с 8,2-ма. Докато при българските турци прирастът е плюсов - 2,7. А при ромите прирастът е цели 19,4 - на всеки 1000 души те се увеличават с 19,4 души. Като достигнат сегашната 60-годишна възраст на премиера, двамата му внуци вече ще бъдат малцинство.

На свой ред Световната банка прогнозира в доклад за България, че до 2050 г. населението у нас над 60 години ще надхвърли 30% от общия брой. Само че според експерти, ако в една държава това се случи, са под заплаха всички социални системи, които започват да се разпадат. Социалният погром ще настъпи след някакви си 30 години, които са секунди за часовника на историята. Затова демографската ни катастрофа е наистина национална заплаха.  

Редно е един държавник отсега да се замисли и да предприеме действия, за да не се стигне дотам. Само че премиерът ни мисли за футбола, дето след 30 години няма да има българи да го играят. Вместо футболни босове той би могъл да покани на среща етнографи, статистици, представители на академичните среди, за да чуе какви идеи имат те срещу националната заплаха. А има какво да чуе. Техните предложения може да залегнат в една национална демографска стратегия.

Би могъл да покани също финансисти и икономисти, които предлагат нова данъчна политика. За да се освобождават едни 3-4 млрд. лева годишно, с които да се парира заплахата - те да отиват за стимулиране на раждаемостта и младите семейства, за силна социална политика, за по-високи доходи и пенсии, за да има пари за лекарства, и така нивото на смъртност поне да се замрази на първо време. Или пък за създаване на нови работни места. Би могъл да чуе мнения и предложения за реформа на здравната система, която да покрива цялата страна, а не да е събрана в няколко големи града.

Би могъл да покани на среща и местни ръководители, с които да поумуват как да спрат обезлюдяването на регионите и евросредствата да се разпределят именно демографски. Да не говорим, че като лидер на управляваща партия би могъл да събере на среща колегите си по партийна линия, да инициира и междупартиен диалог срещу националната заплаха. Още повече че другите политически сили имат в програмите си цели раздели за демографията. Диалогът няма да започне от "а" и "б".

Но премиерът си привиква футболни босове. Вместо честно да обяви на нацията какво я грози, той си заравя главата в популизъм и футболен феър плей. Това не е случайно - ГЕРБ изобщо няма демографска политика или програма.

Не че в нашия футбол не трябва феър плей, но дори с честен футбол няма как да парираме националната заплаха. А да нямаш демографска програма при сегашното ни дередже, значи да държиш държавата си в опасност. Липсата на такава програма е вече национална заплаха.

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели