/Поглед.инфо/ Шампанското гръмна – върховните ръководители на Европейския съюз и министър-председателят на Канада подписаха търговското споразумение СЕТА. Обслужващите медии постотниха това, което повтарят отдавна – БВП и на ЕС, и на Канада ще се увеличи, много стоки ще поевтинеят, ще бъдат разкрити нови работни места... Слабички бяха гласовете на всички, обясняващи как рецептата методично подготвя манджата, която за едни ще бъде „свинско“, а за други – „гарнитура“.

Нека си припомним каква трапеза поднесе аналогичното споразумение между САЩ, Канада и Мексико – НАФТА, влязло в сила на 1 януари 1994 г. Тогава еуфорията на политици, експерти и журналисти беше същата, каквато е днес по повод на СЕТА. Само един пример. Икономистът Гари Хафбауер от института по международна икономика „Питърсън“ обясняваше, че НАФТА ще създаде 170 хил. работни места преди края на 1995 г. По-късно той честно си призна: “Урокът за мен е, че трябва да се въздържам от предвиждания!“ (1)

Резултати за САЩ.

Делокализация на американски предприятия в чужбина, главно в Мексико. Дефицитът в търговския баланс на САЩ с Мексико и Канада от 27 млрд. щ.д. през 1993 г. става 177 млрд. щ.д. през 2013 г. Съответно загуба на 700 хил. работни места в периода 1994-2010. През 2013 г. 854 хил. американци се обръщат към програмата „Помощ за търговска корекция“, предназначена за загубили работата си в резултат на делокализации в Канада и Мексико или поради увеличението на вноса от тези страни. Притокът на нови работници в САЩ води до падане на заплатите. През 2012 г. един американски работник печели 47 хил. щ. д. годишно, като е загубил 10 хил. долара за 20 години. Въпреки тройно по-големия внос от Мексико и Канада, номиналната цена на хранителните продукти скача с 67% от 1997 до 2014. През този период реалните заплати на милионите ниско квалифицирани работници пада с 12,2%. Разоренията в Мексико водят до усилена миграция ‒ през 1993 г. 4,8 млн. мексиканци живеят нелегално в САЩ, през 2012 г. стават 11,7 млн.

Резултати за Мексико.

САЩ наводнява Мексико със субсидирана царевица – това разорява милиони селяни. Растящото използване на американска царевица за производство на етанол води до покачване на цените. Цената на царевичната питка, основна храна в Мексико, скача с 279% от 1994 до 2004. За 20 години цената на продуктите от първа необходимост нараства 7 пъти, а минималната заплата – едва 4 пъти. Днес 50% от мексиканците живеят под прага на бедността (виж 1).

Резултати за Канада

Намаляват ръстът на БВП, ръстът на експорта и на спестяванията на населението.Само за първите 3 години от действието на споразумението са загубени 1,4 милиона работни места и са фалирали 24% от компаниите. А за 20 години от подписването на споразумението над 11 000 канадски компании са закупени от чуждестранни инвеститори. 97% от основните сектори, без финансовия, са собственост на чуждестранни компании. „Думата „инвестиции“ в Канада отдавна се е превърнала в синоним на „hostile takeover“ (враждебно поглъщане на компании от по-мощен собственик) (2)

Примерите и цифрите могат да бъдат доста разширени. Всички те говорят за „зелето“ в прехваленото международно ястие.

За „свинското“ изобщо не е трудно да отгатнем. Големите корпорации и техните богати собственици във всяка от тези страни печелят яко от: делокализациите към среда с доста по-ниски заплати; драстичното увеличаване на износа на Канада и Мексико за САЩ; увеличаването на цените на основни стоки; нови правила за уреждане на инвестиционните спорове, при които ако една държава промени политиката си в полза на своите граждани, корпорациите могат да я осъдят за предполагаеми намалени печалби.

С две думи, когато фанфарите раздуват, че нещо е много полезно и изгодно, винаги трябва да се пита за кого и за чия сметка. Твърденията за печалбата на ангро може да са верни, но това не им пречи да вкарват в заблуждение стотици милиони. Когато например се твърди, че в България спестяванията на населението се увеличават, което е вярно, не е зле да се каже и следното: увеличават се милионерските депозити и намаляват тези до 1000 лева. Когато съвкупното богатство в една страна се увеличава, не е лошо да се разясни за кого се увеличава и за кого намалява. Апропо, класическа задача за профсъюзи и политическа опозиция.

И последно. Чета в разни медии, че „валонците клекнаха!“ Да, приеха да се подпише СЕТА, но ако бъдат изпълнени редица техни искания, основни от които са: механизми за защита на тяхното селско стопанство и невлизане в сила на новите арбитражни правила преди ратификация на СЕТА от белгийския парламент.

Де да можехме и ние така да „клякаме“!

_________________________________

(1)Лори Уолък – „Миражите на свободната търговия“ в „Монд дипломатик“, юни 2015 г.

(2) Петър Клисаров, „Антипримерът „Канада“, гледайте НАФТА – мислете заTTIP“ в „Поглед. инфо“ от 10.09.2014 г.