/Поглед.инфо/ /приказка за малки и пораснали момичета и момчета /

Преди много лета и зими, далеко, далеко - през девет планини та чак в десетата, в една дълбока пещера живеел беловлас старец. По цял ден бродел той из гората, събирал треви и билки, говорел с дърветата и цветята, а когато се изморявал, присядал на някое пънче да си почине и птиците кълвели трошици от ръцете му. Вечер, когато слънцето започвало да пада зад билото на планината, погледът на стареца се оживявал и той се забързвал към пещерата. Колкото повече наближавал, толкова повече се озарявали очите му, а стъпките му ставали все по-бързи и по-леки. А там, пред входа на пещерата, го чакала огромна вълчица. Щом го зърнела, изтичвала към него и започвала да ближе дланите му, а той приклякал до нея, вземал главата й в ръцете си и дълго я галел и й говорел..

Един ден в гората излязъл на лов владетелят на царството. Млад бил, кръвта му кипяла във вените и обичал да преследва плячката си докато я настигне и убие. Увлечен да гони един глиган, младият цар влизал все по-навътре и по-навътре в гората. Изведнъж конят му се уплашил и се изправил на задните си крака. Царят погледнал надолу и видял беловласия старец точно пред себе си. Ядосал се царят и шибнал с камшика си стареца през лицето. Конят се уплашил още повече и като полудял се втурнал между дърветата. Един клон ударил младият ездач и той паднал на земята.

Когато се свестил, видял че лежи в пещера върху постеля от уханни треви, главата му се цепела от болка, кракът и ръката му били счупени, а близо до него светели зловещите очи на вълчица. Размърдал се младият владетел, опитал да стане, но вълчицата се надигнала срещу него и заръмжала. Легнал обратно той и вълчицата също легнала недалеч от постелята му . Скоро се чули стъпки пред пещерата и не след дълго в нея влязъл беловласият старец с цяла торба билки през рамо. Видял старецът, че раненият цар се е събудил вече и отишъл до огнището да свари отвара от лековитите билки, които носел в торбата си. Когато приближил до постелята му , царят се понавдигнал и го попитал:

- Кой си ти, старче? И какво правиш в тази пещера? - А старецът отвърнал:

- Тази пещера е мой дом от много години, а кой съм аз, ще ти разкажа след като се погрижа за раните ти. Ти само лежи кротко и недей да ми пречиш!

Скоро лековитата отвара била готова. Старецът отсипал от нея и дал на ранения да пие като грижливо подкрепял главата му. После промил раните му, превързал го и започнал да приготвя вечерята от сушени гъби и плодове. Когато скромната вечеря била готова, старецът сипал пълна чиния на своя неканен гост и започнал да разказва:

- Преди много години аз бях същият буен и необуздан младеж като тебе, царю! И също като тебе стоях на трон и управлявах царство, което наскоро бях наследил от баща си. Народът ми очакваше от мен да бъда добър и справедлив владетел, да се грижа за него и да го пазя от враговете му, но аз предпочитах по цял ден да ходя на лов, да се съревновавам с другите младежи в царството ми, да устройвам пищни тържества и да поръчвам скъпи дарове от далечни земи за моята млада и красива невеста, за която наскоро се бях оженил. Нямаше по-скъпо същество за мен в целия свят от нея и аз бях готов да продам половината си царство, за да й купувам скъпи коприни, злато и диаманти, бисери и рубини, редки плодове, екзотични животни от далечни земи и какво ли още не, за да я зарадвам. Но колкото повече я отрупвах с дарове, колкото по-пищни празненства устройвах за моята любима, толкова по-тъжна и замислена ставаше тя и аз не разбирах защо не се радва на всичко онова, което правех за нея. Един ден пак излязох на лов и бях решил да убия най-красивите животни в гората, за да застеля с кожите им беседката в царската градина, в която моята любима много обичаше да си почива. Както препусках из гората, конят ми се изправи на задните си крака и пред себе си видях една старица с торба на рамо. Ядосах се, че е подплашила коня ми, замахнах с камшика и ударих старицата. Тя се преви от болка на тревата, а аз закрещях:

- Къде се скиташ като вълчица из гората и плашиш коня ми, проклетнице? Да те убия заслужаваш за това, че ми разваляш лова!

Тогава старицата ме стрелна с очи, пълни със сълзи, и ми каза:

-Не съм вълчица, царю! Скитам се из гората за гъби , за да нахраня децата си. На вълчица дано се превърне тази, която най-много обичаш! А ти като вълк от мъка да виеш, защото забрави и народ, и царство!

Тъй ми рече старицата и се скри в гората, а аз тръгнах към двореца при моята любима. Когато наближих, чух лай на кучета и видях една вълчица с всички сили да тича, а след нея – цяла кучешка глутница. Изтръпнах от ужас за това, че се е сбъднала клетвата на старицата. Извадих камшик и с удари и викове разгоних кучетата, а вълчицата се скри в гората. После препуснах към двореца, обиколих всички любими места на моята царица, но от нея нямаше нито следа. Колкото и да разпитвах, никой нищо не беше видял. Три дни обикалях из опустелия за мен дворец, виех от мъка и се чудех какво да правя. На третия ден вечерта съблякох царските дрехи, облякох дрехите на един коняр от царската конюшня, метнах една торба на рамо и напуснах двореца. Посред нощ почуках на вратата на един мъдър старец – приятел и съветник на баща ми - стария цар, разказах му всичко, което се е случило и накрая му рекох:

- Ти си силен още и достатъчно мъдър, за да управляваш царство. Грижи се за народа ми! А аз ще търся моята любима.

- Върви, синко! – каза ми старецът. Дано я намериш и спасиш от проклятието, защото без любов царството нищо не струва.

Дълги дни обикалях гората и зовях моята любима, а нощем се качвах на дърветата далеч от дивите зверове, докато най-после открих тази пещера и заживях в нея. Един ден, когато вече бях изгубил надежда, че ще я намеря, седнах до един дълбок вир, вгледах се в тъмната вода и ми се прииска да потъна в нея. Сълзите капеха от очите ми, мислено се сбогувах със света около себе си, молех за прошка любимата си за това, че сам я обрекох на това зловещо проклятие и все повече и повече се накланях към тъмната и дълбока вода. Миг преди да скоча във вира, една тъмна сянка изскочи от гората. Огромна вълчица захапа дрехите ми и ме дръпна обратно. Моята любима ми беше простила за проклятието и дойде да спаси живота ми.
Оттогава живеем двамата в пещерата. Тя ловува нощем, аз през деня събирам гъби и билки, докато тя спи, а привечер си стоим двамата пред входа на пещерата и се любуваме на залеза.

Младият цар слушал разказа на стареца, виждал самия себе си в онзи необуздан младеж, който препускал навремето из гората и с един замах на камшика си обрекъл на проклятие своята любима и попитал стареца:

- А ти защо се грижиш за мен, старче? И аз постъпих с теб така, както ти си постъпил със старицата навремето. Ти се грижиш за моите рани, а раната от камшика ми на лицето ти още дълго няма да заздравее. Защо не ме наказа както старицата наказа тебе?

- Предпочетох да ти разкажа историята си. - казал старецът - Млад си още - имаш време да научиш важните неща. Имаш си царство, но любовта още не си срещнал. Аз имам моята вълчица и тази пещера, в която двамата сме щастливи, а залезът, на който всяка вечер се радваме заедно ни е по-скъп от всичкото злато и диаманти, и от всичките царства на земята.