/Поглед.инфо/ Новите леви са млади, но те имат много ниска степен на организираност и политическа ориентация за посланията, които биха могли по някакъв начин да ги извадят на повърхността. Те имат голям потенциал, който може да се търси в няколко посоки.
Проблемът на Георги Първанов е, че няма какво да предложи на лявото. Още като президент неговата последователна линия, изразявана многократно във всякакъв тип публични изяви и послания, отива отвъд лявото. Това е линия, която по някакъв начин се стреми да изрази обединение - национално, доколкото е възможно, което изглежда по-скоро конюнктурно. Той не се вижда като лидер на партия, на някаква идея или идейна алтернатива, която да отстоява, а като неформален лидер на много формации, на много партии - малки и по-големи, на граждански организации, на различни интелектуални кръгове и др. На нещо, което напомня гръцката ПАСОК, от която той много пъти се е учил. Подобна теза отговаря и на начина му на мислене, и на начина му на поведение.
На фона на загубените от него битки през последните години Георги Първанов едва ли има самочувствието, че е само ракета-носител за Ивайло Калфин. Първанов търси своето собствено политическо присъствие. Той е достатъчно предпазлив политик и със сигурност е предприел хода с АБВ, като е калкулирал рисковете, с които ще се сблъска, както плюсовете, така и минусите. Вероятно е убеден, че нещата му ще се получат и ще вкара поне един евродепутат. Това далеч не е сигурно, защото ако изборите за Европейски парламент са днес, движението АБВ няма да вкара нито един депутат.
--------------
Борис Попиванов, политолог.