/Поглед.инфо/ Правителството на България има намерение да предложи на парламента страната да излезе от споразумението с Русия и Гърция за строителството на нефтопровода „Бургас- Александруполис”.
След забавянето на реализацията на проекта, София изплатила всички дългове и заяви за възможност от едностранно денонсиране на договора. Руските партньори смятат, че подобно решение нарушава съществуващите юридически норми.Ръководството на България се обърка в енергийните приоритети, икономиката отиде на втори план. Ета как обяснява действията на българската страна ръководителят на Фонда за национална енергийна сигурност Константин Симонов:
- Русия предлагаше на България няколко енергийни проекта. Отношението към тях беше нееднозначно. Ако проектът „Южен поток” след продължителни изяснявания все пак беше подкрепен – София осъзна икономическата му целесъобразност, то двата други проекта, обратното, бяха подложени на саботаж и се оказаха провалени. Имам предвид АЕЦ „Белене”, въпреки, че за българия този проект беше изключително изгоден, и нефтопровода „Бургас-Александруполис”.
Трябва да се отбележи, че строителството на нефтената магистрала имаше за България ясно прагматично значение – получаване на доходи от транзита и платежи за прехвърляне на нефта в пристанищата. Впрочем, както често се случва, в тези проекти се намеси политиката. През последните години Турция съкращаваше транспортирането на руски нефт през Босфора и Дарданелите и използваше това като способ за натиск срещу Русия. Москва напълно логично се замисли за създаването на алтернативен маршрут за доставки на суровини в Европа. Най-оптималният път минаваше през територията на България.
Но Анкара се опитва да натрапи на Москва строителството на тръбопровод през територията на самата Турция, което за нея е лишено от всякакъв смисъл. Изглежда турските стратези убедили българските партньори в неизбежността на такъв сценарий. До такъв извод стига аналитикът на „Райфайзенбанка” по нефтения сектор Андрей Полищук:
- В България неведнаж сме говорили, че нефтопроводът за тях не е достатъчно изгоден и няма особен смисъл да се участва в него. Затова по-скоро ставаше дума да се даде на България възможност да спечели от проекта повече, отколкото се предлага сега, или да се договорим по друг начин. Например, чрез намаление на цените на газ. Струва ми се, че София използва този въпрос като допълнителен коз в ръцете си в преговорите с Москва.
Руски юристи отбелязват, че решението на българския парламент за излизане от проекта не може да се смята за правомерно. Отношенията на неговите участници се регулират от договора на специално създадения за строителството на нефтопровода консорциум, а така също от Виенската конвенция за правото на международните споразумения. Впрочем, от друга страна никой не може насила да накара България да участва в проекта.
Друго нещо е, че отношението към тази страна като към надежден икономически партньор сериозно е подкопано. Подобната история със строителството на АЕЦ „Белене” с руско участие вече показа зависимостта на българските власти от политическата конюнктура. Значителна роля в съдбата на електроцентралата изиграха ЕС и САЩ. Според тях, съвместният проект значително би засилил зависимостта на България от Русия, което, разбира се, не трябва да се допусне – та нали България е член на НАТО. Така че за София стана привично нещо да разменя реалните доходи и стабилността на енергийния баланс за неясни политически дивиденти.