/Поглед.инфо/ В телевизионно предаване, кандидатът за кмет на София от тъмносините среди обяви за свой проиритет събарятето на паметника на „съветските окупатори“ . Не е нужно да цитирам и русофобското хлевоустие на Иво Инджев срещу паметника и ролята на Съветската армия. Те са сърдити на СССР, че несправедливо е обявил война на невинната и неутрална България. В такъв смисъл ние сме жертва на агресор, окупатор и фактор за прекъсването на нашето естествено историческо развитие. Горе долу така описват миналите времена, събития и последствия заболялите от антисъветска и антируска треска, която като африканската чума по свинете е неизличима. Така на висок глас или под сурдинка говорят и пишат и други политици и историци.

Това ли е истинската история от преди 70 години или е конюнктурната нейна алтернатива, продукт на стари злоби и нови интереси?

Когато разискваме въпросите на историята, е полезно да оставим настрана емоциите и да се съсредоточим на фактите, на политическите решения и последствията от тях.

Преди всичко нека изясним въпроса с неутралитета на България.

Под неутралитет се разбира правното положение на държавата, при което тя не участва във войната и не оказва непосредствена помощ на воюващите. Правата и задълженията на неутралните държави, както и на воюващите страни по отношение на тях се определят от два международни правни акта, подписани в Хаага през 1907 г.: „V конвенция за правата и задълженията на неутралните държави и лицата в случай на сухопътна война” и „ XIII конвенция относно правата и задълженията на неутралните държави в случай на морска война.” Ще приведа няколко члена от тези документи, за да е пределно ясно международното престъпление, което извърши правителството на Богдан Филов във време на Втората световна война и последствията, които всички ние ще носим винаги като историческо наследство.

Из V-та конвенция:

………………………………………………………………………………………………….

„ Чл.2.На воюващите е забранено да прекарват през територията на една неутрална държава войски или колони било с бойни, било с хранителни припаси.

Ч л. 3. На воюващите също така е забранено:

а) да строят на територията на неутрална държава радиотелеграфна станция или какъвто и да е апарат, предназначен да служи за съобщително средство с воюващи части на суша или на море;

б) да използуват каквато и да е инсталация от този род, която е построена от тях с изключително военна цел на територията на неутралната държава и която не е открита за обществена ко-

респонденция.

……………………………………………………………………………………………

Чл. 5. Една неутрална държава не трябва да търпи на своя територия никое от действията, посочени в членове 2 до 4.

…………………………………………………………………………………………….

Чл. 13. Неутралната държава, която приема избягали военноплен­ници, ги оставя свободни. Ако търпи престоя им на своя територия, тя може да им определи местопребиваване.”

Из XIII-та конвенция

…………………………………………………………………………………………………...

„Ч л. 5. Забранено е на воюващите да правят от неутрални пристанища и води бази за морски действия срещу противниците си. Както и да установяват там радиотелеграфни станции или какъвто и да е друг апарат,, предназначен да служи за свързочно средство с воюващи сили на суша или по море.

Чл 6. Продажбата на каквото и да е основание пряко или косвено на военни кораби, бойни припаси или какъвто и да е военен материал от неутрална държава на воюваща държава е забранена „

……………………………………………………………………………………………

По-долу ще изложа само няколко факта и нека безпристрастния читател ги съпостави с текстовете от конвенциите и прецени била ли е „неутрална България” неутрална. ?

Българското правителство декларира неутралитета на България за пръв път през месец септември 1939 г. Но с факта на присъединяването на България през 1941 г. към тристранния пакта на Германия, Италия и Япония тя вече погазва този неутралитет.

От началото на 1941 година цялата инфраструктура на страната: свързочна система, летища, пристанища, корабоплаване, суровини са изцяло в услуга на фашистка Германия. Същата 1941 г. германските войски се съсредоточиха на българска територия и проведоха операции по разгрома и окупацията на Гърция и Югославия, с които България не е във война и даже поддържа дипломатически отношения. Когато тази задача беше изпълнена, германските войски бяха заменени от българския окупационен корпус, но те не отидоха на почивка, а се съсредоточиха за войната с СССР. В такъв смисъл не е вярна тезата, че нашите войски не са участвали в агресията срещу СССР. Тези войски останаха на спомагателното направление на тази агресия, като освободиха по-боеспособните германски съединения на главното направление.

На територията на България бяха разположени редица щабове и разузнавателни структури, за които читателят подробно може да се информира от дневника на Бекерле. В българската корабостроителница във Варна се строяха серийно десантни кораби за нуждите на германския флот в операциите му срещу СССР на Черно море. В началото на месец септември 1944 г., за да не попаднат в ръцете на съветските войски, които стремително наближаваха границите на България, германското командване организира потопяването на повече от 20 такива танкодесантни кораба в наши териториални води. По-късно някои от тях бяха извадени и дълго време служиха в състава на българския военноморски флот.

Във Варненското езеро беше дислоцирана германска ескадрила от хидроплани, която решаваше задачи на немското командване при войната срещу Черноморския флот на СССР.

Български транспортни съдове, охранявани от наши военни кораби, извършваха военни превози с германски товари между пристанищата на България и Румъния.

По нашите брегове бяха инсталирани германски радиотехнически средства за свръзка и наблюдение на морското пространство, които се обслужваха от войници на вермахта. Една от тези станции в района на нос Емине през 1943 г. беше унищожена от партизаните.

Българските власти най-варварски нарушаваха споменатия по-горе член 13 от V конвенция. Малкото успели да избягат съветски военнопленици, които германците транспортираха незаконно през наша територия , бяха преследвани от „неутралната” българска жандармерия и намираха убежище само при партизаните.

На 2 септември 1944 г. изплашеното и объркано от бързо развиващите се военни събития на съветско-германския фронт българско правителство отново заяви неутралитета на България. И в същото това време германските войски, които отстъпваха от окупираната територия на СССР и Румъния, преминаваха през наша територия напълно необезпокоявани. Разпокъсани части и подразделения, които прииждаха през Дунав се преформираха на наша територия в специални пунктове и спешно се изтегляха на запад. Българското правителство не само, че не изпълни задълженията си по V-та конвенция да ги интернира, но положи огромни сили и средства да им осигури бързото изтегляне.

Декларираният неутралитет на България по отношение на СССР става още по неразбираем с обявяване на „символична война” на Англия и Съединените щати на Америка – страните, които по това време бяха негови съюзници във войната срещу Германия. В международно- правните отношения такова понятие като „символична война” няма. За нея жителите на Англия и САЩ може би са научили от пресата, но ние, българите, научихме какво са това въздушни удари в несимволичната война. Тук не мога да не отбележа един парадокс на българската историческа и, най - вече, политическа памет. Не съм чул някой от „демократично мислещите политици” да се е оплакал от съвсем незаслужените и безсмислени от военна гледна точка бомбардировки на София, Пловдив, Русе и др. и хилядите цивилни жертви. Види се английските и американските бомби са като новогодишни фойерверки, а жертвите – за тях, като че ли, ни е по-удобно да ги назоваваме „жертви на приятелски огън”. Същият огън, от който загинаха български войници в Ирак

Това са само няколко факта, които илюстрират грубото неспазване на неутралитета на България по отношение на СССР и нашите балкански съседи. Голямото престъпление може подробно да се види в архивите на правителството и двореца, но то срамежливо не се афишира от историци и журналисти. Къде по-интересни са досиетата на Държавна сигурност от по-новите времена.

Както се вижда „непредизвиканата и несправедлива агресия на СССР” е резултат не от злата воля на Сталин, а от погазването на международно –правните норми от страна на българското правителство.

Не рядко историци и политици лансират мисълта, че в онова време българското правителство е нямало избор, че срещу агресивните намерения на Германия на Балканите то е било безсилно и, поради тази причина, е принудено да се съгласи с всичко, което се иска от него.

Абсурдно е в историята да се строят хипотези от рода на: „Какво би било, ако…”, но ще си позволя да напомня епизод от историята на кралство Дания от същото време. Неутрална Дания отказва да се подчини на диктата на Германия и да пропусне нейните войски през своя територия. В отговор последва германска военна операция и тя е окупирана за няколко дни, без особена съпротива. Когато хитлеристите започват преследването на датските евреи кралят на победена Дания закачва на ревера си жълтата звезда на Давид и демонстративно се разхожда по улиците на столицата. След края на Втората световна война кралство Дания е в редиците на победителите, защото защити неутралитета си дори с цената на окупацията.

Темата за неутралитета на България не се изчерпва с горчивите хапове от миналото. И днес управляващите страната едва ли се замислят за тези вече столетни конвенции.

Когато САЩ разгромяваха Югославия приз 1999 г.ние, без да се замисляме, нарушихме Устава на ООН като съдействахме на САЩ в тази необявена война.

Във войната на САЩ срещу Ирак ние отново, вместо неутралитет, избрахме военното сътрудничество на едната страна.

И в двата случая тези военни действия бяха без санкция на ООН и по смисъла на международно-правните документи бяха акт на война.

Във военно отношение съвременният свят в голяма степен е доминиран от САЩ и те имат възможност да диктуват на народите собствените си разбирания за добро и зло, справедливост и неправда. Може би това подхранва илюзорното чувство на нашите политици, че като предан съюзник ние можем безотговорно и безнаказано да нарушаваме неутралитета си в конфликтите между трети страни. Неведнаж тази измама е вкарвала България в капан. Погазването на международното право рано или късно дава своите горчиви плодове. За съжаление поколението, което бере тези плодове, много често се заблуждава, че някой друг му е посадил отровното дърво.

Ще добавя още нещо. В светът, който така несправедливо е разделен на слаби и силни, на малки и големи като аксиома е записана древногръцката поговорка: „Това което е позволено на Зевс не е позволено на бика.” Този цинизъм не е кодифициран в никакъв международен правен акт, но той, уви, действа безотказно. България не бива да си позволява позволеното на Зевс. Нарушаването на неутралитета винаги се заплаща.

А що се отнася до така ненавижданият паметник на Съветската армия в София - той е дан на уважение към подвига на тази армия в разгрома на хитлерофашизма в Европа. И още нещо: той е косвена благодарност на българите към Съветския народ и политическото ръководство на СССР за запазване териториалната цялост на България. На Парижката мирна конференция България е в редиците на победените и представителите на Великобритания , Гърция и други страни са чертали нова карта на България със загубата на почти 30% от територията ни. Очевидно русофобите синята кохорта и Иво Инджевци биха били по-доволни да видят България териториално осакатена, но без паметника на Съветската армия в София.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели