/Поглед.инфо/ Няколко думи за конгреса на БСП вчера. След тежката скука, която като радиация се разпростираше в течение на поне на една петилетка, вчерашният форум ме изненада.
Имаше поне 4 изключително силни изказвания (Ваня Добрева, Светлана Шаренкова, Валери Жаблянов и проф. Николай Джагаров, който се опита да бъде концептуален).
За първи път от много време насам на такова събиране прозвучават автентичните гласове и точно онова, което социалистите си мислят, а не онова, което ръководството си въобразява, че мислят.
Хареса ми и това, че Михаил Миков бе сложил изключително силен акцент върху бедността в своя доклад, опит за връщане на традиции на левицата, които сякаш бяха безнадеждно умрели. Тоест - все пак има повод за някакъв оптимизъм.
Не разбирайте, че всичко е наред. Точно обратното. Има прекалено много вини от миналото и тежести на компромисите, които трябва да се плащат.
БСП прилича на пациент, излязъл от кома, който почва да разпознава очертанията на околния свят, започва да мърда, да се изпълва с някакъв живот, но повечето неща са все още в мъгла.
И най-накрая едно мрънкане. Подтискам се от наложената мода - младежите в БСП да говорят единствено и само за младежката политика. Отчаяно чаках някой от тях да вземе отношение към острите политически въпроси. Да посочи с пръст Ангел Найденов, например, и да му каже - ало, евроатлантика, мълчанието ти е знак за вина!
Така де - другите му го казаха, сега трябва да го получи и от младите...:)))