/Поглед.инфо/ "Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Искам да сте много наясно с този въпрос!" Помните ли кой направи това изказване през 2009 г.?

Неслучайно се връщам 5 години назад, когато тогавашният "незаменим председател на ДПС" Ахмед Доган, в разгара на предизборната кампания преди парламентарния вот ни обясни как в него е концентрирана цялата власт и как се погазват уж демократичните държавните институции. Думите отекнаха скандално в общественото пространство, голяма част от решилите да не гласуват отидоха до урните, за да подкрепят ГЕРБ и Бойко Борисов, а ДПС показа как се печели и от омразата.

Пет години по-късно и сегашният председател на ДПС Лютви Местан пренебрегна установения ред и сведе дипломацията от държавническа работа до партийна дейност. Пет години по-късно лидерът на ЛИБЕРАЛНАТА ПАРТИЯ ДПС отиде, привидно тайно, в Анкара да получи благословия от ИСЛЯМО-КОНСЕРВАТИВНИЯ ПРЕЗИДЕНТ Реджеп Тайип Ердоган, и така да си върне поне част от изгубената подкрепа на изселническите организации. Пет години по-късно коалиционният достлук с БСП е развален, а движението се готви най-сетне да осъществи дългогодишните си намерения за завой надясно. "С един куршум, два заека", казва народът. Скандалът пак е налице – българските медии са в недоумение от тайната среща посред изборната кампания, от снимката на приведения Местан, стиснал с две ръце десницата на турския президент и поданическото излъчване на българския политик. Все пак, едва ли някой е изненадан от опита на движението с малко усилия да получи не два заека, а тлъсти изборни резултати. На нас пък ни остава да отгатнем от първи път за кого ще гласуват отвратените пасивни избиратели по аналогия със случката от 2009 г. в с. Кочан. Какво е това? Може би, Кочан - 2? Какво има, обаче, под повърхността на привидно тайната среща на Местан в турската столица с президента Ердоган, който иначе се слави с топлите си отношения с Бойко Борисов?

На пресконференцията вчера в старопрестолната столица Велико Търново, която историята помни с драматичния поврат преди падането на България под османско робство, с пресипнал глас Местан обясни, че било редно за срещата в Анкара да съобщи не ДПС, а домакинът. Това била и причината либералите да не го направят. Само че за аудиенцията в турската столица първи съобщиха от кърджалийски новинарски сайт, близък до движението. Междувременно Местан призова и други партии към активен диалог с Анкара, но това прави единствено ГЕРБ, което на свой ред поражда съмнения за жест към бъдещия коалиционен партньор.

Оправданията на Местан във Велико Търново продължиха в драматично-емоционален стил с това, че българските турци са в южната ни съседка не по свой избор, а по принуда. Приемам, че това е така, но единствено с уговорката, че моите родители никога не са заминавали и 25 години след промените работят, плащат данъци и си харчат парите в България. Лидерът на ДПС подчерта, че има много разделени братя и сестри. Разделите наистина са тъжни, но не само българските турци тъгуват за роднините в Турция. С тях тъгуват и редица българи, чиито близки работят зад граница, за да осигурят по-добро бъдеще на семействата си, защото днешната репресия по финансови причини, е далеч по-страшна от тази, която е ограничавала свободите преди 1989 г.

Да оставим политическото лицемерие на Местан настрана и да си признаем, че в условията на свободно движение, сънародниците ни в Турция могат да се прибират, когато пожелаят. Но не се завръщат у нас поради чисто икономически фактори. Не малка част от т.нар. изселници натрупаха добро състояние в Турция, пенсионират се рано, а благодарение на трудолюбието си имат и къщи на по няколко етажа, които със заплатите в България никога нямаше да успеят да вдигнат. Има и такива, които все още са с български имена в българските документи за самоличност. Причината е, че едни са решили да си спестят административната въртележка, за да си върнат родните имена, а други – просто обясняват, че когато пътуват в чужбина, българското име и европейското гражданство им осигуряват доста по-бързо преминаване през границите на европейските страни и по-лека проверка. Казват го хората, които са заминали по време на Възродителния процес.

В изказването по време на пресконференцията във Велико Търново, председателят на ДПС възхвалява Турция и нейните инвестиции в Централна Африка. За сведение, в онзи регион хората работят срещу мизерно заплащане. Впрочем, с помощта на ДПС турските инвеститори у нас да не би да си служат с по-различни методи в смесените региони? Затова в техните пропагандни речи понятието инвестиции и инвеститори май имат едно значение, но за бедните, изтерзани български мюсюлмани са синоним на подаяние за изтощителната им работа.

Като причина за посещението си при Ердоган Местан посочи геополитиката и по-точно - конфликтите в Украйна, Близкия Изток и на Балканите. Неслучайно Западът гледа на Балканите като на барутния погреб на Европа. Наистина по тези земи има още незараснали рани. Но ако погледнем под тънките исторически пластове, ще открием повече чужди следи, интриги на великите сили и внос на конфликти от западното направление, дори и отвъд океана. Регионалните вражди никога не са стигали до войни без намеса отвън. Дори и сега някои застаряващи стратези с докторски титли вписват нас и съседите ни в картата на уязвимата зона на регионална нестабилност, с което правят внушение, че рано или късно старите страсти на противопоставяне могат лесно да се раздухат, разбира се, с тяхната решаваща помощ. Това пък на свой ред ни препраща към пророчеството, в което разпаленият парламентарен оратор, с пресипнал глас предрича, че през следващите години ще имаме немалко основания да си спомняме за изявлението му във Велико Търново.

Иначе българският етнически модел съществува и той не е заслуга на ДПС. Има го още от времената на османското робство, когато обикновените християни и простосмъртните мюсюлмани са живеели заедно. Не изчезва и след Освобождението, когато в разказа "Песента на колелета", Йордан Йовков ни разказва за прочутия майстор на каруци Сали Яшар, нито пък, когато БНР започва да излъчва първите си програми на турски език през 1945 г. Има го и днес, защото Конституцията постановява, че всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. И тъкмо заради това никоя политическа партия или друга организация не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Нито да обявява разбирателството между българи и мюсюлмани, мирният етнически модел в България, който е поне от столетие, за свое партийно изобретение, да го приватизира за свои идеологически и геополитически нужди и да го предлага като разменна монета в битката за власт.

------------

Айше Сали, репортер в Агенция БГНЕС.