/Поглед.инфо/ България е в гражданска война. Не е обявена официално, но е реална и се води по всички правила на изкуството. Войната е кървава, безмилостна, жестока. Всеки ден е ден на смърт. Войната се води вече 22 години.
От едната страна на фронта са олигарсите и местните феодали, Златев, Божков, Ганчев, Гигов, Гергов, Батков, Банев....В тяхната армия са наемниците - българските политици, правителствата, държавните чиновници. Имат си и отряди на смъртта, наказателни бригади от корумпирани полицаи, следователи, прокурори и съдии. Тази армия е високо организирана, притежава свръхмодерни технологии за унищожение на противника. Обезпечена е финансово, пропагандната й машина работи на пълни обороти.
От другата страна на фронтовата линия са всички останали български граждани. Тази армия е многомилионна. Но тя е неорганизирана, невъоръжена. Пропагандата на противника я е разделила на групи и групички, които водят битки помежду си. Нещо повече, като облъчени от психотронно оръжие те дори не осъзнават кой е главният враг. Кой ги избива, кой е виновен за това, че са гладни, че децата им бягат от фронта без да са дезертьори, просто оцеляват. Милионите български граждани се лутат по бойното поле обезкървени и деморализирани.
Липсват офицери, които да ги поведат. Тях ги отстрелват снайперисти. Всеки потенциален водач бива унищожаван. Над окопите се стеле гъста дезинформационна мъгла от неизпълнени обещания и ежедневни контролирани скандали за отвличане на вниманието.
В същото време избиването продължава с ефективност, на която би завидял всеки себеуважаващ се шеф на концентрационен лагер. Газовата камера е огромна - цяла България. Вместо газ "зарин", се използва системата на здравеопазването за нанасяне на геометрично растящи загуби в жива сила.
Чрез унищожаване на образователната система се отнема всяка възможност да се роди по-добро бъдеще.
Организираната безработица е с няколко бойни глави. Омаломощените хора нямат сили да потърсят отговорност и да накажат олигарсите и местните феодали. Не могат да се съпротивляват на наемниците им. Вместо това, те водят ежедневна битка да намерят кора хляб, за да нахранят децата си.
Стимулира се идеята, че е по-добре да преминеш фронтовата линия, да станеш наемник - държавен чиновник. Ще можеш да крадеш законно, да получаваш бонуси. Това може да стане и чрез присъединяване към някой от измислените политически отряди, наречени парламентарно представени партии. Командирите им, привидно воюващи помежду си, всъщност разделят, разбиват и отслабват противника.
Засега обикновените български граждани губят битките, понасят огромни загуби на всички фронтове. Войната обаче може да бъде спечелена, но първо трябва да се осъзнае кой е истинският враг, къде е и да се премине към мощна обединена офанзива срещу върховното командване и щаб квартирата на противника.
Наемниците сами ще се разбягат и предадат. Двадесет и две годишната гражданска война продължава и само от нас зависи кога ще дойде краят й и какъв ще бъде той.
Помощ отвън няма и не следва да очакваме. Никой няма да ни спаси, никой няма да воюва вместо нас. Това е наша работа, нашият живот. Наш дълг и отговорност.
/Материалът е писан на 9 март 2012 г./