Интервю на в. „Преса” с Лютви Местан, зам.-председател на ПГ на ДПС, за перспективите пред кабинета
Г-н Местан, сини и червени ви упрекнаха, че подгрявате коалиция с ГЕРБ и че я тествате първо в местната власт, след като подкрепихте един и същ кандидат за шеф на сдружението на общините. Същото подозира и един бивш вицепремиер от вашата тройна коалиция - Даниел Вълчев, който си тръгна от НДСВ заедно с Кунева... Вече трудно се ориентираме кой, накъде и с кого?
- По повод твърденията на г-н Вълчев ще споделя силното си очакване проектът „Кунева" да не е поредният, който търси бърза публична идентификация с анти-ДПС послания. Тази клонка се насели доста гъсто и май вече ще се скърши. Всички нови проекти, на които бяхме свидетели през годините на прехода, заявяваха себе си с откровено агре- сивно анти-ДПС говорене. Инак
- между ДПС и ГЕРБ няма никакъв втори план извън строго официалния контакт, при това, обърнете внимание
- парламентарен. Самият премиер не пропуска повод да го повтаря.
- Да, премиерът винаги е категоричен по този въпрос - че в коалиции няма да участва.
- Ние, изглежда, имаме уникалната способност да абсолютизираме форматите на властта. Истината е, че форматът не може сам по себе си да осигури успеха на едно управление. Това е въпрос на съдържателни политики. За условията на криза обаче коалиционният формат при всички случаи е по-удачен.
- Защо в ГЕРБ избраха да носят сами цялата отговорност?
- На пръв поглед този ангажимент звучи измамно положително за властта. Истината е съвсем друга. ГЕРБ избраха да са сами заради непомерната си претенция, че се явяват алтернатива не просто на тройната коалиция, но понеже „светът започва от тях", си повярваха, че ще бъдат припознати от българските граждани като алтернатива на целия преход. Че от тях започва ново летоброене за страната. Наистина нескромна, дори опасна претенция, която не съответства на потенциала им. И понеже нямаха самостоятелно мнозинство, избраха услугите на друга радикална партия като „Атака", макар че по-естествен би бил съюзът със Синята коалиция. Но в тяхното мислене Синята коалиция също бе част от онова статукво.
- Това беше в началото на мандата. А сега? шшшшшв - Сега нещата са драматично по-различни за ГЕРБ. Вярно, поеха управлението в разгара на финансово-икономическа криза и успяха да превърнат това обективно обстоятелство в съчетание шшшшяш с идеологемата за „тежкото наследство на тройната коалиция" в едно универсално, бих казал, абсолютно оправдание за своето „ялово" управление. Нека споменем и няколко доста благоприятни за ГЕРБ предпоставки за успешно управление, които тази партия не успя да разгърне. Първо. Вече 3-та година властта, с малки изключения, е в безпрецедентен медиен комфорт. Второ. Никой управник досега не се е радвал на такова снизхождение от страна на българския избирател, на каквото се радваше Бойко Борисов.
- Защо в минало време?
- Защото след скандала с бонусите България е в качествено нова политическа ситуация. Българският гражданин бе готов да прости на Борисов дори глада, стига той да изпълни основното си обещание - че ще управлява справедливо и с нов морал и така ще запълни дефицита от справедливост като усещане у избирателите, които го качиха на власт. Точно това фундаментално обещание е нарушено с избирателното раздаване на бонуси на малка, богоизбрана част партийно приближени. Така умря митът за справедливия премиер. Така властта на ГЕРБ тръгва по нанадолнището, от което връщане назад няма. Този път няма да проработи никакъв кризисен пиар, нито прословутият комуникативен талант на премиера, който му позволява да излезе „сух" от всяка ситуация. Връщането на бонусите е по-скоро теза на отчаянието, с която не може да се подмени въпросът за политическата отговорност дори с цената на министерски глави. Чухте го как се похвали, че само за една секунда е освободил „съгрешилата" зам.-министър Гергана Павлова. Само че грешките на властта струват на бюджета милиони, с които са обслужени корпоративни интереси. И те няма да бъдат възстановени.
- Да, но премиерът не остави съмнение, че ще махне всеки, дори министър, който не върне бонуси или пари от бордове.
- Това е само частично реше- ние, защото тези министри, които са раздали над 120 млн. лв. бонуси, ги назначава не друг, а самият премиер. Големият политически въпрос вече е за неговата отговор- ност. Появи се информация, че бонуси са раздавани и на администрацията на МС, за която отговаря пряко премиерът. Ако това е вярно, пита се как Борисов ще реши въпроса със собствената си отговорност. Във връзка със скандала с бонусите той отстрани само Нешева и един зам.-министър. На това основание все още не е наредил до тях нито един министър.
- За бонусите не. Но сега с един удар освободи двама министри.
- Трайков и Константинов са освободени по друга причина. Ще настояваме решенията за освобождаването им да се гласуват поотделно, защото са твърде различни и основанията, и целите. Оставката на Константинов бе неизбежна, но вече далеч не сме сигурни, че новият министър е в състояние да промени каквото и да е. Самооценката й, че е „тежка артилерия", разбира се, не буди респект. Що се отнася до Трайков, неговата оставка е обвита в „мъгла". Противоречивите версии, които чуваме от двамата вицепремиери и от самия премиер, не раз-сейват а сгъстяват още повече
политическата мистериозност. Възможно е да не подкрепим освобождаването на Трайков, ако не бъдат опровергани съмненията ни, че този министър, който със своя интелект поначало стоеше малко по-особено в кабинета, плаща чужди грехове и става жертва на неясни политически интереси. Но не двама - и трима министри да бе отстранил премиерът, все тая. Въпросът е вече не само в персоналните промени, а преди всичко в корекцията на грешните политики, за която този кабинет няма ресурси. Дълбоко се съмнявам, че дори генерален ремонт в правителството би могъл да му вдъхне нова, живителна сила. Персоналните промени вече не са спасение за ГЕРБ.