/Поглед.инфо/ Писмо на младата последователка на левицата Мария Нинова
Почти четири години гледахме една партия, управляваща чрез сила, наглост и безочие. Българите направиха всичко възможно да се отърват от това некадърно правителство, но не с идеята да дойде ново такова.
Не може да се подиграваш с хората, които са ти дали хляб и работа. Не можеш да се подиграваш със съдбата на младите, за които твърдиш, че са бъдещето на страната.
Аз - човек на 21 години, повярвах в една партия и още вярвам, че има надежда в нея. Повярвах в партия, за която всички говорят, че привлича само възрастни хора.
Е, уви - не съм на 60, но вложих цялата си енергия и желание БСП да излязат победители от изборите.
Отново минахме с идеята за морална победа.
Моралните победи на г-н Станишев станаха прекалено много.
Социалистите, онези, истинските, гласували цял живот за БСП, простиха много морални победи и тази някакси успяха. По стечение на обстоятелствата и главно, заради омраза към ГЕРБ, социалистическата партия стана мандатоносител.
За мен БСП стана като любимия отбор. Любимият отбор винаги се подкрепя, независимо дали губи или печели. Но разликата е, че треньорът, ако си позволи такава наглост към публиката, веднага бива отстраняван от терена. Никога не трябва да се подиграваш с играчите, с които разпологаш, защото всичко се връща.
Не можеш да превърнеш партия от лидери в лидерска партия!
Това различаваше БСП от ГЕРБ. Напоследък тази разлика е сведена до минимум. Като млад човек, отдаден на тази партия, аз виждам едно еднолично управление. Управление на човек, готов на всичко, за да задържи властта, дори ако трябва за целта да жертва електората на партията си.
БСП има шанс за спасение. Но този шанс е само един. Оставка на хората, допуснали правителството да издигне кандидатурата на Дилян Пеевски за шеф на ДАНС.
На конгреса, когато Георги Първанов се опита да се кандидатира отново за лидер на партията, станахме свидетели на това, което прави Бойко Борисов на изборите. Сергей Станишев така беше впрегнал марионетките си в партията, такива задкулисни договорки за постове бяха разиграни, че изходът беше пределно ясен.
Станишев нямаше възможностите на Борисов да си купи гласоподаватели на изборите, но му стигнаха силите да си купи гласове на "активисти-социалисти" в партията. След всеки поредни загубени избори, някакъв глас се прокрадваше за оставка на Станишев. Този глас веднага биваше заглушаван с интриги и лъжи.
БСП успя да задмине Бойковата групировка, за която се знае, че там има един вожд и всички го следват. В левицата това е прикрито, въпреки че ситуацията е същата.
Какво направи Станишев за 12 години на лидерския пост?
Имаше няколко искрици надежда, че всичко се подобрява, но те биваха убивани от поредната морална победа.
За мен не е логично лидер на партия в предизборна кампания да каза "гласувайте за всеки, който искате, но не за ГЕРБ".
Вие подигравате ли ми се?
Ние, безрезервно вярващите в идеите на левицата, агитираме за нея, а председателят й ще се държите призовава да се гласува и за други партии?
За 12 години не донесохте една чиста победа на тази партия.
Какво още искате?
Защо толкова държите да бъдете още на лидерския пост, когато сам виждате, че хората не ви искат?
Нима, искате да донесете още морални победи на БСП?
На мен ми писна от тези глупости.
Три пъти съм гласувала за БСП, три пъти бях морален победител. Искам да съм истински победител оттук нататък, дори да бъде бавно и трудно.
Г-н Станишев, вие доказхте, че не можете да ме направите истински победител.
Българската социалистическа партия спешно има нужда от ново ръководство. Но аз не мога да ви бъда съдник, прекалено малко съм видяла от вас, но за мен е достатъчно.
Българската социалистическа партия има нужда от хора, готови да се борят за идеите й.
В Българската социалистическа партия има хора, които са дали сърцето си за идеята, както аз оставих своето.
Нищо, че е разбито!
За да могат да се съберат всичките разбити парченца на всички хора, повярвали в БСП, от днес ще трябва време и хора, грабнали лявата идея. Хора, готови да се борят за всеки един потенциален глас, хора, готови да се извинят за случващото се, хора, готови да предотвартят разпиляването на електората. А след време същите тези хора ще успеят и да го разширят.
Същият сте г-н Станишев като Борисов. Същият. Аз не искам отбора, от който съм и аз, да прилича на мутренския.
Не искам отбора ми да бъде наричан "червен боклук". Защото за всяко едно подобно скандиране, нещо в мен умира.
Защото знам, че в тази партия "червените боклуци" са много малко.