/Поглед.инфо/ През последните години медиите наложиха един определен кръг от „независими експерти” по икономика, които коментират широк кръг въпроси: от бюджета на държавата, данъчната политика, минималната работна заплата и пенсионната система до пазара на недвижими имоти и световната икономическа криза.
Въпросните говорители по икономика се превърнаха в нещо като втръсналите на всички ни социолози - щпицкоманда за политически поръчки, предрешена като „независимо експертно мнение”, идващо от неправителствените организации. Един вид граждански контрол над институциите. Истината е, че тези хора не са нито експерти, нито независими граждани, а още по-малко коректив, защото са
свикнали да получават огромни суми държавни пари.
Мнението им по даден въпрос зависи от изгодата, която имат.
Дебатите около последната актуализация на бюджета много ясно свалиха маските на така наречените независими експерти, които вместо граждански коректив се оказаха говорител на опозицията от ГЕРБ. Кои са всъщност тези експерти и защо през последните седмици тяхното говорене силно се политизира?
Най-отявлените противници на актуализацията на бюджета са представителите на
Института „Отворено общество” и Института за пазарна икономика, както и на частната фирма „Индъстри Уоч”.
Това са Георги Ангелов, Светла Костадинова, Лъчезар Богданов, Десислава Николова, Петър Ганев, Калоян Стайков (вж. снимката горе). Към тях ще прибавим и името на Калин Христов, подуправител на БНБ и министър на финансите в служебното правителство на Марин Райков.
Експертизата на специалистите от споменатите организации е повече от съмнителна поради факта, че
повечето от тях са достигнали едва до бакалавърска степен на обучение.
Георги Ангелов е бил докторант в УНСС, но е изгонен от Стоян Александров заради неспособност да изпълнява задълженията си. Лъчезар Богданов е завършил специалност „Счетоводство и контрол” в УНСС. От посочените имена единствено Десислава Николова има докторска степен по икономика, също от УНСС. По времето на ГЕРБ техните организации бяха сред малцината любимци на правителството, които неизменно печелеха държавни поръчки. Техните „анализи” са се оказали толкова ценни за тогавашното управление, че то дори им е раздавало пари, като е заобикаляло Закона за обществените поръчки, за да е сигурно кой ще е победителят.
Ето защо по времето на Симеон Дянков коментарите на въпросните „експерти” от неправителствения сектор за фискалната политика са
твърде меки въпреки политиката на прахосничество,
неефективност на разходите и изнудване на бизнеса. Те никога не са вземали ясно и категорично отношение към същинските проблеми на българските производители, корупцията по високите етажи на властта, тоталната липса на чуждестранни инвестиции, както и сервилното и неделово отношение на българските политици към чуждестранните компании.
Пример – условията, при които големите търговски вериги работят в България и които мачкат както българските производители, така и потреблението. Анализаторите от „Отворено общество” и Института за пазарна икономика, които твърдяха, че не е нужна актуализация на бюджета, не казаха
нито дума за това, че фискалният резерв по времето на ГЕРБ бе напълно изчерпан,
а държавният дълг нарасна значително. През февруари тази година във фискалния резерв имаше по-малко от 3 млрд. лв., при определен минимум от 4,5 млрд лв., а за извършване на ежедневните бюджетни разходи се харчеха парите от Сребърния фонд (средства, които са предназначени за подкрепа на пенсионната система). Те повтаряха мантрата на Дянков, че България е остров на стабилността, докато хората прогресивно обедняваха, а малкият и среден бизнес почти беше унищожен.
Какво свързва псевдоекспертите? Едно семейство говори от името на три организации.
Георги Ангелов от „Отворено общество” е съпруг на Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика. Техен кум е бившият министър Калин Христов, а Лъчезар Богданов е член на управителния съвет на „Отворено общество”. Той е започнал кариерата си в Института за пазарна икономика, но по телевизията се явява като представител на „Индъстри Уоч”.
Когато тези хора се появят на екран, а под имената им се изписват дългите и тежки наименования на техните фирми, зрителите остават с впечатлението, че едва ли не целият неправителствен сектор е на едно мнение по даден икономически въпрос. Правителството пък трябва едва ли не да обяснява защо не взема под внимание авторитетното мнение на толкова много организации.
Шеф в БНБ спестява по 10 хил. лв. на месец
Икономическият анализатор от „Отворено общество” Георги Ангелов и неговият кум Калин Христов, подуправител на БНБ, са били сред най-доверените съветници на Симеон Дянков, разказаха за „Галерия” служители във Финансовото министерство.
Според запознати именно Ангелов и Христов съветват Симеон Дянков да спре плащанията към бизнеса веднага след като правителството на ГЕРБ започва работа. Това доведе до сериозен спад на ликвидността на просрочените задължения и нарастване на междуфирмената задлъжнялост. В резултат на това сривът на икономиката ни се задълбочи.
Любопитно е, че данните от декларацията пред Сметната палата на Калин Христов за 2013 г. не са оповестени, което се изисква по закон. Като член на УС на БНБ и министър на финансите, той е длъжен да подаде декларация. Това е странно при положение, че за предишни години Христов е подавал такива. В тях също се откриват интересни неща. Като подуправител на БНБ, Калин Христов е на договор за управление. Неговото възнаграждение не се обявява публично, но е доста по-голямо от това на министър-председателя и президента.
През 2011 г. той декларира депозити за 264 298лв. През 2012 г. обявява 394 419 лв. депозити с произход заплата. Само за една година те са нараснали със 130 121 лв. Само от спестявания от заплата, като заедно с това е успял да изплати и 3300 лв. от главницата на кредит. Сметките показват, че Калин Христов е спестявал над 11 000 лв. на месец. Колкото и голяма да е заплатата му на държавен чиновник, едва ли само с нея може да се постигне това, а политическата му обвързаност с ГЕРБ е повече от очевидна, което е доста далеч от критериите за отговорния държавен пост, който заема.