/Поглед.инфо/ През 1917 година революцията на Ленин успява поради един порив на просветлено мислене. Кабинетът на Керенски пази министерствата, но Ленин загрява, че ключовите места на модерната държава са комуникациите, пътищата, електроснабдяване - той превзема тях, а министерствата се оказват едни кухи структури, картонени фигури.
С други думи - викането пред партийните централи днес едва ли върши някаква работа.
Политиците са само говорещото лице на икономическото статуквото. Те заради това си идват един след друг и си отиват.
Но истинската болка на България е безкрайният икономическо-олигархичен ад.
Трябва да се вика пред банките, пред офисите на тези, които от години участват в мрачното българско задкулисие.
Не можеш да победиш олигархията, като унищожаваш нейните картонени фигури. Олигархията може да бъде победена, когато бъде накарана да се страхува. Защото другият вариант е - викаш срещу едната картонена фигура, а те вече ти готвят нова - лъскава, прилежна и гнусна...