/Поглед.инфо/ Разследват саботаж или шпионска намеса в решението на Криденер да тръгне към Никопол
Генералска грешка довела до драмата при Плевен
Императорът бил готов да изтегли армията отвъд Дунав до пролетта, но Тотлебен решил битката
Ако перифразираме мисъл на Уинстън Чърчил по повод една друга битка, то падането на Плевен е краят на началото. А началото на края на Освободителната война бе поставенo при Шипка и Шейново.
Изходът на Освободителната война е решен от битката за Плевен, са единодушни историците. Неслучайно я наричат епопея - не само защото трае почти половин година, а и защото е свързана с много превратности.
А тази епопея е резултат на една неясна история. Когато през юни 1877-а руските войски превземат Свищов, те се разделят на три части, като за командващ на Западния отряд е назначен генерал Криденер. На 4/16 юли 1877 г. той превзема бързо и с малко жертви силно укрепената Никополска крепост. Твърди се обаче, че е трябвало да се насочи не към Никопол, а към Плевен. Защо е станало така, съществуват различни конспиративни версии - от съзнателен саботаж от страна на генерала с немски корени в полза на турците, до шпионска намеса, подменила текста на заповедта. Най-вероятното обяснение е това, което самият Криденер дава на обвиненията срещу него след войната - че не е преценил правилно разстоянието между Никопол и Плевен и е надценил физическите възможности на войниците си. На 8/20 юли 1877 г. неговите части не успяват да изпреварят дошлата от Видин армия на Осман паша, която влиза в Плевен. Не успява и опитът му да превземе града "в движение" с уморените си войници. Така започва обсадата на града. Неуспешна е и втората атака на града на 18/30 юли. Това дава надежди на Осман паша, че ще може да пробие обсадата и на 31 август той пак предприема кавалерийско нападение, което е отбито от руска страна с цената на 1300 жертви, срещу 1000 турски. Междувременно обсаждащата армия под командването на великия княз Николай Николаевич достига 100 000 души, включително румънските войски.
На 3 септември генерал Скобелев превзема Ловеч, осигуряващ снабдяването на османските сили от юг. Оцелелите от Ловешкия гарнизон са организирани в 3 батальона, които подсилват отбраната на Плевен. Осман паша получава и допълнителни подкрепления от 13 батальона, като армията му достига 30 000 души - най-големия брой за цялата обсада. На 11 септември руснаците предприемат трета атака на Плевен. Генерал Скобелев превзема два редута от южната страна, а румънски части с цената на 3000 убити превземат важния редут Гривица от север. На 12 септември османците си връщат южните редути, но не успяват да отблъснат румънците от Гривица. От началото на септември до този момент руските загуби възлизат на около 20 000 души, докато турските са само около 5000.
Всичко това кара император Александър II да се колебае как да продължи войната. И дори изказва мнение армията да се изтегли зад Дунав на зимни квартири и да поднови водените действия през пролетта. Руските генерали успяват да го разубедят, и в крайна сметка императорът освобождава великия княз Николай Николаевич от командването, като оставя за формален главнокомандващ румънския княз Карол I, а де факто - новия началник-щаб - генерал Едуард Тотлебен, известен със защитата на Севастопол по време на Кримската война. Тотлебен решава напълно да обкръжи и изолира града, което е постигнато след битката при Горни Дъбник на 24 октомври. Осман паша на свой ред отправя искане до командването да изостави Плевен и да се оттегли, но не получава разрешение за това. Лишен от снабдяване, той в крайна сметка прави опит да разкъса обсадата. На 9 декември Осман паша пресича река Вит и атакува на трикилометров фронт, преминавайки през първия ред руски окопи. Подкрепяни от мощен артилерийски огън, руснаците скоро ги отблъскват обратно през реката, като в боя е ранен самият Осман паша. След като за кратко удържат позициите си, турците са отблъснати в града. На 10 декември Осман паша предава Плевен и гарнизона на руснаците. Руските загуби в този последен бой възлизат на 1 генерал, 57 офицери и 1639 войници. От турска страна само убитите са около 6000, пленени са 10 паши, 2128 офицери, 37 200 войници, 88 оръдия и 7 знамена. Падането на Плевен развърза ръцете на руската армия за стремително зимно настъпление по всички фронтове. И само след два месеца руските войски ще бъдат пред стените на Цариград.