/Поглед.инфо/ Страната твърде успешни върви към новите поредни парламентарни избори. И никой не може да я спре. Отвращението от партиите въобще, и най-вече тези от народното събрание, е почти безгранично. Партийните върхушки успешно се дърлят. Хората са изнервени, но не от това че Вождът от Банкя не е успял след поредната си „победа“ да се върне на бял кон на власт и отново да яхне държавата (макар и задкулисно), но вече „изпран“ и „пречистен“. Най-нискорейтинговият политик (Кой?) най-яростно се зъби на най-рейтинговия в България политик. Политиците на класическата олигархията (ГЕРБ, ДПС) взаимно се притеглят и отблъскват помежду си и с новата олигархия на наследниците на старата жълтопаветна градска софийска буржоазия и новопръкналите се богаташи от средата („обединените евроатлантици“ и правнонулеви политици). И всички ти били загрижени за народа!?!?
Всички са срещу всички на основата на своите тяснопартийни интереси и лични икономическо-финансови облаги. Но всички тези парламентарни тлъстозаплатници са единни само в едно – в защита на интересите на бизнеса, против интересите на хората на труда. В най-тежкия кризисен момент за страната те подариха на бизнеса над 8 млрд. лв., спечелени от държавните предприятия и труда на десетки хиляди хора на носителите на „прогреса, демокрацията и евроатлантическите ценности“, т.е. на богаташите от бизнеса. Политиците забравиха златното либерално пазарно правило, че пазара определя дали бизнеса печели или губи. Щом човек е бизнесмен, трябва да е подкрепен на всяка цена, разбира се за сметка на бедняка, включително и за плащането на скъпия поради Украйна ток. В резултат на това всеки ден в България само в спестовните влогове са появяват по трима нови милионера.
В България е едно от най-големите в света неравенства между хората. И това на-добре личи в преразпределителните отношения чрез данъците и таксите. От произведеният в страната БВП ежегодно средно около 36-37% се преразпределя чрез данъците и бюджета на страната, при средно за ЕС около 46-50%, а в Швейцария – 62%. В чий интерес е това наложено силово със закон ниско преразпределение – на бизнеса, който плаща най-ниските в ЕС корпоративни данъци и най-ниският данък дивидент (само 5%). За справка на любопитните във Великобритания данък дивидент варира от 8.5 до 39.35%, в Германия 25%, в Русия 15%, в Литва 15% и т.н. Кой така лошо за трудовите хора и бедните така определи данъците? Разбира се, депутатите от Народното събрание от всички т.нар. системни партии. Нещо повече, под маската на популизма (намаляване на цени на стоки и услуги чрез целево отраслово намаляване на ставките по ДДС) се осигуриха огромни нови допълнителни доходи на бизнесмените в секторите с намалено ДДС. Например, Борисов и Алибегов се разбраха и ДДС за ресторантьори се намали, а последните печелят стотици милиони допълнително годишно. Пандемията я няма, но ниската ставка по ДДС остана. Подобно нещо стана с прегръдката на Нинова с Кукушева и намазаха филията не на потребителите на хляб и хлебни изделия (огромната маса българи), а на хлебари и брашнари. В същото време в ресторантьорството, хотелиерството и хлебарството се плащат най-ниските трудови възнаграждения в България. Сега се подготвя подобно действие за едни от най-богатите български бизнесмени – тези от фармацията с предложението за намаляване на ДДС върху лекарствата (пак подкрепено от ръководството на БСП) и ново неимоверно обогатяване на търговците с лекарствата – вносители, потребители и търговци на едро и дребно. И пак с популисткото оправдание, че ще се намалят цените на лекарствата на дребно и ще бъдат подпомогнати бедните болни хора. Тук важи принципът: „Трай коньо за зелена морава“.
В предизборния хор за 50-то обикновено народно събрание всички партии предизборно, включително и представителите на БСП, на разните леви и социалдемократически партии, открито и цинично заявяваха, че няма да се повишават данъците на богатите и не предлагаха намаляване на данъците на бедните. Именно огромната бедност, обедняването на бедните и обогатяване на богатите и най-вече на най-богатите, огромното неравенство, ниските трудови възнаграждения на преобладаващата част на трудовите хора са най-мощния стимул за обезбългаряването на България. Тази многогодишна политика провеждана от Иван Костов до наши дни, подкрепяна от всички парламентарни партии, доведе до омерзение сред огромната маса избиратели, до усещането за безнадеждност за развитието на България.
Изборите станаха избори без избор – все една и съща крайно дясна икономическа и финансова политика – политика в интерес на бизнеса. Партиите на дясното пространство се разроиха от все повече мераклии да се обогатят чрез властта, от мерака на все повече олигархически кръгове да имат свое лоби в Народното събрание. В стремежа към все по-голяма печалба за своя обръч от фирми, лобитата, макар и почти изключително либерални, крайно десни като политики, не могат да формират правителство. Политиката в интерес на бизнеса доведе до формирането на олигархически тип управление на страната и най-голямата бедност и смъртност в Европа, а и в света.
За преодоляването на политическата криза, формирана от невъзможността да се състави правителство, адептите на дясната олигархическа политика измислиха и поддържат някои вносни форми на управление, често определяни с нищо не говорещи определения: „техническо правителство“, „експертно правителство“, „програмно правителство“, „равноотдалечено от партиите правителство“ и за капак – „надпартийно правителство“. И всичко това за да се избягнат резонните понятия „коалиционно правителство“ и „служебно правителство“. Коалиционното правителство е споразумение от две или повече партии да управляват заедно. Служебното правителство е формално безпартийно, т.е. не е избирано от партии, те не носят отговорност за него, но в него винаги има партийно оцветяване. Програмното правителство е прикрита форма на коалиционно правителство – сглобка от партии за решаване на определен кръг от въпроси, определяни от тях като най-важни, първостепенни.
Най-активни в лансиране на идеята за „надпартийно правителство“ се оказаха представителите на БСП в предизборната борба за 50-тото Народно събрание, понякога и съчетано с експертно. Некадърността на десните партии в дясното евроатлантическо (ГЕРБ, ДПС, ПП/ДБ и ИТН) и антибългарско по състав Народно събрание да състави правителство бе прикривана от тезата на неуморимите и безкрайно явяващи се по телевизионните екрани коментатори за „умората“ на хората от избори. И за да не ги караме избирателите непрекъснато да упражняват демократичното си право, то ние в Народното събрание, като лобита на олигарсите, трябва да съставим правителство, но и да намажем тлъстичко личната филия за предстоящите четири години. Това е тезата на Пеевски – „да няма много избори“, ние да си редим нещата, а да не „разкарваме хората“.
Тази пеевска теза бе подкрепена от Нинова на 25 май 2024 г.: „Правителство след изборите ще има – трябва да е надпартийно и програмно“. На същия ден Свиленски също изрече: „програмно надпартийно правителство“. Ченчев е за същата теза: „След изборите трябва да имаме надпартийно правителство“ (20 май 2024 г.). Да е надпартийно, но по коя и с каква програма, с какви цели? Кой да ти каже? Нинова отново препотвърди тази своя теза на 2 юни 2024 г. в нейния още по-разширен формат: „В БСП виждаме бъдещото правителство като експертно, надпартийно и програмно“. И пак без да ни казват не само каква и чия е програмата, какъв е нейните характер (крайнодесен, дясно-консервативен, неолиберален, социаллиберален, социалдемократически, социалистически и т.н.), но и какви трябва да бъдат експертите – конституционалисти като Деси Атанасова, кариерни дипломати като Главчев и т.н. Тази теза бе защитавана от дейци на БСП и след погрома на партията на изборите на 9 юни 2024 г. На Бузлуджа на 29 юли Др. Стойнов произнесе: „оттук нататък правителствата трябва да бъдат надпартийни, за да може страната да тръгне по пътя на разбирателството“. Да разбирателството е важно, но интересите на хората, които гласуват за тебе и твоята партия не са ли по-важни? Разбирателство за какво, в чий интерес?
А сега да се опитаме да разберем „Що е то надпартийно правителство?“ Самият израз „надпартийно правителство“ означава, че управляващите, изпълнителната власт в страната стои над партиите, може да им разпорежда и да контролира тяхната дейност. В тълковния речник понятието „надпартиен“ е определено като: „който стои над партиите и не защитава партийни интереси“. Ключовото значение е „не защитава партийни интереси“ на някаква отделна политическа партия. Във вътрешната политика партиите изразяват, отстояват и на власт прокарват интересите на определени големи групи от хора: левите партии – на работещите, на наетите работници и специалисти, на бедните и онеправданите; десните партии – на капитала, на бизнеса, на работодателите; центристките партии – колаборация с леви и десни, но обикновено с наклон към дясното. Няма как „надпартийното правителство“ да е избирано от партиите в Народното събрание, които са изразители на различни групови обществени интереси, да избират правителството, то да подлежи на парламентарен контрол и се отчита пред тях и в същото време да е „надпартийно“ и да не свързано с партии. Получава се истински оксиморон – партийното правителство се избира от партиите, стои на парламентарен контрол и отчет пред тях и не е свързано с партии.
И още един аспект. Защо партиите се явяват на избори? Не е или за да спечелят властта и чрез нея да отстояват и решават проблемите на своите избиратели, а не въобще на някакви си неидентифицирани гласоподаватели, т.е. имагинерни, реално не съществуващи в емпиричния свят. Тази тези на ръководството на БСП преди изборите през юни 2024 г. за „надпартийно правителство“ бе разбрана от множество леви избиратели като отказ от борбата за власт, като примирение с победата на десните и присламчване към дясното управление за лична изгода още четири години. Това стана един от факторите довел до изборния провал на БСП на миналите парламентарни избори. Лозунгът „надпартийно правителство“ демотивира ляво мислещите хора в България. Той не съответства на Програмата на БСП (стр. 40, 42 и 44), че БСП трябва на първо място да работи за „защита интересите на хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите“, както и на „нуждаещите се от грижа и подкрепа“.
Тезата за „надпартийно правителство“ е и антидемократичен подход, понеже подобно правителство, ако някога се състави, ще стане, искат или не искат това партиите от парламента, силен властови център, който по същество ще измести народното събрание и ще повлияе негативно на характера на парламентарната република. Подобно правителство трябва да търси общия национален интерес, какъвто реално в неолибералното българско общество не съществува. Има опасност подобно правителство да последва тезата на Мусолини: „Правителството ще управлява за всички (нацията, народната общност – б.м.), защото държи сметка за общите интереси. Ще управлява против всички, когато класите били те буржоазни или пролетарски, желаят да противопоставят своите частни интереси срещу общите интереси на нацията“. (виж: Борба за нов ред. С., Изд. „Нова Европа“, 1943, с. 104).
Няма как „надпартийно правителство“ да „управлява за всички“. Тази идея противоречи на реалната обстановка в България, Европа и света. Няма общи интереси между милионера от една страна, и от друга – просяка и бездомника от софийските подземия, между крупния бизнесмен и наемния работник, между вълка и агнето. Живеем във време разделно, време на все по-голяма разделение между богати капиталисти и бедни наемни работници. Както казва един от най-богатите хора в света Уорън Бъфет (2006 г.): „Има класова война, наистина, но моята класа, класата на богатите, води тази война и ние побеждаваме.“ Според него в САЩ данъкът от 37% за доходите над 600 000 долара е малък. А за нашите доморасли олигарси-бизнесмени данък от 10% им бил висок! У нас над 90% от българите са победени в тази класова война и са победени, понеже няма кой да организира тяхната борба за намаляване на неравенството в доходите и справедливо разпределение на новопроизведеното национално богатство, защото левите партии са слаби, а синдикатите безлични.
В тази неблагоприятна обществена и социално-икономическа обстановка пред БСП предимно, но и пред другите, обявяващи се за леви партии, стои екзистенциалният въпрос: да има власт на всяка цена (надпартийно правителство; програмно правителство), т.е. колаборация на левите с десните (както досега) или да се води борба за „социално пазарно стопанство“ и за „социална държава“, така както пише в основополагащите документи на БСП – Програмата и Устава, за да се изпълни със съдържание конституционната формулировка за социална държава, за осигуряване и гарантиране на социално-икономическите права и благополучието на трудещите и бедни хора (безработни, нископлатени, възрастни, деца и лица в неравностойно положение).
Предстоят нови избори и високоплатените от олигархията водещи журналисти на най-гледаните телевизии вече работят за отвращаването на избирателите от новото гласуване. Един от високоплатени журналистически настойчиви призиви към политиците е да кажат предварително с кого ще се коалират (сглобят) за правителство. Това е много опасна игра. Крайно ясно е, че левите би трябвало да бъдат много внимателни към подобни подканяния, понеже всяко предварително коалиране с нелеви партии и движения носи огромен риск. Нека само да си спомним 2005 г., когато десетина дни преди изборите ръководството на БСП се поддаде на подобен натиск и обяви, че след изборите ще се коалира с ДПС. В резултат настана предизборна вълна в полза на „Атака“ и тази популистко-профашистки тип партия влезе в Народното събрание и гласовете на БСП решително намаляха. За този случай си заслужава да напомним думите на Конфуций, че „Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове“. Господа лидери на левите партии, не правете общи планове за пътуване по десни пътища, защото катастрофата по тях може да бъде фатална. „Надпартийно правителство“, доминирано от олигархията, окончателно ще ликвидира България. На страната ѝ трябва правителство, решаващо главния проблем – огромната бедност и огромното неравенство в българското общество, а не „еврозона“, война в Украйна и т.н. евроатлантически глупости („ценности“), прикриващи олигархическата същност на българските десни партии – ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ. На страната ѝ трябва благоденствие на българския народ, а не дясно правителство с гласовете на левите бедни и ограбени хора.