Оставка на правителството, но и оттегляне на Борисов и Цветанов от политиката

/Поглед.инфо/ Разговор на Явор Дачков със социолога проф. Петър-Емил Митев в „Студио БГНЕС“. Според него страната ни е затънала в тресавището на прехода и първата управленска крачка, която трябва да се направи, е определянето на националните приоритети, които да бъдат спазвани, независимо кой е на власт. „За да се случи това обаче, е необходимо да се излезе от наследството на ГЕРБ, това е управленска потребност“, посочи още проф. Митев.

- Проф. Митев, вие изследвате революциите, от 50 години сте преподавател в Софийския университет, отраснали сте в академична среда. Вашите първи наблюдения за това, което се случи вчера? Това истинска революция ли е или виртуална?

- Според мен думата е „подмяна“ и тя има ключово значение изобщо за случващото се. Силата, която все пак има от студентската окупационна стачка и протестите, се дължи на усещането за дълбока несправедливост, за неадекватност на управлението през последните 4 години.

Исканията за оставка практически са в полза на завръщането на тъкмо онова управление. Става дума за фактическа подмяна на потребността от действителна промяна на обществото с шансове да се върне старото управление, което имаше най-малко основание да се нарече „морално“.

Това е парадоксът, абсурдът на ситуацията. Иска се нещо генерално ново, до степен на нов морал – а същевременно не се пояснява точно какво представлява този нов морал. И фактически това искане се превръща в смокиново листо, в завръщане на милиционерщината на предишното управление.

Да сравним с управлението на ГЕРБ – въпреки че всички управления имат основание да бъдат критикувани. Но през управлението на ГЕРБ беше създадена уникална властова машина, в която се сливаха политически, полицейски и властови функции на различни етажи и фактически се заобикаляше, игнорираше се разделението на властта. Тази уникална властова машина продължава да работи. Смята се, че днешното управление трябва да бъде сменено. Нека да бъдем наясно: ГЕРБ не е слязъл от властта, ГЕРБ управлява в София, Варна, Бургас, Пловдив. Да продължавам ли – това са най-големите градове. Кметът на Пловдив достатъчно ясно обясни какво значи на практика управление на ГЕРБ в Пловдив.

Възможността да се върне Борисов, той би искал да се върне на бял кон, разбира се – но даже да бъде на кранта, това е една реалност и ако студентите биха искали да покажат, че наистина искат нещо ново, бих ги посъветвал следното: поискайте оставка на правителството, но едновременно с това поискайте и оттегляне на Борисов и Цветанов от политическия живот. Е, тогава може да стане дума за нещо ново. За „отпушване“, за промяна – без онази зловеща опасност за връщане на полицейщината на доскорошното управление.

- Аз припомням на онези, които говорят за политическо насилие, че при Цветанов полицията масово нахлуваше в домовете – и то на невинни хора – и ги пребиваше в собствените им къщи. А как си обяснявате високата интелигентност или елитът на университетския преподавател или на университетския човек, която обслужва това, което описахте вие като ГЕРБ?

- Борисов и Цветанов съумяха в продължение на 4 години да наситят атмосферата с антикомунистически послания. Да създадат атмосфера, при която става възможно всичко, което трябва да направи държавата, за да излезе от тресавището на прехода, да се концентрира в една точка и тя да повтаря началото на прехода. „Който не скача, е червен“ и „Долу БКП“. Това е и част от цялата подмяна.

Тук отново се сблъскваме с изключителни парадокси. Защото управлението на ГЕРБ беше начело с Бойко Борисов, член на БКП, син на член на БКП. Макар че той главно за дядо си говореше… Борисов е човек, който отказва да си хвърли партийната книжка след началото на промените, нали? И Борисов, и Цветанов са свързани с репресивните органи, и двамата – членове на БКП. Председателят на парламента – също член на БКП, част от съдебната система, която също е част от репресивния апарат.

Сега имаме управление начело с Орешарски, който никога не е бил член на БКП, имаме за вътрешен министър Цветлин Йовчев, който беше началник на кабинета на президента Плевнелиев. Имаме за вицепрезидент Даниела Бобева, която е известна симпатизантка на СДС. И сега, под флага на антикомунизма, всичко това се превръща в искане за сваляне на това правителство и даване на шанс на старото статукво.

Аз допускам, че сред протестиращите студенти има достатъчно хора, които са честни в своите намерения. Това обаче с нищо не променя обстоятелството, че те могат да бъдат използвани като маши, като инструменти. За съжаление днес освен всякакви други кризи има и интелектуална криза. Интелектуална криза, в която участват и студентите, и част от преподавателите. Аз бих казал какво би трябвало да се направи, в случай че става дума действително за водещо научно учреждение в страната, каквото е Софийският университет.

Добре, студентите окупират една аудитория, която обявяват, че е „работилница за идеи“ – с надпис на вратата: „Тук всеки може да влезе, но само със собствено мнение”. И започват да обсъждат какво трябва да се направи. Защото наистина много неща трябва да се направят. Страната затъна в тресавището на прехода – в един оплетен възел на депопулация, в икономически растеж, близък до стагнация; в морална криза; в силна поляризация между много бедни и много богати.

От тук нататък първата управленска крачка трябва да бъде определянето на националните приоритети, какво трябва да се направи. Приоритети, които да бъдат спазвани, независимо от това какво правителство управлява. За да се случи това, трябва да се излезе от наследството на ГЕРБ, това е управленска потребност.

- Това е много важен въпрос. Никой не го поставя обаче. Всъщност ГЕРБ се дръпна от властта, за да няма ревизия на тяхното наследство.

- Точно така. Фактически сегашното искане за незабавна оставка означава да се прекъсне въпросът за преразглеждането на това наследство. Защото това наследство е огромен факт!

- Какво въздействие оказа то върху страната, върху хората? Върху взаимоотношенията? Аз мога да кажа две неща от журналистическа гледна точка. В голяма степен днешното смело поведение на много колеги в големите телевизии се дължи именно на това, че по времето на ГЕРБ имаше тотална цензура и никой не можеше да си позволи да говори срещу властта, защото биваше остракиран или маргинализиран. Сега е лесно да говориш срещу Орешарски, защото той няма да вдигне телефона и да те уволни.

- Управлението на ГЕРБ се отличаваше не само с политическа, съдебна, полицейска – но и медийна власт. След начина, по който бяха спечелени изборите през 2009 година, беше логично да се очаква, че в атмосфера, в която ДПС беше очевидно сатанизирано – имам предвид Делян Пеевски, същият този, заради когото после започнаха протестите. Медиите, които бяха под негово влияние, напротив, бяха изключително доброжелателно настроени към кабинета на Борисов и го подкрепяха.

Има един психологически момент, който продължава да е факт в медийната и социалнопсихологическа атмосфера. Преди избора на Пеевски имаше една сцена, в която той се обръща към Цветанов в парламента и му казва, че той ще получи заслуженото, ще бъде наказан за своите престъпления. Такава лична страст и емоция беше вложена в това, че единственото сравнение, което ми дойде на ум, беше: Това е робът, който е освободен и вижда възможност да се реваншира пред господаря.

Пеевски е бил рекетиран и всичките му подвластни медии са били длъжни да се съобразяват с това, което е диктувал същият Цветанов. Ясен е отговорът на въпроса „Кой предложи Пеевски?”. Пеевски предложи Пеевски. Пеевски е отишъл при Доган, след това при Местан и Станишев. Това е. Всичко останало е спекулация. Защо беше избран Пеевски? По същата логика, по която беше назначен Бойко Борисов за главен секретар на МВР. След Борисов останаха 50 трупа. И кои бяха те? Хора на „Мултигруп“, СИК, ВИС…

Стана ясно, че концентрацията на власт в ръцете на такъв човек му дава изключителни анонси за това да злоупотреби с властта. Наистина, Бойко Борисов е изключително талантлив комуникатор. И това, което беше казал на едни работници: „Вие сте прости и аз съм прост. Затова се разбираме“. Всъщност това се отнася за целия народ. Това, че той си противоречеше, на никого не правеше впечатление, това, че Борисов сутрин казваше едно, вечер друго, на никого не правеше впечатление.

Борисов си противоречи неколкократно и в личния си живот. Достатъчно е да се идентифицираш с Борисов, да влезеш в неговия начин на мислене. Сравнете го с всички останали и начините, по които комуникираха. Вече не говоря за Симеон Сакскобургготски, роден аристократ. Единственият български политик, който не каза никога нито една лоша дума за никого.

- И не си изпусна нервите. Запази стилистична цялост.

- Крилата ще остане неговата фраза, че е по-добре да си господар на мълчанието, отколкото роб на думите. Той беше господар на мълчанието. Прекрасно, но не това е начинът да печели аудитория.

- Вие изследвате революциите. Може ли да се направят аналогии с по-предишни периоди? Говори се за „цветни революции“ в края на миналия век, в началото на този… А в България – сигурен съм в това, се извършва телевизионна революция. Свидетел съм на събитията и виждам как образът им през телевизиите се уголемява и изкривява. И всъщност не съответства на действителността.

- Така е. Предварително бих казал, че окупационната стачка е силно политическо оръжие. Това беше доказано през 1980 година. Защото разтърсването на социалистическата система в Полша започна с окупационна стачка. Когато имаше конкретен повод – уволнението на Анна Валентинович, работниците окупираха един завод, който бе от важно значение за цялата полска икономика. Това доведе действително до оставката на Едвард Герек през септември същата година. Това е началото на „Солидарност“. Но не е все едно да бъде окупиран университет и да бъде окупирано едно такова предприятие. Ако се окупира например АЕЦ „Козлодуй”, ще има друг ефект, нали? Окупационната стачка сама по себе си не може да свали никакво правителство. И аз не знам какво дава толкова голямо самочувствие на студентите. Слушах сутринта – някои от тези окупатори говореха с изключително самочувствие и това в известна степен ме озадачава вече. Особено след посещението на едно високопоставено лице.

- Бившият американски посланик Джеймс Пардю.

- Именно – един бивш американски посланик, който е известен с това, че е от ЦРУ.

- Как си обяснявате тези неща? Директна намеса?

- Със сигурност може да се каже, че посланик Пардю не е посъветвал студентите да прекратят стачката. Най-вероятно е искал да ги види какво представляват. Това, което им е казал, е част от задкулисието на борбата срещу задкулисието.

Решението на Конституционния съд за Делян Пеевски излезе на 8 октомври. На 25 октомври, петнайсет дни по-късно, те се възмутиха от това решение. Извинете, но ние сме виждали съвсем други примери. На 10 юни 1990 година бяха изборите тогава, на 11 юни започна окупационната стачка! Сега, питам аз, какво е станало между 8 и 25 октомври? Това е задкулисие. И нежеланието да се дават пресконференции и т.н. Това е доказателство, че борбата против липсата на прозрачност може да се води по един много непрозрачен начин.

- Сегашните протестиращи казват: „Ние сме малко, но сме прави“. Да оставим думите за красотата и прочие.

- Не всички, които са малко, са прави. Трябва да конкретизират какво всъщност искат. Тук стигаме до най-големия парадокс. Имаме само едно, и то негативно искане – оставка. Съвършено ясно е, че има само две политически сили. Едната беше до вчера на власт, другата сега има водещо значение. Свалянето от власт на едната означава огромен шанс да се върне на власт другата. Ако искаш нещо трето – потърси друг подход. Ако искаш да се преодолее омразата, различието, да се стигне до национални приоритети, създай работилница за идеи. Дай идеите. От идеите трябва да се почне. Оставката не е идея, това е политически акт. Дълбоко ме смущава и обстоятелството, че фактически от началото на протестите през февруари досега не се дава възможност за някакво израстване на нови лидери от средата на самите младежи. През февруари се появиха нови лидери – някои от тях достатъчно интересни. Като Ангел Славчев например. Този процес на съзряване на ново нещо, на нещо потребно, на нова партия – беше прекъснат. И през летните протести, и сега не се дава възможност да се очертае група от хора с някакви идеи.

- Това е много интересно наблюдение.

- Така стигаме до огромния управленски проблем – невъзможността на нашите елити, създадени по време на прехода, да се обновяват по естествен път чрез идване на нови лидери, на попълнения отдолу на качествени хора.

- Това не го ли прави ДПС само?

- Не. Това се отнася за всички парти – и за БСП, и за партиите от Реформаторския блок. Мога да дам конкретни примери. Калоян Методиев – беше един от моите много добри студенти – беше водач на младежкото СДС. Имаше влияние, имаше авторитет и потенциал. Отказа да вземе страна в борбата, която се водеше тогава в ръководството на СДС, и беше изтласкан. Всички младежки организации са слаби и зависими. Патернализмът е по-тежък даже от времето на социализма. Няма такова израстване отдолу на хора, които могат да проявят качества, защото от тези младежки организации сега се иска само да бъдат послушни. Не случайно няма младежки организации!

- Тези студенти не говорят по същество.

- Не говорят, да! Няма организации, всичко е много аморфно. Няма възможност за нормално обновяване на елита. Всички отиват в старите елити. Въпросът е „Кой?“ – в случая, дали ще бъде Станишев или Борисов. До това се свежда въпросът, няма трето. За съжаление това е огромната част от подмяната. Че истинският въпрос за обновяването на елита на страната се подменя с въпрос само за една-единствена оставка. Това е подмяна, а не промяна.