/Поглед.инфо/ България е държава, която претърпява по няколко политически катаклизми на век. През ХХ-ти век това бяха загубата във Втората балканска война и двете световни, както и рухването на социалистическия строй, който доведе до сегашния труден и неприключил преход. След всеки катаклизъм идва и нова власт, която типично по български прави всичко възможно да срине преходната, да я обезличи и омерзи до степен на пълно отрицание.

Повече от 30 години след падането на социалистическия строй, голяма част от българските правителства направиха всичко възможно да скъсат всякакви връзки с Русия и източните държави. Ако се абстрахираме от икономическите, политически и финансови отношения, които разбихме и много често се оказаха в ущърб за нашата държава (примери за това са нереализираните АЕЦ Белене, Южен поток и нефтопровода Бургас – Александруполис), най-тежкото за нас като нация е, рушенето на културно – историческото наследство между България и Русия.

Най-скорошен пример е позорното предложение на сегашното българско правителство да премахнем 3-ти март като национален празник, който дори западните историци наричат “началото на Третата българска държава“. Но разрухата уви е навсякъде, бутат се паметници, отменят се празници и съвместни чествания като например това на 24-ти май, когато през 2017 г. нашите два народа празнуваха денят на славянската писменост заедно. Други места пък са оставени на тотална разруха и занемаряване. Един такъв пример е построеният през далечната 1954 г. Парк-музей “В. Н. Лавров“.

Паркът се намира в непосредствена близост до село Горни Дъбник, Плевенска област. В него са погребани останките на над 3500 руски и финландски войници, сражавали се за свободата на България, в една от най-тежките битки (битката при Горни Дъбник) за цялата освободителна война от 1877-1878. Редно е да се спомене, че голяма част от падналите за свободата на България в тази битка са млади момчета. Такива са : Поручик Николай Николаевич Пороженко, на едва 24-годишна възраст, Полковник Елмар Фьодоривич Прокопе на 36-годишна възраст, Полковник Константин Алексеевич Рунов – 38 годишен, Николай Фьодорович Ожаровски – 33 годишен, Поручик Михаил Николаевич Перепелицин – 29 годишен, Капитан Павел Николаевич Базилевски – 31 годишен, Подпоручик Александър Павлович Романов – 25 годишен, Поручик Лев Петрович Кашерининов - 26 годишен, Подпоручик Николай Константинович Шилдбах – 22 годишен, Прапоршчик Брор Густав Йоханович Гресбек – 22 годишен, Генерал-майор Василий Николаевич Лавров – 39 годишен, както и Полковник Отон Мебес, Офицер Александър Гагман, Офицер Сергей Воробеев, Офицер Рейнхолд Хамар, Подпоручик Оскар фон Смит и много други, чийто тленни останки или не са намерени, или са погребани в братските могили на парка Лавров. Това са хора, които са оставили майки, бащи, съпруги, деца и техните роднини никога не са могли да им кажат последно сбогом нито да видят къде са погребани. Те са погребани в една чужда земя, макар и братска и признателна, или поне така е написано на паметника, който сме им оставили:

Ако се абстрахираме от фактът, че обещанието, което сме направили на падналите за свободата ни, написано на тази колона, не е спазено и дружбата не беше вечна, ако имаме достойнство като народ, поне бихме почистили техните могили, като признателност, че тези войни, каквито и да са били подбудите им, са оставили костите си, за да може нашата държава и народ да съществуват и до днес. Това е не просто уважение към тези хиляди загинали войници, а също така и към нас самите като народ, защото ако не уважаваме миналото си, какво бъдеще искаме да имаме?