Партията на Бареков е трета, БСП е с 20,5%, а ГЕРБ с 19,8%

/Поглед.инфо/ Подкрепата за Бареков с повече от процент над реформаторите и ДПС

"България без цензура" е трета политическа сила. Това показа януарското социологическо проучване на Института по модерна политика. Според данните от него учредената наскоро партия събира с над процент повече подкрепа от българите отколкото Реформаторския блок и ДПС. Анализът на електоралната нагласа нарежда Николай Бареков и новата му формация след БСП и ГЕРБ.

Институтът отново регистрира съвсем лека преднина за БСП спрямо бившите управляващи от ГЕРБ, като събраната за тях подкрепа, ако парламентарният вот бе днес, би била съответно 20,5%, а за ГЕРБ – 19,8%. Малката разлика от 0,7% на практика потвърждава изравнените позиции на двете водещи политически сили, регистрирани и в предходните ни проучвания от м. ноември и м. декември. Двете партии продължават да са по-скоро в условията на "позиционна война", отколкото в политическо настъпление или отстъпление. Затова пък новата формация „България без цензура“ набира все повече одобрение. Публично обявеният политически съюз на партията с ВМРО и Земеделския народен съюз получава подкрепата на 5,6% от анкетираните. 4,5 е заявената подкрепа за коалицията "Реформаторски блок", а за ДПС биха гласували 4,3% от респондентите.

Данните от независимото проучване потвърждават преднината за конфигурацията "България без цензура"-ВМРО-ЗНС спрямо Реформаторския блок, регистрирана за първи път в декемврийското проучване на Социологическия екип на ИМП. Хипотезата за тази преднина е, че влияние върху декларираната електорална подкрепа оказват фактори като повишената публична активност около официалното учредяване на партията на Николай Бареков, разцепленията в Реформаторския блок, свързани с напускането на "Зелените" и "Синьо единство", заглъхването на протестната вълна, подкрепяна от формациите, включени в Реформаторския блок.

Отново се регистрират близки стойности на подкрепата за двете националистически партии: "Атака" с 1,6% и НФСБ с 1,5%. Преизчислени към декларираната избирателна активност тези резултати показват, че двете формации биха останали "под чертата", ако парламентарните избори се провеждаха към момента на проучването. С това на практика независимото проучване потвърди тенденциите, уловени от почти всички социологически агенции в края на миналата година и опроверга последните подозрително различаващи се анализи на някои от социолозите. ИМП регистрира начално електорално присъствие на формацията АБВ, създадена от президента (2002-2012) Георги Първанов, която обяви, че ще излезе със самостоятелна листа в европейските избори, водена от настоящия евродепутат Ивайло Калфин. Делът от респондентите, които заявяват подкрепа за АБВ към момента на проучването обаче е едва 1%.

Въпреки електоралната подкрепа, която получават на този етап двете нови политически конфигурации – "България без цензура"-ВМРО-ЗНС и Реформаторския блок, получените от това изследване данни, съпоставени и с предходните изследвания на Социологическия екип на ИМП, дават основание отново да се потвърди оценката му, че като цяло се наблюдава ерозия на съществуващия партиен модел на прехода.

Почти същите проценти и конфигурация показват и електорални нагласи за избори за членове на Европейския парламент. Ако вотът за евродепутати се провеждаше към момента, минимална преднина щеше да има БСП с 19,4% подкрепа, втори щяха да са ГЕРБ с 19%, трети "България без цензура"-ВМРО-ЗНС – 5,5%, а Реформаторския блок и ДПС щяха да съберат по 4%. Това са и политическите формации, които биха излъчили свои депутати в Европейския парламент, ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването.

Според данните на ИМП, работата на действащото Народно събрание се оценява положително едва от 7,2% от респондентите, докато повече от половината – 58,4% дават отрицателна оценка. Немалък процент – 24,1%, определят оценката си като "нито положителна, нито отрицателна". За разлика от Народното събрание, при което отрицателните оценки категорично доминират над положителните, данните от проучването сочат по-висок дял на положителните оценки за Министерския съвет - 16,7% е делът на респондентите, които оценяват положително работата на кабинета "Орешарски". Почти половината от анкетираните – 48%, дават отрицателна оценка на правителството, 23,5% не могат да формулират отношението си нито в положителна, нито в отрицателна посока, а 11,8% не могат да преценят. Проучването регистрира положителна оценка за работата на държавния глава от 16,5% от респондентите и неодобрение от 35,3%. Висок е процентът на респондентите, според които дейността на президента не може да се определи нито само в положителна, нито само в отрицателна посока – 33,7%. Други 14,5% от анкетираните заявяват, че не могат да преценят.