/Поглед.инфо/ За по-малко от две години в България се провеждат за втори път предсрочни избори. Предишните бяха на 12 май 2013 г., а днес за втори път българите отиват извънредно пред урните.
След като се стигна до предсрочен вот заради криза на доверието в институциите, започнаха да се долавят симптоми и на криза на избора. Какъв ще бъде той – партиен или личностен, протестен или в подкрепа на някоя политическа сила, обективен или купен ще се разбере в края на изборния ден.
Как се стигна до тук. На 25 май се проведоха избори за 17 евродуепутати в Европейския парламент. Веднага след като излязоха резултатите, стана ясно, че социалистите с правителство на Пламен Орешарски трудно могат да останат на власт.
В първите дни на юни лидерът на БСП Сергей Станишев заяви, че правителството трябва да подаде оставка незабавно след преодоляване на вота на недоверие, който ГЕРБ му беше поискал за водената финансова политика, и изборите да са през юли. Той се опита под формулировката, че в партията се правят анализи на резултатите от евровота както и оценки на работата на кабинета да отложи решението във времето, но председателят на коалиционния партньор ДПС Лютви Местан недвусмислено беше се обявил за предсрочни избори. Тогава Станишев обяви: "След като ДПС заяви позицията си за предсрочни избори, не можем да носим сами отговорността за правителството. Нито министрите, нито премиерът заслужават да носят тази отговорност в условията на недоверие и липса на подкрепа. Затова най-нормално е да подадат оставка след вота на недоверие срещу кабинета".
След като цяла година лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов повтаря като мантра, че правителството "Орешарски" трябва да си ходи, на 5 юни умело се възползва от позицията на ДПС за предсрочни избори и незабавно обявява курс към провеждането им. Още от утре да се започнат консултации при президента кога да има предсрочни избори, заяви той. Не пропуска да обяви, че мандатоносителят не е била БСП, а ДПС. Хвърли и противоречиви оценки за Орешарски, определяйки го за "псевдопремиер, който няма никаква дума. След сътресението на държавата, което ние предвидихме отдавна, беше ясно, че Орешарски ще бъде виновникът, от който ще избягат БСП и ДПС". Именно тогава Борисов заяви и че " с тези заеми, които се изтеглиха ще се изкарат хората февруари-март отново на улицата и това е умишлено", което не му пречи днес да е радетел на нов дълг на държавата.
След анонса на Лютви Местан, че ДПС иска оставка на кабинета "Орешарски" и избори в края на октомври или началото на октомври, Борисов тутакси излезе с призив президентът Росен Плевнелиев да започне консултации за предсрочни избори. На 6 август Плевнелиев с указ разпусна 42-ото Народно събрание.
Преди събитията се разиграха при следния сценарий - Пламен Орешарски подаде оставка, която бе приета от НС на 24 юли. В 12.15 часа в същия ден за оставката на кабинета се регистрираха 196 народни представители в НС. 180 от тях гласуваха "за", против бяха 8 и 8 се въздържаха.
Три часа след приетата оставка на кабинета, президентът Росен Плевнелиев свика консултации с парламентарно представените политически сили. След консултациите Плевнелиев веднага връчи проучвателен мандат на ГЕРБ в лицето на лидера й Бойко Борисов, който бе върнат също веднага на президента. На следващия ден – 25 юли Плевнелиев връчи проучвателен мандат и на БСП, който беше върнат веднага от председателя на ПГ на Коалиция за България Атанас Мерджанов. На 30 юли Плевнелиев връчи проучвателен мандат на ДПС, но и той бе върнат.
Когато рулетка с мандатите се превъртя, на 5 август Плевнелиев насрочи произвеждането на парламентарни избори на 5 октомври т.г. С друг свой указ назначи, служебно правителство със служебен министър-председател Георги Близнашки. За Плевнелиев назначението на служебно правителство е второ, след като преди това през 2013 г. определи дипломатът Марин Райков за служебен премиер.
Служебното правителство на Близнашки още в първата седмица запретна ръкави и започна политическа чистка в полза на ГЕРБ и на близки до Плевнелиев политици и експерти. Освен кадровата метла, не пропусна и да реанимира много от идеите на управлението на ГЕРБ.
Плевнелиев, който дърпаше конците на служебния кабинет, тези дни започна да изразява мнение и за евентуални последващи предсрочни избори. Бойко Борисов пък обяви, че не вижда възможна коалиция след изборите. "Не виждам как ще съставим правителство. То се подразбира от само себе си, че ще върна мандата, няма как да преговарям с всички тези партии. Като гледам, пак ще има коалиция между другите партии – ДПС, БСП, Цензурата, а защо не и Реформаторския блок", обяви той преди два дни.