/Поглед.инфо/ „Запазването на териториалната цялост на Украйна може да се постигне само с федерализация”, заяви вицеканцлерът и министър на икономиката на Германия Зигмар Габриел в интервю за вестник Welt am Sonntag. „Териториалната цялост на Украйна може да бъде съхранена само в случай, че в областите, където мнозинството са руснаци, бъде направено предложение за федерализация. Стабилната концепция за федерализация ми се струва единственият подходящ път”, заяви Габриел.
Русия предложи това още преди няколко месеца – преди украинските управници да избият хиляди невинни хора в собствената си страна! В интерес на истината Европа, а най-вече Германия и Франция, не споделяше с ентусиазъм американската наглост по отношение на Русия, но военните престъпления, които извърши Киев над цивилното население в Одеса, Луганск и Донецк, минаха под безучастния поглед на Европа и невиждана по размаха си за Запада медийна пропаганда. Върхът на циничността на Щатите и марионетните им украински власти бе опитът да се спре хуманитарната помощ от страна на Русия, който бе предшестван от набеждаване, че руснаците са виновни за сваления пътническия самолет MH17. Доказателства за това така и не бяха изнесени, а разследването изведнъж потъна в мъгла. При конвоя с помощи бе направен опит да се разиграе подобен сценарий. Украинците лъгаха съвсем безцеремонно пред тв камерите, че камионите превозват оръжие и че се управляват от обучени руски командоси, които ще се присъединят към сепаратистите.
Впрочем всички свикнахме да наричаме сепаратисти хората, излезли да защитават живота на семействата си...
Западните и българските медии не показват никакви снимки и кадри от кланетата, извършвани от украинската армия, а трезвото поведение на Путин и Москва се нарича агресия. Точно като тукашните протестъри. Бесове. Ако Русия бе такава, каквато я бълнуват едноетажни и меко казано, нередовни в главата политици като Маккейн и Сара Пейлин, третата световна война отдавна да беше почнала и свършила, а с нея и света. Въпреки огромните усилия на американската администрация и европейската скопена либерална бюрокрация това да се случи, то все още не е станало. Сега си обяснявам много неща от историята. Нерешителната и разпокъсана Европа, пред чийто равнодушен поглед и скрита симпатия се разгръща фюрерът, който я поглъща.
Героизмът на руския народ и християнският му дух
(по време на войната Сталин възобновява строежа на църкви, които сам е унищожил, защото вижда, че християнската вяра мобилизира духа на съпротива), който спира Хитлер.
Преди време заради комунистическата пропаганда и съветските филми в петък вечер тази патетика винаги ми е била досадна и смешна. Сега оценявам онова, което са сторили. Как да се присмееш на блокадата на Ленинград и Седмата симфония на Шостакович… Чак сега успях да разделя в представите си слетия със Сталин и болшевишката диктатура образ на руснаците от проявата на руския дух и героичната му заслуга Европа днес да съществува. Либералната пропаганда прави грешка, впрочем съвсем съзнателна, като представя Путин за новия Сталин. Понеже нямат аргументи в казуса Украйна, непрекъснато вадят доводи от миналото, за да изкарат Путин и Русия лоши, а Запада добър. Днешната ситуация е съвсем различна от онази преди 25 години, когато комунизмът рухна.
Днес не е на дневен ред утопията на Оруел, а антиутопията на Олдъс Хъксли.
Прекрасният нов свят, който насила иска да направи всички демократични и щастливи, но в замяна на това да ги остави без дух и идентичност.
Мефистофелската тема обаче ни се предлага всеки ден, незабележимо, на час по лъжичка, през медията и затова не усещаме сериозността на избора, който трябва да направим. Да не говорим, че за мнозина той вече е направен вместо тях. Глобализмът и транссексуалността, налагани от либералите, целят именно това – унищожение първо на родовата памет, чувството, че исторически принадлежиш по кръв на даден народ и неговата история, а от там и на паметта въобще. И удар по антропологията, унищожение на човешкия образ, историята на собствената ти идентичност на човек – мъж или жена. Когато от мъж станеш жена, а после решиш пак да станеш мъж, превръщайки се в актьор на онтологично ниво, който само сменя маските, всъщност преставаш да си човек, защото
губиш себе си и не знаеш кой точно си.
Когато свършат представлението, актьорите излизат от образ и се връщат при себе си. Само те си знаят какво им струва да се превъплъщават в чужд човек и колко трудно е да пазят вътрешно равновесие и цялост на идентичността си – говоря за призваните. Впрочем голяма част от тях са нещастни във вътрешния си истински свят, според мен именно защото често им се налага да го напускат, да бъдат други и да забавляват другите. Светът навън ги опустошава.
Възражението срещу диктатурата на хомосексуализма единствено от морализаторска гледна точка е плитко и не много убедително, какъвто е морализмът въобще. Имам предвид морализма, оставен сам на себе си, без религиозни основи и християнска свобода отгоре. От християнска гледна точка похотта е грях, независимо дали става дума за хетеросексуалните, но промискуитетни хора, или за хомосексуалните, които твърдят, че са открили любовта. И в двата случая
похотта е разрушителна
и води до вътрешно обезобразяване и опустошаване на душата. Възражението срещу хомосексуалността и налагането й като норма от либерализма е възражение срещу загубата на човешката идентичност. Срещу обезобразяването на човешкия образ, като накърняване на самото естество на живота, а според християнството и на неговия източник – Бог, Който е Личност, а не безжизнена абстракция или идея за отвлечено добро.
Възражението е срещу цялостното обезобразяване на човешката и божествена структура на живота.
Пошлостта и кичът са само външните признаци на дълбоката изопаченост на човека и неговата тайна. Педерастията винаги е кичозна в своята манифестация. В дълбочина обаче хомосексуализмът е трагичен и християните трябва да се молят за хората, които носят тежестта на това изпитание. Друг е въпросът за превръщането му в норма. Това не може да се приеме с усмивка и аплодисменти, както им се иска на либералите. Реакцията „срещу” е задължителна и дори е дълг на Църквата и на всеки, който нарича себе си християнин. Легализацията на греха е един от белезите на настъпилия ад. Хомо-, метро-, транс- и прочее сексуалности, които днешната култура налага като модел на поведение, не са нищо друго освен отнемане на човечността. Това няма нищо общо с идеалистичната ни представа за западната демокрация, каквато имахме преди трийсет, двайсет, че и петнадесет години. Диктатурата на пазара не е по-добра от диктатурата на пролетарията. Днешната пълзяща либерална хегемония, идваща предимно от Щатите и много напомняща по идеология света на Хъксли,
обещава на хората да им отнеме човешкото, за да ги направи свръхчовеци.
Мечтата на всички е да заприличат на Дейвид и Виктория Бекъм (впрочем с няколко корекции Виктория спокойно би могла да бъде Дейвид и обратното). Цялата политика и култура на днешния западен свят е да внуши на всичко живо, че това е успешният човешки модел, пример за подражание. Онези, които противопоставят този модел на онзи, който помним от комунизма, бъркат – и двата модела не стават и са за боклука. Това, че комунизмът рухна, не означава, че западната демокрация е победила. Напротив – днес тя руинира пред очите ни и изглежда, че никой не може да направи нищо. Днешната опасност идва не от Москва, а от Вашингтон.
Либералната диктатура е опасна сега, а не Русия на Путин,
опитваща се просто да запази някакво достойнство, а чрез Църквата си и някакви ценности. Бъркат онези, които виждат само повърхностния, идеологически пласт на тези неща. Слепи са за дълбочината, а отвращението и истинския потрес, което православието всява в либералите, си заслужава цяло изследване – „Името ми е легион!”.
Разбира се, че не идеализирам нито Путин, нито Русия, в която впрочем бих отишъл само по крайна необходимост. В Чечения руските войници също избиваха невинни деца и жени, но тогава Америка потупваше руснаците по рамото и ги наричаше партньор в борбата срещу тероризма. Да съдиш настоящето по това, което си запомнил от миналото обаче, понякога може да те вкара в сериозна грешка. В Украйна всичко започна от Щатите и те носят най-голямата вина за днешната криза там. Виновна е и Европа, че им поддаква и продължава да казва на черното бяло и с безучастен поглед да гледа как украинските власти, които ще присъединяват Украйна към ЕС,
извършват военни престъпления.
Но под повърхността на тази явна несправедливост има и нещо друго – потресът от модела на живот, който се опитват да ни наложат и който описах по-горе. Този инстинкт трябва да бъде чут. Това, че днес у нас го изразяват хора с леви убеждения или традиционно симпатизиращи на Русия, не трябва да пречи на онези с десни, антикомунистически възгледи и хора, които имат памет за злото на комунизма, да си отворят ушите, очите и ума и да чуят, видят и разберат какво се случва. Най-лесно е сами да си слагаме барикадите и сами да си определяме от коя страна се намираме, но животът винаги е по-сложен, а усещането, че си в комфортна интелектуална позиция, е първото предупреждение, че си минал в територията на неизбежната глупост.