/Поглед.инфо/ Какво значи идеология - мнозина анализатори днес правят гръмки исторически паралели, дълбаят в сложната геополитическа ситуация и стоят безсилни пред фактите от днешния ден, в крайна сметка.

Спомнете си, Втората световна война не беше само идеологическо стълкновение. Хитлер беше пръв съюзник на хървати, на българи, на японци и на италианци, които презираше. Сталин - диктатор, ама удържа на думата си и запази Гърция за западния свят, въпреки всички условия тя да премине към тогавашния Изток. А през време на цялото Средновековие протестантски държави в съюз с католически воюват срещу други протестантски държави. Венецианците първоначално умират от радост, че турците идват на Балканите, защото… ще има търговия. Така че събитията през вековете не развиват линейно, сложните процеси не винаги имат прости обяснения. Трябва да помним това, когато тръгваме да анализираме и сегашните времена.

Какво става днес?

Чудим се какво отново ни праща в онова противопоставяне, което беше смятано за завинаги отживяло. Нали комунизмът беше най-голямото зло? Помните ли как завършва стихотворението "Червените ескадрони"- "вечна обич, вечна правда на света". Такива никога няма да има, защото другото е част от човешката природа. Човекът е добър, човекът е лош, човекът е миролюбец, но е и агресивен. Дори и в космическите кораби, които фантастите - писатели описват, и там няма само добряци, и там има злоба, ненавист и противопоставяне.

А на какво дередже са САЩ, какво ще направи Путин - не зависи от нас. Ние искаме да бъдем само съпричастни до каква степен в тази вечна борбена страст към доброто можем поне с нещо малко да допринесем. Не да бъде напълно реализирано, а поне - частично осъществено.

Говорим, цитираме, посочваме дати, новините прииждат отвсякъде. Но, хора, хрониката не е наука, даже и историографията не е наука, когато няма осмисляне. Иначе едно просто изреждане на факти ми изглежда все едно да си мислиш, че си астроном, когато знаеш, че утре ще изгрее слънцето, а звездите ще избледнеят.

Защо смятаме, че днес сме пред прага на една тревога? Защото грандиозно лъжем - грандиозни лъжи в грандиозни мащаби, с грандиозни последствия. И послания и перспективи се прокарват… Но никой не смее да попита - как така един самолет, излетял до Сингапур 3 ч. CNN го обсъждат при положение, че обикновена природна беда, каквато се е случвала и каквато, вероятно, ще се случи, се анализира, а не се интересуват от черната кутия и от въпроса кой е наредил на малайзийския пилот да се спусне по-ниско? Като че ли това е тайната за възникването на Вселената…

Ние скришом приемаме, че не е удобно да възразим срещу очевидната лъжа тогава, когато тя е толкова масова. Разказах на моя студентка за една книга на Филип Найтли "Първа жертва" През 1854 г. по време и по повод на Кримската война на Великобритания, Франция и Османската империя срещу Русия английският военен кореспондент Найтли споделя своите наблюдения художествено и оттам е станалата впоследствие крилата фраза: "Първата жертва на войната е истината". Наистина първата загуба в една война е истината. Затова смятаме, че сме във война, защото се започва с една триумфална, маршируваща, брутална лъжа.

Аз не познавам Русия - събират ми се да съм бил най-много месец и една седмица там. Но мисля, че исторически руснаците имат право да са нервни, още от времената, когато от Запад ги натискаха рицарите - католици, а от Изток - монголите. Пак говорих на моите студенти: убиецът на Пушкин - Дантес е главният вдъхновител на Кримската война като пръв съветник на Наполеон Трети. Тогава, когато руснаците са се опитвали да се европеизират, в добрия смисъл на думата, винаги са получавали подлярски удар. Коварно е. Русия спасява австрийското господство в Унгария по време на революциите от 1848, а какво получават в замяна - враждебен неутралитет по време на Кримската война /1843-1856/. Така че има и една невроза, исторически възникнала в отношението. Съществува една дистанционна, ако не ненавист, то резервираност, която днес виждаме възпроизведена отново и отново.

Ние, очевидно, на глобална карта няма да спасим сега света, няма да има българска рапсодия в музикално, стопанско и морално отношение. Днес се питаме дали не приличаме малко на хората и събитията от 1913 г., когато бяхме се самозабравили, че е паднал Одрин. Защото всеки казва как е паднал, но никой не иска да знае как е изоставен. Дали не приличаме на онези ненормалници, които през 1915 г. решиха, че е най-добре да сме в съюз с Турция? Дали не приличаме на времето и хората, в което се пееше за "синеоките рицари" и "Рим, Берлин и Токио - верни в борбата, скоро ще разчупят на Чърчил главата"? Сега, в днешно време, излиза, че Чърчил е майката на българската добродетел.

Затова се изследва историята. Ние никога няма да плуваме в сироп на благоденствие, няма да бъдем солта на земята и център на Вселената. Големите лозунги се харчат тогава, когато си неуверен. Ако дъщеря ти е чистачка, ти изтъкваш като аргумент за "сой", че баба ти е била придворна дама. Да, ама какво значение има това за дъщеря ти? Не търсете в историята утеха за собствената си импотентност, не в буквалния смисъл, разбира се. Ние гледаме днес себе си в света като част от него, ние сме негова производна. В нашата история има не само слава, има и мрак, има раболепие, има стереотипи, които не случайно са родили онзи анекдот, в който един нашенец чака на "Орлов мост" и американците, и руснаците. Това не е измислено случайно. И не е, за да се противопоставим на истинското величие от нашата история, а да кажем: престанете, защото няма да ви вярват и за истинското. Когато лъжеш за едно се приема, че лъжеш за друго или - за всичко.

Много е лесно да кажеш какво вчера е било грешно. Много трудно е да предвидиш какво от това, което днес става ще бъде определено от бъдещите поколения като глупост, грешка, а дори и престъпление.

-------

Проф. Андрей Пантев, историк.