Весел Цанков, в. „Сега”
Седим с комшията на сянка, пием бира и спасяваме България. Този път спасяваме висшето ни образование, за което ние като хора с дипломи в джоба милеем до безкрайност много.
- Това, че Турция ни погоди такъв гаден номер, не е страшно - не оставям място за паника аз. - Тези хора просто не са забравили имперските си амбиции спрямо нас.
- Абе, тия какво искат?! - изстрелва като едно черешово топче комшията. - Не стига, че ги учим, ами искат и дипломите да не са фалшиви!
- Те губят! Да ходят да учат в мухлясалите петстотингодишни английски университети. Ние сега трябва да се погрижим за нашето висше образование.
Комшията вперва с надежда очи в мен. Отпивам от бирата, за да си смажа мислите, и захващам изложението:
- Прави впечатление, че университетите у нас са прекалено много. Само в София са 14! За сравнение ще отбележа, че в столицата градските тоалетни са три - пред Централна баня, на площад "Македония" и в градинката пред НДК.
- Пред НДК вече не работи - тъжно отбелязва комшията.
- Ето! В България е много по-лесно да откриеш и поддържаш университет, отколкото градска тоалетна!
- Къде е спасението?! - мълви комшията между две надигания на шишето.
Продължавам изложението:
- В България трябва да има само три университета! В какво сме добри ние, българите? Хубаво пеем, хубаво танцуваме и децата ни са хубави! Значи трябва да има Университет по народни песни, Университет по народни танци и Университет по народно детеправене.
Комшията се заинтригува, попита:
- Като как ще тече учебният процес в този Университет по народно детеправене?
Глътка бира и му разясних:
- Ще се преподава тайната на успеха. Защо са хубави децата ни, комши? Защото, когато ги правим, не мислим, просто ги правим. Ето на това трябва да научим чуждестранните студенти, то е много трудно, нас тук от векове ни приучват да не мислим и пак някой нашенец вземе, та се замисли и става страшно. Обаче за пет години студентите все ще се научат да не мислят, млади хора са това, възприемчиви.
Въпреки току-що казаното комшията се замисли. После сподели измисленото:
- Добре, за правенето на хубави деца ми е ясно като практическа насока. Ама за какво ще им служи на чужденците наученото в Университета по народни танци и в Университета по народни песни? Цял свят ще запее и затанцува българско ли?
- Не, разбира се! То ние не танцуваме и пеем нашето си, та светът ли! Не, комши, ние гоним практическо приложение във всяка една област! Представи си, че възпитаник на Университета по народни танци кандидатства за работа в компютърна фирма в Силиконовата долина. Другите кандидати демонстрират знания, разни там висши математики и програмирания, а нашият човек тропва една хубава ръченица пред комисията! Комисията веднага става на крака и дълго го аплодира!
- На работа взимат ли го?
- Това не е важно! Важното е, че цял свят се прекланя пред нашите народни танци!
Това хареса на комшията, оживи го:
- А пък ако е завършил Университета по народни песни, ще изпее "Тъкала е Донка престилки" на комисията!
- Не, няма смисъл - поправям го меко, - комисията не разбира български. Народни песни могат да пеят лекарите на тежко болни пациенти в кома. Лежи пациентът, стиска със зъби душицата си, а до леглото лекарят пее "Мятало Ленче ябълка".
- И пациентът оздравява?
- Пациентът или ще оздравее, или няма да оздравее, но близките виждат и чуват, че за спасението му се прави дори и немислимото!
Чукнахме се с комшията, но по-така, като хора с дипломи в джоба...
Старец от гора се върна...
Мятало Ленче ябълка,
мятало и наричало
"На кому падна ябълка,
за него ще се оженя".
Ябълка падна на старец.
Старец се много зарадва,
засука мустак нагоре,
заклати брада надоле.
Викнало Ленче да плаче:
"Оле лe, майко, майчице,
какво ще правя тоз' старец?"
Майка на Ленче думаше:
"Я мълчи, Ленче, не плачи,
дървари в гора ша идат
и ние стaрeц ще пратим.
Дървари в гора ще идат
и ние старец ще пратим,
дано го дърво убие,
дано го мечки изядат. "
Дървари от гора се връщат,
нашият старец най-напред,
на рамо дърво носеше,
мечка за ухо водеше.