/Поглед.инфо/ Навръх националния празник столичен всекидневник ни извести за предстоящи "реформи", инициирани от Министерство на икономиката.
"Четири нови помирителни комисии ще помагат при решаването на спорове между потребители и търговци. Те ще бъдат специализирани в областите: енергетика, телекомуникации, транспорт и финансов сектор. Това предвиждат промени в Закона за защита на потребителите, публикувани на сайта на правителството, чрез които се въвеждат изискванията на европейски директиви... Новите структури ще работят към Комисията за защита на потребителите (КЗП), подобно на сега действащите общи помирителни комисии... Секторните помирителни комисии ще се състоят от трима членове. Председателят ще бъде избиран от регулаторния орган в съответния сектор. Останалите двама членове ще се излъчват съответно от КЗП и от браншовите организации в съответния сектор... Списъкът с помирителните структури ще се одобрява от министъра на икономиката, а първият вариант трябва да е готов до 9 януари 2016 г."
Какво на практика означава горното съобщение? Да разгледаме ситуацията във финансовия сектор. Положението в останалите не е по-различно. На лице е поредният опит на печално известното с подобни инициативи министерство да лансира законодателно недоносче. Философията на тази "реформа" по нищо не се различава от тази на разработваните, приемани и многократно преправяни впоследствие Закон за защита на потребителите и Закон за потребителския кредит. Според представения проект, ако клиент има спор с банка, законотворците предвиждат този спор да се реши от представители на БНБ, Комисия за защита на потребителите и Асоциацията на банките в България. Въпрос с повишена трудност за "реформатора Лукарски" е какво решение ще вземе така съставената "помирителна комисия"?
Както вече споменах, повече от десет години се нагледахме на подобни малоумни инициативи, които ангажират обществена енергия и ресурс. Многократно са посочвани абсурдните и постоянно еднопосочни позиции на икономическото министерство, КЗП, БНБ и АТБ. Критики към аналогичните им предложения са публикувани многократно в периода 2005 – 2014 г. Неведнъж неадекватната организация в сектора е описвана в доклади на Световната банка, а авторитетни агенции недвусмислено са посочвали, че тази уникална правна рамка е допринесла лихви, такси и комисиони в България да станат най-високите сред страните от Централна и Източна Европа. Всъщност, нерадостните констатации говорят, че въпросните законодателни екипи са постигнали целта си. Те никога не са имали идея предложенията им да доведат до нещо позитивно. Показателни са случаите в банковата система от последните години: ръст на лошите кредити, кражби, грабежи, самоубийства на длъжници, убийство на среден мениджър в Бургас. Упоритото поддържане на малоумното законодателство задълбочава проблемите в сектора. Очевидна е волята и желанието сред управниците да гарантират извънредните правомощия и практическия картел на търговските банки. Както е посочено по-горе, от 2005 г. законотворците са критикувани за постоянно повтарящи се "пропуски и слабости", към които те изпитват непреодолима привързаност. Сега на ред са "реформаторите". Те с радост остават верни на традицията и разиграват познат първосигнален сценарий:
1. Информацията е подадена "контролирано" до едно издание, което услужливо твърди, че предложенията са публикувани на страницата на правителството. Там същите не могат да бъдат открити. Очевидно целта е да се провери реакцията на публиката.
2. Анонимни остават авторите на въпросните поправки. Както и в миналото, те не смеят да застанат с името и лицето си.
3. Правителството работи конспиративно и официален представител не коментира темата.
4. Странични източници говорят за някаква работна група, без да се посочва кой участва в нея и какво прави там.
5. Предложенията за пореден път са изработени зад гърба на самите потребители.
6. Заблуждава се публиката, че тези текстове отговаряли на Директиви на ЕС.
7. За пореден път БНБ и КЗП са преминали в нелегалност.
Многократно МИ (КЗП), БНБ и АТБ имитират реформи в банковото законодателство. През годините контролът върху отношенията банки - клиенти беше прехвърлян между централната банка и комисията, като основната идея оставаше поддържането на безконтролна среда за свободно развитие на порочни и корупционни практики. Подобни "дълбокомислени" действия доведоха до пълното дискредитиране на тези две институции. През последните две години се нагледахме на поредица прояви на ръководствата им, които могат да влязат в учебниците по психопатология. Това обаче не пречи на т.н. "реформатори" да предвиждат въпросните помирителни комисии да бъдат съставени от представители на същите БНБ и КЗП.
В този смисъл, горното съобщение може да се разглежда единствено като наличие на ретроградно мислене в т.н. "реформатори". Това ли е икономическата логика на екипа на Лукарски? Тези хора в състояние ли са да предложат разумни реформи, съобразени с практиката в ЕС или предпочитат да се впишат в порочната спирала, към която се придържаха предходните чиновници от това министерство?
По тези въпроси с критични думи са визирани редица представители на изпълнителната власт, законодателната власт, и БНБ: Сергей Станишев, Румен Овчаров, Пламен Димитров, Пламен Орешарски, Мартин Димитров, Стоян Мавродиев, Иван Искров, Йордан Цонев, Мая Манолова, Валентин Златев, Даниела Бобева, както и парламентарните групи на БСП, Атака, ГЕРБ и Синята коалиция. За повечето от тях някои наблюдатели търсеха оправдание за безумните им действия в комунистическото минало, бетонирало умствения процес в главите им. Днешните управници се самообявиха за реформатори. За съжаление начинът на мислене, демонстриран по настоящата тема, се вписва в "най-добрите" образци на законотворчеството от средата на 50-те години на миналия век. Той показва пълна липса на визия за реформи, скрита зад примитивна имитация. Нещо повече, откроява се интелектуалната импотентност на екипа на Лукарски, водеща до примирение и отказ от иницииране дори на малки стъпки за справяне с тежката икономическа ситуация. Напразни изглежда са предупрежденията, че подобен избор не води правителството към добър край. Или по-скоро би предизвикал по-бързо неговият "край". Подобно мислене единствено задълбочава тежки национални проблеми, като хроничната липса на справедливост, непривлекателна бизнес среда, липса на инвестиционен интерес, продължаващо спадане на качеството на доходите на населението, на качеството на живот в страната, а оттам катализира и опустошителната демографска криза, която е на път да поеме развитие в необратима посока.
---------------
Георги Атанасов, експерт и анализатор от Българския финансов форум.