Позиция на "България на гражданите" по повод отправено искане за достъп до обществена информация
Два месеца след като Сдружение "България на гражданите" поиска информация на основание Закона за достъп до обществена информация за изразените от българската държава становища при преговорите за Международни търговски споразумения, включително и подготовката на проекта за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма посочват, че "по договаряните в момента споразумения тези становища са служебна тайна и не могат да бъдат предоставени".
Водени от желанието да подпомогнем гражданите в правото им да бъдат информирани, особено при взимането на важни за тях решения, поискахме отговорите на следните въпроси:
• Какви позиции българската държава е отстоявала при преговорите за международни търговски споразумения, сключвани от ЕС от 01.01.2009г. до настоящия момент, колко такива споразумения са сключени и кои са те?
• Какви позиции са отстоявани и с какъв мандат са участвали на всяко едно от заседанията българските представители, както и какви са резултатите от заявените позиции на страната?
• Какви позиции са отстоявани от българското правителство при подготовката на АСТА, в това число на заседанията на Съвета на министрите на ЕС?
• Участвал ли е български представител в някой от 11-те кръга преговори по АСТА, в които са участвали представители на държавите-членки на ЕС?
• В случай, че не са участвали български представители, то по какъв начин е защитена позицията на страната и какви са мотивите за неучастието на наши представители?
• Какво е съдържанието на докладите, резолюциите и кореспонденцията между съответните министерства и дипломатически представителства, които са работили по търговското споразумение?
• Каква е била съгласувателната процедура между отделните ведомства преди взимането на решението от Министерския съвет за подписването на АСТА?
Извършеният от "България на гражданите" анализ показва, че български представители не са участвали в 11-те кръга преговори между ЕС и останалите страни, с изключение на неофициалните срещи по АСТА, проведени в Женева на 4 март и 11 юни 2009 г. Наши представители не са били командировани дори като наблюдатели в самите преговори, поради "високите бюджетни разходи и липсата на целесъобразност". Не е била използвана и възможността с тази функция да бъдат ангажирани българските търговски аташета към посолствата в съответните държави, в които са се провеждали заседания по АСТА. Липсата на българско участие повдига следните въпроси:
• Как правителството е взело решение за подписване на търговското споразумение, без да е налице съответната информираност на членовете на Министерския съвет?
• Защо всички министерства съгласуват, при това без забележки, последващото ратифициране на документа?
• След като това е допуснато по АСТА, каква е гаранцията, че същото не се е случило или няма да се осъществи и при сключването на други търговски споразумения и актове?
За "България на гражданите" остава неясно каква "служебна тайна" може да съдържа преговорният процес. Управляващите демонстрират пълно пренебрежение към правото на гражданите да формират сами своята позиция и да участват в текущите дискусии. Очевидно е, че управляващите нямат и изготвени приоритетни държавни интереси, които да бъдат отстоявани при воденето на преговори за търговски споразумения, сключвани от ЕС с трети страни. Главната причина за това са незаинтересоваността на правителствените органи към националните ни ангажименти в Брюксел и липсата на компетентност по политическия и административен процес в ЕС. Вече три години правителството не успява да направи логична връзка между договорените споразумения и техния реален ефект върху бизнеса и икономиката у нас. Уверени сме, че не може и не трябва да разчитаме на европейските власти да следят за постигането на нашите национални интереси.
Притеснение буди и фактът, че със засекретяването на информацията за българското участие по преговорите за Международните търговски споразумения, на практика се отнема правото на гражданите, политическата опозиция, неправителствения сектор и браншовите организации да изразяват позиции по важни за бъдещото икономическо развитие на страната въпроси. Разкриването на съдържанието на търговските споразумения едва след тяхното ратифициране, може да има негативни последици както върху правата на гражданите, така и върху икономическия интерес на страната.
От "България на гражданите" ще продължаваме да настояваме информацията по българското участие при Международните търговски споразумения, сключвани от Европейския съюз, да бъде публична, като предлагаме във взимането на решения да участват и представители на заинтересованите страни и на неправителствения сектор. Противното ще е гаранция за липсата на политическа воля за прозрачност в управлението, за незачитане на обществения и на националния интерес, което би могло да доведе и до нова" АСТА.