София /Поглед.инфо/ От днес, 27-ми февруари, понеделник, след Неделя Сиропустна /Сирни заговезни/, започва Великият пост. Той трае до 14 април включително, до Възкресение Христово.

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;

като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;

не завиждай никому;

не осъждай никого;

не поглеждай с пожелание;

не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;

не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;

нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;

пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.

Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,

а душата ти се надува от гордост?

Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?

Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?

Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;

като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,

нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;

нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,

с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.

Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.

Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен".

Постите в Православната църква според Църковния Устав

В манастирите, по принцип, се пази по-строг пост. Но според правилото "всеки манастир си има свой устав". В някои манастири например се позволява да се яде месо, когато не е определено да се пости. В други манастири въобще никога не се яде месо.

За миряните манастирският устав не важи. Миряни са всички християни, които не са монаси в манастири.

Съществува много преводна православна литература, която по един или друг повод споменава за начините на постене. Но това се отнася за съответната поместна православна църква. В Църковния Устав (Типика) Българската Православна Църква е постановила следните степени на пост:

На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели - само хляб и вода.

В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите 5 дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост (растителна храна без олио). Също такъв строг пост има и за 5 януари и 29 август. В тези 2 дни, когато се случат в събота или неделя, се разрешава "елей и вино".

През Великия пост (освен първата и последната седмица) и Богородичния пост, както и през първата седмица на Рождественския (Коледния) пост и от 20 до 24 декември включително - постът се състои в ядене само на растителна храна с олио. Това важи и за Кръстовден (14 септември).

Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) се считат за постни храни.

През останалите дни на Рождественския пост, през Петровите пости и в сряда и петък, когато не са в постния период се разрешава риба. Риба се разрешава и на празниците Благовещение, Преображение Господне и Връбница.

През Сирната седмица постът се състои в това - да не се яде месо. Тя и не се нарича постна. Яде се риба, масло, яйца, сирене и други млечни продукти.

Човек, който се готви за изповед и причастие е необходимо предварително да уточни с изповедника начина на постене. Който е болен или има хронични заболявания да се посъветва също с изповедника и лекаря си.

Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.

В Стария Завет има много наредби за поста.

Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди.

Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3Царе 18:4 – 13).

Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.

От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.

Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости, започва с така наречените "заговезни" - т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. "тримерене". Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчна това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския свещеник.

Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.

Великият пост е най-строг и най-продължителен. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията. [Виж също Сказания за подвижните празници].

Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.

През целия пост риба се разрешана два пъти - на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница. След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна - и на мляко, млечни продукти и риба, и постът продължава така:

Първа седмица

От понеделник до събота включително - строг пост

(растителна храна без олио и вино)

В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.

Втора седмица

Сряда и петък - строг пост.

Събота и неделя - олио и вино.

На Благовещение се разрешава и риба.

Трета седмица (Кръстопоклонна)

От понеделник до петък включително - строг пост.

Събота и неделя - олио и вино.

Четвърта седмица

Както втората

Пета седмица

Както втората

Шеста седмица

Както втората

В събота (Връбница) - риба, хайвер или други безгръбначни животни.

Страстна седмица

От понеделник до събота включително - строг пост.

Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.