/Поглед.инфо/ Поради липса на желаещи да поемат вината (със или без мезета) за онзи провал от 1997 г., Юрий Борисов очевидно е решил да натовари собствената си съвест. Подобен комплекс за вина обаче е повече от неуместен в днешната много подобна историческа ситуация. И не помага на БСП да избегне настъпването на същата мотика.

Фундаменталната грешка в призива „Внимателно с емоциите!” („Дума”, бр.138, 18.06.2013) е, че 17 години по-късно Юрий вижда в действията на т.нар. тогава група Г-19 в БСП вина за падането на правителството на Жан Виденов, идването на Костов на власт и последвалата криминална приватизация. Интерпретация, която други насаждаха в партийните среди, за да не натоварват собствената си съвест.

Хайде обаче да погледнем пак на фактите от дистанцията на времето.

Г-19 не беше никаква криминална, нелегална, подривна или подмолна група. Нито „дежурна опозиция”, както би се изразил днешният председател на БСП. Това бяха депутати и членове на Висшия партиен съвет (между впрочем много повече от 19) с политически опит, авторитет и обществено доверие. Много преди кризата от зимата на 1996-1997 г. те предприеха абсолютно легитимен, основан на уставните правила и процедури опит за диалог в БСП, за да се анализират грешките и да се направят корекции чрез промени – политически и кадрови. Целта беше да се спаси залитналото към пропастта управление на БСП.

Пагубна беше не инициативата, а закъснялата реакция на партията.

През октомври или ноември Жан Виденов направи това, което днес се кани да направи и Станишев – поиска вот на доверие (няма такава уставна процедура и не е Националният съвет органът, който раздава подобни индулгенции). Не достигнаха 3-4 гласа, за да стане промяната възможна в момент, когато това можеше да бъде спасително. Месец по-късно много повече от трима-четирима вече бяха осъзнали необходимостта от промяна. Но моментът беше изпуснат. Напрежението ескалира. Недоволните тръгнаха да заливат улиците. Костов си върза синята лента на челото и „яхна” протестите. А какво друго трябваше да направи? Да се откаже от властта, която му поднасят на тепсия?

Г-19 бе „прогресивното малцинство”, което не успя НАВРЕМЕ да стане мнозинство в партията. Не е трудно да се обясни. В БСП тогава, пък и до днес, действат атавистични рефлекси от комунистическата й битност – за априорна правота на лидера, за корист на несанкционираната отгоре критика, за нетърпимост към рушителите на единството... При цялата им доказана несъстоятелност тези плашила се размахват и днес. Толкова по-интензивно, колкото по-доказано несъстоятелни стават. При всяка политическа издънка. При всеки гаф на по-първите от „Позитано” 20, на които редовият социалист реши да потърси отговорност.

17 години по-късно, в далеч по-жестока и взривоопасна обществена атмосфера, партията изглежда още по-неадекватна.

Демократичните процедури са формализирани до предизвестени резултати. Сведени до ратификация на вече взети и приведени в изпълнение решения. От кого? Смееш ли да питаш? Все по-често се чуват заплахи за „търсене на отговорност” от „критикари”, които „отслабват партията” и „обслужват интересите на противника”. Пак „не е моментът за промени”. Никога не е! „Да се иска оставка на лидера е безотговорно”. Защото е много отговорно да взривиш държавата и просто да обещаеш, че повече няма да правиш така.

Нужен е елементарен знак за промяна.

Спешно и адекватно действие!

Очаквано от обществото и удовлетворяващо потребността му от възмездие, от реално (не на думи!) поемане на политическа отговорност за чудовищната провокация с кандидатурата на Пеевски.

Вместо това ще си спретнем вот на доверие, за да си бройкаме „кой клати държавата и дава властта на Бойко Борисов.”

Един прост пожарникар знаеше как да откликне на общественото недоволство и да се задържи близо четири години на власт, генерираща непрестанно напрежения. А при всичките си претенции за по-висока култура и професионализъм политическият елит на БСП сякаш е склонен да пожертва и „себе дори”, за да върне на власт същия този пожарникар или други мутанти на олигархичното задкулисие.

А после ще ни обясни и чия е вината. Само че тази вина, скъпи ми Юрий Борисов, ще си я носиш повече от 17 години.

Така че, по-внимателно с емоциите!