/Поглед.инфо/ Малцина можеха да си представят, че епидемията, която започна с китайския пазар в Ухан след няколко месеца, ще засегне всички държави на планетата, без изключение, и ще ги доведе до ръба на икономическия крах. Човек може да обвинява китайците за кухнята им колкото иска, но не може да се отрече, че Европа изигра ключова роля за превръщането на местната епидемия в глобална пандемия. Тя пострада от вируса значително повече от азиатските страни, а в 93 държави на пет континента първите случаи на коронавирусна инфекция са разкрити при хора, които са се връщали от европейските страни. Само от Италия болестта се е разпространила в поне 46 държави, докато от Китай само в 27.
Вината за това е на властите на страните от ЕС, които твърде късно наложиха ограничения на полетите до другите страни. Италия затвори един от терминалите на летището в Милано едва на 16 март, когато в района на Ломбардия с население от 10 милиона души вече имаше 3760 случаи на зараза. За сравнение Китай затвори всички въздушни полети от Хубей с население от 58 милиона души при 500 докладвани случая. Летищата в Лондон и Париж все още работят, сякаш нищо не се е случило, а Испания затвори само основните терминали в Мадрид и Барселона и то тогава, когато пътническият поток спадна до почти нула. Докато КНР, Южна Корея, Тайван и Хонконг въведоха строги мерки за ограничаване на мащаба на епидемията, европейците само наблюдаваха какво се случва в другата част на света и споделиха снимки как вирусът ще бъде победен с вино и сирене. В резултат на това самата Европа пострада и изигра ролята на лабораторната “паничка на Петри”, от което вирусът се разпространи в Америка и Африка.
Пандемията отново разкри разцеплението между първата икономика на ЕС - Германия и страните от европейската периферия. Германия от кумова срама все пак изпрати партида медицински маски в Италия, но категорично се отказа от идеята за създаване на еврооблигации - финансови облигации в помощ на засегнатите страни. В крайна сметка е едно нещо да се обявява значението на европейските ценности и солидарност при решаването на общите проблеми, а съвсем друго е да се плаща за тези принципи от собствения джоб. В такава ситуация би било наивно да се очаква помощ от бюрократите от Брюксел. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дори трябваше да се извини на Италия за пълното бездействие на европейските власти. И сега, според проучвания на общественото мнение, 88% от италианците смятат, че Европейският съюз ги е изоставил на произвола на съдбата, а 67% казват, че членството в тази организация е вредно за тяхната страна. Русия, Китай и Куба, които изпратиха лекари и хуманитарна помощ в Италия, ѝ помогнаха много повече от основните пазители на европейското единство.
Отсъствието на това единство ясно се вижда в примерите за това как различните държави от ЕС се борят със своето нещастие. На Германия, която е надминала 100 000 заразени, се падат около 1500 смъртни случая - една от най-ниските нива на смъртност в цяла Европа. В момента Германия е единствената държава от ЕС, която може да произвежда тестове за коронавирус в индустриален мащаб. Стратегията за проверяване на по-широка популация със заподозрян вирус се оказа далеч по-ефективна от проверяване на хора с вече изразени симптоми на заболяването. В съседна Франция ситуацията е много по-лоша - там вирусът се е разпространил по старческите домове, където от началото на март вече са починали над две хиляди старци. Общият брой на жертвите е повече от седем хиляди. Макрон, който на 27 март обвини другите държави от ЕС в затварянето на границите, което според него би унищожило Шенген, самият беше принуден да затвори френските граници за цели седем месеца.
Страните от Централна Европа се справят сравнително ефективно с кризата: Чехия, Унгария, Полша и Словакия. Властите им бяха сред първите, които въведоха ограничителни мерки, като почти напълно ограничиха социалния живот. Още в средата на март тези четири страни въведоха режим на извънредно положение и затвориха своите граници, докато Чешката република и Полша дори забраниха събиранията на групи от повече от двама души. Унгарският премиер Виктор Орбан заслужава специално внимание, защото се възползва от ситуацията, за да разшири още повече своите правомощия. Сега неговото правителство за неопределен период от време може да управлява страната с укази. Ако преди неговият режим беше наричан "нелиберална демокрация", то втората дума от това определение може спокойно да бъде зачеркната.
А шведските власти показаха най-небрежното отношение към пандемията. Страната досега не е въвела значителни мерки за противодействие на коронавируса. На шведите беше забранено само да се събират в групи от повече от 50 души и им беше препоръчано да работят дистанционно, когато е възможно. Парковете, фитнес центровете и ресторантите в Стокхолм са пълни с хора, сякаш няма опасност. Досега в страната са регистрирани повече от 400 смъртни случая от коронавируса, но човек може само да гадае колко живот ще струва такъв стоицизъм.
Като цяло наблюдаваме пълен провал на европейската система на здравеопазване. Управлението на медицинската система в Европа е децентрализирано и делегирано на регионите, докато стационарната помощ се заменя с амбулаторна. В същото време държави като Япония и Южна Корея, благодарение на резервите за стационарна помощ, централизирано управление на здравеопазването и бързата мобилизация на населението и ресурсите, успяха бързо да спрат разпространението на вируса и да избегнат катастрофални последици. Отрицателна роля изигра и така наречената оптимизация на системата за медицински услуги, която през последните 30 години намалява средно с около една трета болнични легла в ЕС. По-проспериращите страни на Севера за пореден път демонстрираха пред Италия, Испания и други страни от Юга, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се.
Превод: В. Сергеев