Празнуват всички носещи имената Спас, Спаска, Спасена, Спасияна, Спасимир, Спасимира.
Днес е църковният празник Възнесение Господне, Спасовден. Отбелязва се винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден и е с подвижна дата, както Великден. Според християнската (а не фолклорната, езическа) традиция Спасовден е празник на славното Възнесение Господне (Спасовден, Денят на Спасителя ). Според Новия завет, 40 дни след възкръсването си Христос останал на Земята да проповядва своето учение и да беседва с апостолите си. На Спасовден в подножието на Елеонската планина се въздигнал в небесата. Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница.
Или в сряда привечер, или на самия празник жените отиват на гробища. Тук те извършват същите действия, както и на останалите задушници.
Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.
В народния календар седемте четвъртъка след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. Смята се, че в нощта срещу празника разцъфтява цветето росен, което е лековито и затова болните отиват на поляната, където расте, със зелена глинена паница, вино и погача. Ако на сутринта в паницата с вода има цветче от храста, се вярва, че ще настъпи оздравяване, сухата шумка или пръст вещаят болест и смърт. Виното и погачата се оставят на поляната, а от водата се пие до 40 дена.
Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
Следобед на мегдана се събират всички и се играят "спасовските" хора - само по песни, без музикални инструменти.
Изразът „Те ти, булка, Спасовден!“ пък се използва, когато нещо се е случило внезапно, изненадващо и е сварило човек неподготвен. Но кой знае за каква булка става въпрос.
„Те ти, булка, Спасовден“ е краят на българска еротична народна приказка, която днес сигурно знаят само шепа възрастни български баби, пръснати по селата. И рядко я разказват, защото е срамотна.
Празнуват всички носещи имената Спас, Спаска, Спасена, Спасияна, Спасимир, Спасимира.