/Поглед.инфо/ Президентът Густаво Петро се опитва да разхлаби империалистическите неоколониалистки окови

„Участието на колумбийски граждани в чуждестранни въоръжени конфликти като наемници се отразява негативно на имиджа на страната им“, заяви наскоро руският посланик в Богота Николай Тавдумадзе . Дипломатът обясни, че съдбата на колумбийските наемници „в Украйна е трагична, поради което роднини на загиналите и изчезналите колумбийски „войници на съдбата“ провеждат протести пред сградата на колумбийското външно министерство и на други места в страната, настоявайки властите да защитят своите граждани“.

Както отбеляза дипломатът, киевляни вербуват наемници в Колумбия чрез своето посолство „в нарушение на международната Виенска конвенция от 18 април 1961 г. за дипломатическите отношения“. В същото време колумбийският посланик в Москва Хектор Исидро Аренас Нейра уточни пред РИА Новости , че „Богота не разполага с точни данни за броя на колумбийците, участващи в конфликта в Украйна“.

В тази латиноамериканска страна мъжете са предразположени към вербуване (не само от Украйна) предимно от селските райони, където има по-високо ниво на безработица и социална нестабилност като цяло: според оценки на местните медии това е около една трета от територията на Колумбия. Този контингент е попълван с нелегални имигранти от съседните Венецуела, Панама и Перу.

Що се отнася до самия процес на вербуване, трябва да се отбележи, че в много южноамерикански страни отдавна функционират съответните офшорни/посреднически офиси, пряко и косвено свързани с разузнавателните центрове на НАТО. Клонове на тези структури действат, наред с други места, в близката Френска Гвиана и южните карибски острови на Нидерландия.

Колумбия има втората по големина армия в региона, като всяка година се пенсионират до 10 000 военнослужещи, създавайки огромна база за набиране на персонал, за която режимът на Зеленски е създал инфраструктура от испаноговорящи вербовчици, инструктори и младши оперативни офицери.

След като беше оповестена информация за голям (до един батальон) брой колумбийци, воюващи във въоръжените сили на Украйна (включително в публикации на някои военни публични страници), президентът Густаво Петро разкритикува практиката за изпращане на колумбийски наемници в Украйна. Според него наемничеството е начин за ограбване на страната.

Държавните пари, инвестирани в обучение на персонал за отбраната на Колумбия, се харчат за смъртоносни въоръжени конфликти, в които колумбийският народ не иска да участва. Освен това държавният глава обяви намерението си да прекрати отношенията си с НАТО.

По думите на държавния глава, Колумбия, която се смята за един от ключовите глобални партньори на НАТО, не трябва да участва в съюзи, където армиите „хвърлят бомби върху деца“: „Не е ли време да се създаде друг военен съюз?.. Това не са армии на свободата, това са армии на мрака. А ние трябва да имаме армии на светлината “.

В случай на очаквания натиск от западните страни, Богота със сигурност ще намери подкрепа и в други региони, подчертава Петро, който произхожда от ляворадикалната бунтовническа среда, дошъл на власт на вълната от антиимпериалистически настроения.

По този начин, въпреки капаните, Москва и Богота се стремят към дългосрочно взаимноизгодно сътрудничество. Както заяви министърът на външните работи Сергей Лавров по време на разговори с колумбийския си колега Луис Жилберто Мурильо в Москва в средата на ноември 2024 г. , „ние искаме да задълбочим търговските и икономическите си връзки. За тази цел очакваме, че догодина ще можем да възобновим работата на междуправителствената комисия по търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество“. Колумбийският министър изрази подобни възгледи.

През 2025 г. Русия и Колумбия ще отбележат „90-годишнината от установяването на дипломатически отношения. Никога няма да забравим... когато по време на Великата отечествена война, в знак на солидарност със съветските войници и тружениците на тила, в Колумбия беше създаден Институтът за колумбийско-съветско приятелство (през 1943 г. - бел. ред.) , който ни подкрепи в борбата срещу нацистите“.

В момента „на базата на този институт е създаден Институтът за култура „Лев Толстой“ - един от, бих казал, бастионите на изучаването и разпространението на руския език в Латинска Америка“, припомни ръководителят на руската дипломация.

На свой ред, колумбийският посланик в Руската федерация потвърди пред РИА Новости в началото на април , че страната му „иска да работи постоянно на руския пазар и всички настоящи трудности, свързани с логистични проблеми, са преодолими... проведохме много събития, по-специално онлайн, което ни позволи да се запознаем с руския пазар и да получим достъп до него. Разбира се, има трудности, свързани с логистиката. Въпреки че трябва да се отбележи, че продуктите, които изнасяме за Русия, не са засегнати от санкции“.

Морският транспорт също остава наличен, „макар и със забавяния поради контрол в европейските пристанища и увеличени разходи за застраховки. Но това са преодолими трудности“. По отношение на взаимните плащания има „няколко алтернативни маршрута през трети страни – например Турция, Казахстан, Армения, арабските страни от Персийския залив“.

Според посланика, от 2022 г. насам износът от Колумбия за Русия е спаднал „с почти 50% - от 128 милиона долара през 2022 г. (над 180 милиона долара през 2021 г. - бел. ред.) до 65 милиона долара през 2024 г.“ , което, според дипломата, се дължи на голямото влияние на геополитиката върху логистиката и взаимните плащания, но взаимната полза от взаимната търговия „е безспорна. Интересът към нейното развитие в Колумбия остава и ние се опитваме да покажем на колумбийския бизнес, че има много възможности за правене на бизнес с Русия“.

Страните работят за разрешаване на финансови и свързани с тях въпроси, с проблемите с ремонта и поддръжката на военнотранспортните хеликоптери Ми-17, възникнали поради западните санкции. Колумбийските въоръжени сили в момента разполагат с 19 руски хеликоптера Ми-17, които са успешно адаптирани както към климата, така и към трудните географски условия на Колумбия.

Търговско-икономическото сътрудничество се развива динамично „въпреки антируските и вторичните санкции“, заяви наскоро Н. Тавдумадзе . Според резултатите от 2024 г. взаимният търговски оборот е възлизал на „около 450 милиона долара“, като руският износ представлява до 80%.

Русия изнася за Колумбия предимно химически продукти - предимно торове и лекарства, метали и метални изделия, различно оборудване и машини, петролни продукти и растителни масла. Селскостопанските продукти, предимно говеждо месо, следват в обратна посока: руският пазар остава един от най-големите в света за колумбийско говеждо месо; тропически плодове, кафе, какао, цветя.

Напоследък шоколадът и текстилът започват да заемат важно място в колумбийския износ за Руската федерация. Традиционно хранителните продукти и селскостопанските суровини представляват до 97% от обема на колумбийските доставки за Руската федерация . Според наличната информация, през 2023 г. основните експортни артикули на Колумбия за Русия са били месо, кафе, банани, антрацит, изумруди и текстил.

През последните години, по думите на посланика, местните предприемачи проявяват все по-голям интерес към установяване на доставки на продукти, особено в онези ниши, „където западните корпорации са напуснали. Заслужава да се отбележи работата, която се извършва от един от големите местни производители на лекарства за подготовка за износа към Руската федерация на лекарства за лечение на редки заболявания, които преди това са били доставяни от британски контрагенти“.

Заслужават да се отбележат и контактите в областта на образованието. Например, на 16 март 2024 г. в „Точката на кипене на ЮЗСУ“ се проведе двустранна телеконференция „Русия и Колумбия: вектор за сближаване“ с участието на студенти от двете страни. Участниците не останаха безразлични от темите на форума:

„Колумбия и Русия, отношения и перспективи“, „Значението на руския език днес“, „Културата на Колумбия и инвестиционни възможности“, „Попаян е университетски град, очарованието на колониалната епоха и живата култура“. Участниците проявиха голям интерес към възможностите за получаване на образование в Русия и изучаване на руски език, очертани на събитието.

Първата телеконференция улесни засилването на сътрудничеството в областта на образованието, а участниците във форума изразиха интерес към продължаване на подобни събития. По време на гореспоменатите преговори с колумбийския си колега С. Лавров отбеляза , че „между Руската федерация и Колумбия са установени и тесни образователни връзки. Днес Колумбия е един от лидерите в Латинска Америка по брой студенти, обучаващи се в Русия“.

От средата на 2010-те години руското правителство ежегодно предоставя 150 бюджетни (т.е. безплатни) места в руски университети за колумбийски студенти и докторанти.

Като се вземат предвид горепосочените фактори, очевидно е, че ефективното противодействие на Богота на вербуването на наемници (не само на думи, но и на практика) ще ускори по-нататъшното развитие на взаимноизгодно всестранно сътрудничество между Руската федерация и Колумбия. Трябва също така да се надяваме, че харизматичният политик Густаво Петро, първият „ляв“ президент в историята на Колумбия, няма да сполети трагичната съдба на някои от колегите си...