Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица съботата от Тодоровската неделя е съботата след Сирни Заговезни. На този ден църквата почита паметта на св. Теодор Тирон.
В съботния ден от първата седмица на Великия пост отбелязваме Тодоровден.
Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица съботата от Тодоровската неделя е съботата след Сирни Заговезни. На този ден църквата почита паметта на св. Теодор Тирон.
Легендата за Св. Великомъченик Теодор Тирон разказва, че светецът е осуетил коварния план на император Юлиан Отстъпник да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара на християните и по този начин да оскверни строгия им пост 40 дни преди Великден.
Поверието разказва още, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято.
По традиция се провеждат конни състезания за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт.
Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.
В тази връзка са и основните обредни действия в обичайно-празничния комплекс. Най-интересният момент от Тодоровден е Кушията. На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата си.
В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът “отчита донесеното”. На връщане те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.
В някои райони се изпълнява и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините си пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където идват и зетят и свекървата и се слага обща трапеза.
Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
В Родопската област е известен обичаят бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.
Гостува се на именниците, които днес са Тодор, Теодор, Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка, Дарка.