Трифоновден е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното.

Българската православна църква отбелязва на днес  Трифоновден (Трифон Зарезан) - празник на виното и лозарите. Това е един от най-веселите празници през годината, когато стопаните подрязват лозята за здраве и берекет. Трифоновден е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното.

В православния календар Трифоновден (Трифон Зарезан) се чества на 1 февруари (14 февруари по стар стил). На този ден празнуват лозарите.

Свети Трифон е мъченик, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян е бил посечен с меч. Роден в град Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите.

Според традициите рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Тя готви и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване". След това всички се събират и избират „царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение.

„Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!". Царят отговаря на благословията с „Амин". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.

Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари - Трифоновден; 2 февруари - Сретение господне и 3 февруари - Свети Симеон. 2 и 3 февруари се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

Празникът започва да се чества официално за пръв път през 1962 г. на деня на Свети мъченик Трифон и е обявен за професионален празник на лозаря. Българската православна църква въвежда през 1968 г- Грeгорианския календар и така църковният празник се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.