Видовден е свързан и с култа към слънцето. В народната митология Вида е своеобразния образ на днешната Темида. Тя отсъжда правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората от векове знаят, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден и тогава сметките се уреждат.
Религиозната същност на празника не е добре позната. Според едно народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци (наричани "градушкари") - Въртоломей и Елисей, и се отбелязва за предпазване от градушки.
Ето защо е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите. Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини.
Оттам е и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден ще видим!"; На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към слънцето.
В народната митология Вида е своеобразния образ на днешната Темида. Тя отсъжда правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората от векове знаят, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден и тогава сметките се уреждат. Празникът е един от най-самобитните и автентични, посветен на светицата Вида, сестра на почитаните от християните Вартоломей и Елисей.