/Поглед.инфо/ В политическата история на Европа след Втората световна война, през годините на студената война, по време на промените в края на миналия век, че и до скоро тази игра почти я бяха забравили. Може би защото през тези години имаше достатъчно изявени, мъдри политици, които не разчитаха на нея, а от движение преодоляваха всякакъв вид противопоставяне, намирайки най- точното решение. Няма смисъл да бъдат цитирани поредицата от факти, доказващи това. В моментите, когато се е стигало едва ли не до директен сблъсък, тогава никой не си е играел на игрички, а с трезв разум са се намирали политическите изходи за излизане от кризата. А сега, след като изгледахме сезоните на „Игра на тронове“, ни сервираха новата премиера – „игра на ултиматуми“.
Ако потърсим логиката, тя ще ни подскаже, че точно липсата на изявени политици в наше време е създала съответната питателна среда за появата отново на желанието за игра на ултиматуми. Трябва разбира се да се признае, че дори и сегашните се опитваха през последното десетилетие да намерят решение на проблемите, без да има нужда да се стига до тази игра, станала напоследък едва ли не спортно-масово занимание. В преддверието на украинския конфликт особено след 2014 година бяха направени не малко опити по примера на предишните лидери на Европа да се решат възникналите проблеми. Резултатът от всичките усилия нагледно показа, че вече го няма Кол, няма го Митеран, да не говорим за Желязната лейди. На политическата сцена се появиха някакви подобия на тези останали в историята на Европа личности. Наистина като техни наследници те се стараеха да имитират начина им за решаване на проблемите, но с минимален или почти никакъв успех. Минските споразумения са достатъчен повод за размисли в това отношение. Вече се разбра кой кого е искал да заблуди, но цената от тази игра на дребно сега се плаща с кръв. Най-накрая се оказа, че поради неспособността да се намерят или да се приложат други варианти за политически действия, пак стигнахме до отдавнашната игра на ултиматуми.
Безспорно първенство по най-продължителен ултиматум заслужено и неоспоримо си е извоювал Зеленски. От първия ден на конфликта вместо да обясни, защо не е приел минските споразумения и защо не се е съгласил на многократно направените му оферти за административно и политическо опазване на правата на рускоезичното население, за приобщаването му по съответния федеративен начин и оставането му в Украйна като равнопоставени граждани, той пусна сирената и оглушително започна да заплашва западно-европейските лидери, че ако не го подкрепят със всичко необходимо за да победи Русия, то Путин ще стигне до Западна Европа. Трябва да се отдаде дължимото на този политически комбинатор, че с такъв нон-стоп повтарян ултиматум той успя въвлече цяла Западна Европа в едно безсмислено опониране срещу Русия. Това, както се вижда, донесе по-малко ползи, а повече щети на европейците, затова пък финансовите потоци, които се изливат безконтролно, както почерта Ванс, и които в значителната си част минават транзит през Украйна и се пръскат по света, доведоха до това, което го наблюдаваме и у нас в България. В политически план от ултиматум на Зеленски без съмнение най-вече САЩ получи положителни дивиденти. За американците европейската блъсканица им падна на ръка, защото набралата мощ Европа буквално се срина и отново се събуди разделена – отколешната мечта на презокеанските стратези, които дълги години сънуваха кошмарния сън за опасността от появата на оста Берлин-Москва-Пекин. Сега може и за пред хората на миротворци да се правят, но няма как да са недоволни, че ситуацията се измени в тяхна полза. Новата желязната завеса вече е вдигната и, както каза Кисинджър, тя този път ще е два пъти по-висока и два пъти по-дълга.
С играта си на ултиматуми Зеленски явно зарази и своите партньори, които все по-активно започнаха да се включват в нея. Особено се изявяват в този нов вид спорт Макрон, Старнет и отскоро Мерц, разбира се с благословията на фон дер Лайен и останалите от брюкселската ВИП-ложа. Не минава и седмица без те да намерят някаква комбинация от ситуации, които в края на краищата да се компилират като пореден санкционен ултиматум към Русия, или към непослушните в Европейския съюз, или дори към целия Европейски съюз. Техните ултиматуми се вижда, че нямат особена политическа стойност, но имат за съжаление разрушаващо обществено-икономическо въздействие на случващото се в Европа.
Урсула фон дер Лайен, която се изживяваше като майстор в играта на ултиматуми, дори не се усети наскоро какъв хитър капан й скроиха. Зарадвала се беше, че най-после Тръмп й обърна внимание и я покани да си поиграят на ултиматуми. Затича се тя за да не пропусне срещата и … хитрата сврака с двата крака се оказа в примката, която й беше подготвил Тръмп. Вярно е, че откакто е влязъл в Белия дом той кой знае какви нови качества като политик не ни демонстрира, но безспорно стана професионален играч в играта на ултиматуми. Това, което се случи по време на разговора с Урсула фон, е ювелирна игра. Да докараш нещата така, че заради едно 15-процентно мито ти да вземеш на изполица целия Европейски съюз, цялата Европа с всичкия й икономически и промишлен потенциал, това го може само майстор в играта, който е имал късмет да му изпратят за обсъждане на въпросите абсолютен лаик. Интересно ще е, как оттук нататък госпожата ще обяснява на своите в Брюксел, а ще се наложи след това и на останалите лидери на европейските страни, всичкото онова, което тя е подписала като ангажимент към САЩ. Може би ще я накажат и ще изправят в ъгъла, а може и да й нашарят дупето за тая глупост, която направи. Това обаче няма да помогне на Европа.
На Тръмп играта на ултиматуми явно му хареса и той, както личи, с удоволствие продължава ежедневно да си играе, а и на тимът му това изглежда се харесва като занимание. Буквално преди ден с чу последният по ред ултиматум към Путин, че след 12 дена той трябва категорично да изпълни искането на Тръмп за прекратяване на войната. Интересното е, че Ванс като член на екипа на Тръмп скоро също се включи в играта на ултиматуми и заяви, че до 2 седмици Зеленски трябва да си тръгне. Тоест, питанката е в разликата от два дена. Чудя се, дали сега Путин ще се изкуши и той да вземе участие в тази игра, например с ултиматум към Тръмп да махне Зеленски след десет дни, след което на дванадесетия ден той пък да отговори положително на неговия ултиматум. Като ще се играе на ултиматуми, е редно всички играчи да вземат участие.
Ние зрителите от Европа отново сме на банките и броим дните с любопитството да видим какво ще се случи като приключи поредната размяна на ултиматуми. Играта обаче набира ход и най- вероятно след изтичане на срока ще се появят поредните нови ултиматуми. Почва да става досадна тази игра, защото не е като другите и не дава онова, което очакват зрителите. Защото всяка игра все някога свършва и в нея винаги има печеливш и губещ, или примерно се стига до реми. Натрупаха се достатъчно признаци, които подсказват, че за народните в Европа, в това число и народа на Украйна, тази игра започва да става безинтересна. Проблемът е, че при нея не можеш просто да станеш и да си тръгнеш. Единственият начин е да накараш играчите да спрат да я играят. Или да преминат към другата игра, която очакват хората, онази, в която те да съберат глави и да намерят най-добрия изход от лабиринта. Защото, ако не го направят, има още една игра, която я играха преди 80 години и която, слава Богу, приключи. Както играта на ултиматуми може отново някой да се пресети и за нея и да реши пак да я играе. Тогава нещата ще станат зле, защото там вече няма да има зрители, а всички ще станем участници.