/Поглед.инфо/ Нова Каледония е островна територия, намиращ се в югозападната част на Тихия океан. Площта и е малко над 18500 кв.км. Състои се от един основен остров (Grande Terre) и по-малките Лоялски остров и островите Пен. Населението е около 270000, като 41% са местни канаки, 28% са французи и техните потомци, а останалите са от смесен произход или национални малцинства.

Островът е открит от британския мореплавател Джеймс Кук през 1774 г., който го нарича Нова Каледония, оприличавайки го с Шотландия. Предвид стратегическото местоположение на острова и съперничеството с Великобритания в южната част на Тихи океан, Франция предприема стъпки за анексията му. През 1853 г. адмирал Феврие-Деспоант го обявява за френска колония от името на император Наполеон III. В началото Нова Каледония е използвана като наказателна колония, като освен криминални престъпници, там са депортирани и политически противници, напр. участниците в Парижката комуна. Земите на канаките са отнети и са разпределени между заселници. Създава се режим на „индиженат“ - набор от закони, които подчиняват местното население на колониалните власти с ограничени права и без право на глас. Това довежда до съпротива от страна на канаките, израз на която са двете големи въстания през 1878 и 1917 г., потушени по жесток начин. Като отзвук от национално-освободителните движения по целия свят, през 1946 г. Нова Каледония получава статут на задморска територия. Канаките получават френско гражданство, но не и пълните политически права. Петдесетте години на XX век са белязани от икономически бум – островът се явява един от основните производители и износители на никел, от който има 30% от световните запаси. Въпреки това положението на местното население остана непроменено. Това довежда до ескалация на напрежението и терористично прояви през 80-години на ХХ век. Създава се FLNKS (Фронт за национално освобождение на канаките и социалисти). Нарастващото напрежение намира израз в т.н. „криза в Оувеа“. На 22.04.1988 г.- непосредствено преди президентските избори във Франция, въоръжени привърженици на FLNKS нападат полицейски участък на остров Оувеа (част от Лоялските отрови), убиват 4 жандармеристи и вземат 27 заложници. Последните са отведени в пещера в отдалечен край на острова. Френската държава реагира незабавно, като изпраща 300 военни от елитните части. Армията атакува пещерата. Всички заложници са освободени, загиват двама френски военни и 19 канакски бойци. В последствие се заражда скандал, тъй като някои свидетелства твърдят, че част от канаките са екзекутирани след предаване, а не в бой. Това предизвиква шок във Франция, който засенчва резултатите от президентските избори. Франсоа Митеран печели втори мандат, а новият премиер Мишел Рокар предприема действия за помирение. Сключва се т.н. споразумение от Матиньон, което предвижда 10-годишен мирен преход, икономическо развитие на региона и отлагане на въпроса за независимостта до 1998 г. Кризата в Оувеа е повратен момент в отношенията между Франция и Нова Каледония. За канаките това е символ на жертвите, репресиите и съпротивата. За Франция е показател за провала на колониалната политика и необходимостта от диалог.

Като резултат от споразумението от Матиньон през 1998 г. се проведоха преговори в столицата на Нова Каледония и беше подписано споразумението от Нумеа. С него се предвижда постепенен трансфер на правомощията към местните институции. Създава се статут на Нова Каледония като sui generis (особена, обособена) общност. Според споразумението се предвижда провеждането на три референдума, които да определят бъдещето на територията. В тях имат право да гласуват само канаките и хора, живеещи в Нова Каледония преди 1998 г. Същото се отнася и за правото на гласуване в местните избори, докато в изборите за президент на Франция и Национално събрание няма ограничения. Създава се т.н. „замразен електорат“, което до голяма степен става причина за последвалите събития. Това правило доведе до дискриминационни ограничения за значителна част от населението на острова (на местните избори през 2023 г. около 42000 или 20% от населението са били лишени от глас). С едно свое доста странно решение от 2005 г. Европейският съд за правата на човека постанови, че тези рестрикции не нарушават правото на свободен избор и не водят до дискриминация на базата на произход, тъй като: „Моментният статус на Нова Каледония отразява преходна фаза преди получаването на пълен суверенитет и е част от процеса на самоопределение“.

През 1999 г. е приет от френския парламент Органичен закон No 99-209, ключов нормативен акт, който установява специалния статут на Нова Каледония в рамките на Френската република. Основните цели на закона са да осигури мирен политически преход, да установи институциите на Нова Каледония като уникална „общност с конституционен статут (collectivite sui generis), да позволи постепенното преминаване на правомощията от френската държава към местните власти. Създава се новокаледонско гражданство, различно от френското. Запазва се ключовото искане на канаките – „замразения електорат“, което ограничава гласуването до жители с „историческа принадлежност“, т.е. живеещи на територията преди 1998 г.

Съгласно договора от Нумеа се проведоха 3 референдума за независимостта на острова. На първия, на 14.11.2018, 56,4% гласуваха против отделянето от Франция при 81% избирателна активност. При втория референдум, на 4.10.2020 г. отново преобладаваше отказ от независимост – 54,26% при 85,7% избирателна активност. Третият, финален референдум на 12.12.2021 г. беше бойкотиран от FLNKS под предлог, че епидемията от COVID възпрепятства канакското население да гласува. При избирателна активност 44% над 96% от гласувалите се обявиха за запазване на статута на острова като част от Франция. Това постави под съмнение легитимността на финалния вот, като FLNKS настоява за анулиране на резултатите и провеждане на ново допитване. Франция призна за законни решенията на гласувалите.

След 2022 г. напрежението между общностите на острова нарасна. През 2024 г. френското правителство се опита да премахне „замразения електорат“, като предостави избирателни права на всички френски граждани, живеещи над 10 г. на територията. Канакското население реагира остро, виждайки в тази промяна опит за намаляване на тяхната демографска и политическа тежест. Избухнаха масови протести, в резултат на които 13 човека загинаха, а стотици бяха ранени. Франция обяви извънредно положение и изпрати елитни жандармерийски части.

След интензивни преговори между представители на Франция, канаките и местните лоялисти през м. юли 2025 г. беше постигнато споразумение, което определя бъдещето на острова. Основните моменти в него са следните:

  • Нова Каледония получава уникалния статут като „Държава в рамките на френската република“

  • Потвърждава се наличието на каледонска националност паралелно с френското гражданство.

  • Дава се по-голяма автономия на местното управление и икономика

  • Франция запазва контрола върху външната политика, паричната система и отбраната

  • За да се избегне конфронтацията с канаките, въпросът за избирателните права остава да се реши с бъдещи преговори

  • Споразумението трябва да бъде одобрено от френския парламент до края на 2025 г. и от местен референдум в началото на 2026 г.

Възниква въпросът: „Какво означава това за бъдещето?“

  • Пълна независимост остана на заден план и е малко вероятно да се състои в обозримо бъдеще.

  • Статутът „държава в състава на френската република“ от една страна признава идентичността на канаките, но от друга гаранциите за икономиката и стратегическата сигурност остават у Франция.

  • Споразумението може да бъде торпилирано при неуспех на референдума през 2026 г. или от действията на по-радикалното движение за независимост FLNKS.

  • Споразумението създава потенциал за стабилност и балансирано съжителство между отделните общности

  • Открива се нови възможности за икономическа самостоятелност, привличане на международни партньори и контрол върху местните природни богатства, въпреки продължаващата икономическа зависимост от Франция

  • Създават се възможности за равнопоставеност и културно признание на всички групи от населението

  • Възможности за участие в регионални организации, както и за развитие на собствени външноикономически партньорства.

Независимо от постигнатите договорености, въпросът за статута на Нова Каледония в дългосрочен план остава. Въпреки че запазва част от лостовете си за влияние, споразумението от юли 2025 г. е сериозен удар върху Франция в опитите си за запазване на част от своята колониална империя