Който няма имен ден в църковния календар, може да избере празникът "Св. четиридесет мъченици" и да почерпи за името си.
Църквата определя този ден като празник на Четиридесетте войника от арменския полк в римския гарнизон в град Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от император Ликиний през V в.
В битовото християнство (народната памет) това са 40 синове на един баща, които не скланят глава пред друговерците-завоеватели. Затова денят се почита - младостта, красотата и любовта. Ходи се на гости на младоженците, задомили се през годината, носят им се дарове.
Който няма имен ден в църковния календар, може да избере празникът "Св. четиридесет мъченици" и да почерпи за името си.
Старите българи смятат, че "слънцето се обръща към лято" и времето се затопля. Особено място сред обичаите е обредното гонене на змии и гущери, в други райони се раздават 40 питки или кравайчета за здраве.
Православна църква особено почита паметта на светите 40 севастийски мъченици. Българският цар Иван Асен ІІ построил в столицата си Търново храм в тяхна чест по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при с. Клокотница. Битката станала в деня на св. 40 мъченици – 9 март 1230 година. Победителят цар Иван Асен ІІ бил тържествено посрещнат от търновските граждани в с. Мерданя. В чест на срещата на място е бил построен манастир "Свети четиридесет мъченици", който и сега съществува.
След 1916 г. във връзка с въвеждането на Григорианския календар празникът се чества на 22 март и съвпада с деня на пролетното равноденствие, но от 1968 г. във връзка с реформа на църковния календар празникът отново се отбелязва на 9 март.