Именници на този ден са: Трифон (от гр. наслада, разкош), Трифона, Труфанка, Трифо, Тричко, но още Веселин, Веско, Весо, Радко, Рачо, Веселина, Веса, Радка, Лозан, Гроздан и други.
Трифоновден се празнува на 1 февруари в чест на лозята и техния пазител Св. Трифон. Трифоновден е посветен на труда и любовта на българите към лозята, гроздето и виното.
Св. Трифон е един от светците лечители, излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това спечелил голяма слава. Роден в град Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Свети Трифон загива мъченически през 248 г. след Христа при царуването на император Деций Траян, по чиято заповед е бил посечен с меч.
В православния календар Трифоновден (Трифон Зарезан), който е неподвижен празник, се чества на 1 февруари (14 февруари по стар стил).
В народния празничен календар се обозначава с името Трифон Зарезан, за чийто произход съществува следната легенда: 40 дни след раждането на сина си Света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с "Помози Бог", както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: "Мома си, пък син имаш". Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.
Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал: "Аз не режа така, а така!". Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празникът е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).
Основен обичай на този ден е зарязването на лозята, наричано още закройване, извършвано независимо от метеорологичните условия. То се извършва предимно от мъжете стопани, които отиват на своите лозя, носейки хляб, бъклица с вино и кокошка. Всеки ще се прекръсти и с косер ще отреже по три пръчки от три корена. Пръчките ще свие на венец и с него ще окичи калпака си. Отрязаните корени ще полее с вино от бъклицата.
След това всички се събират на обща трапеза, на която преди да започнат да се хранят, ще изберат "цар Трифон". Обикновено се избира добър стопанин лозар или този, през чието "царуване" предишни години е имало добър берекет по лозята. От лозята всички се прибират заедно начело с избрания "цар", когото пръскат по пътя с вино, а от всяка къща стопаните черпят. Царят благославя така както и лозята – да е берекетлия, а от всяка лоза – по чембер вино.
От Трифоновден започват Вълчите празници (Трифонци).
Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари - Трифоновден; 2 февруари - Сретение господне и 3 февруари - Свети Симеон. 2 и 3 февруари се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
Празникът започва да се чества официално за пръв път през 1962 г. на деня на Свети мъченик Трифон и е обявен за професионален празник на лозаря. Българската православна църква въвежда през 1968 г. Григорианския календар и така църковният празник се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Традиционна храна за празника са прясна пита, тутманик (дипла пита), варена кокошка, печена луканка, пърженица (омлет) от яйца.
Именници на този ден са: Трифон (от гр. наслада, разкош), Трифона, Труфанка, Трифо, Тричко, но още Веселин, Веско, Весо, Радко, Рачо, Веселина, Веса, Радка, Лозан, Гроздан и други.